Топ 13 любими книги за 2023

Привет, Цветенца и Калинки!

Ето че дойде и краят на 2023 година. Една поредна година измина – имаше четене, имаше и нечетене. Много ми се искаше тази година да е доста по-добра от гледна точка на брой прочетени книги, както и писане тук, но пък било каквото било.

Днес сме тук, за да ви споделя по традиция кои са любимите ми 13 книги за годината. През 2023 успях да прочета общо 46 книги на хартия, и да изслушам 8 аудио книги. От тях само 6 са написани от мъже, а останалите са излезли от перото на жени. Кои 13 ми харесаха най-много, ще видите надолу. Да започваме.

13. „Това никога няма да стане: Раждането на Нетфликс и удивителният живот на една идея“ от Марк Ранфолф хваща последното място тази година. Много ми хареса как е написана и как Марк Рандолф разказва хронологично как се е развивал Нетфликс през първите години. Не мога да не си призная, че винаги съм харесвала подобни истории и не можах да пропусна и тази.

12. „Съквартиранти по любов“ от Фалън Балард пък е много свеж роман, който ми хвана окото. Тази година прочетох доста романтични книги и тази има доста интересен и неконвенционален сюжет. Естествено, крайно невъзможен за случване в реалния свят, но пък човек може да си мечтае.

11. „Еми и Крадецът на сенки“ от Марин Трошанов е детската книга, която се добра до списъка ми тази година, а и че Марин Трошанов е български автор е още по-хубаво. Яд ме е, че по мое време нямаше такива книги и я препоръчвам не с две, а с милион ръце.

10. „Котаракът, който спасяваше книги“ от Соуске Нацукава стигна и до мен в английския си вариант, защото все така не мога да преглътна, че на български език са кръстили човека Сосуке. Самата книга е невероятно добра и ни показва не само смисъла на книгите, но и какво е да бъдеш човек.

9. „The Very Secret Society of Irregular Witches“ от Сангу Мандана се оказа много приятна книга, както и очаквах, че ще стане. Вещиците не са това, което си мислим в тази история, и това да си такава в 21 век е доста сложно и самотно занимание. Само че нашата героиня тук намира интересен начин, по който да промени това. Историята е много свежа, сладка и стопляща сърцето.

8. „Чета те като книга“ от Емили Хенри е единствената книга с ревю в блога, което пък доказва, че наистина е била изключително интересна, за да стигне до там. Повече за мнението ми за нея вижте на ей този линк. Като цяло книгите на Емили Хенри са доста приятни за четене.

7. „Какво си пожелаваш“ от Катрин Сентър пък беше книгата, която си пожелах. Сюжетът ѝ се оказа по-дълбок, отколкото очаквах, а авторката се превърна в една от любимите ми, пък макар и само с една книга. Вече започнах да събирам и останалите ѝ книги.

6. „Отвъд магическата пръчка“ от Том Фелтън – това определено е страхотна биография от нашия така любим Драко Малфой. Той определено е минал през много, а начинът, по който разказва е все така магически неустоим, каквато е и играта му.

5. „Лятото на оствовните цветя“ от Мина Голд се оказа прекрасна находка, и съм изключително благодарна на Цвети за препоръката. Книгата си има от всичко – романтика, малко драма, малко мистерия – определено за всекиго по нещо. Хареса ми и стилът на авторката, затова и книгата се нарежда на такова високо място.

4. „Змей побратим“ от Симона Панова е така очакваното от мен продължение на „Змей закрилник“, който харесах още миналата година. Дори смея да твърдя, че ми хареса повече и от първата книга. Краят обаче ме накара много да се ядосам на авторката, но реших да я помилвам, поне докато напише третата част.

3. „Алчни крале“ от Лий Бардуго се нарежда на трето място, макар че по-лесно би било да сложим тук и двете книги от дуологията. И двете много ми харесаха, макар да ми отне малко повече време да навлезна в историята. За да четете книгите не е задължително да сте чели трилогията Гриша, но пък ако сте ще е още по-сладка срещата с някои вече познати герои.

2. „Сребърна приказка“ от Наоми Новик бе на косъм да бъде номер едно, но се размина за малко. Това е една изключителна приказна история, която ни праща да се запознаем с хора и елфическия народ, който обаче не е такъв, който срещаме в сегашните истории. Разказана по много магичен, но и брутален начин, няма как да не ви въвлече и прати на приключение заедно с главните герои.

1. „Четвърто крило“ от Ребека Ярос нямаше как да не се нареди на мястото на най-любима книга за тази година. Признавам, че от начало бях резервирана заради големия хайп, но после всички бяха прекалено настоятелни да я прочета и се радвам, че ги послушах. И двете вече излезли книги са прекрасни, особено ако сега човек започва да навлиза във фентъзи жанра. Скоро ще пиша повече за тях, обещавам.

А кои са вашите любими книги за 2023-та година?