Рене Ахдие – Гневът и зората

публикувано в: Прочетени книги | 2

gnevat-i-zorataГневът и зората

Оригинално заглавие: The Wrath & the Dawn
Автор: Рене Ахдие
Поредица: Гневът и зората (книга 1)
Издател за България: Сиела
Страници: 416
мека корица

Един живот за една зора.

В далечна земя, управлявана от жестоко момче убиец, всяка зора носи тъга на различно семейство. Халид, осемнайсетгодишният халиф на Хорасан, несъмнено е чудовище. Всяка нощ той взима за съпруга различно момиче, а на сутринта палачът му увива копринено въженце около врата ѝ. Когато най-добрата ѝ приятелка се превръща в жертва на Халид, Шахризад се заклева да отмъсти за смъртта ѝ и доброволно пожелава да стане следващата жена на халифа. Шахризад планира не само да оцелее, но и да сложи край на пороя от смърт, отприщен от бъдещия ѝ съпруг.

Нощ след нощ Шахризад омагьосва Халид чрез историите си, борейки се с настъпването на утрото. Всяко следващо може да ѝ е последно. Но се случва нещо, което тя не е предвидила. Халид е различен от това, което си е представяла – чудовището няма нищо общо с легендите, които се носят за него извън дворцовите стени. А когато открива, че за всичко има причина – причина, различна от всичко, което някой е можел да си представи, Шахризад трябва да се бори, за да спаси не само себе си, но и момчето, което е започнала да обиква. Времето изтича. А зората никога не е добре дошла.

Вдъхновен от класическите приказки от „Хиляда и една нощ“, романът „Гневът и зората“ е богат, съблазнителен разказ, който държи читателя в напрежение до края.

 

Уникална е…

The Wrath & the DawnНямам думи, ама наистина. Слушам за тази книга от момента, в който се появи на книжния пазар, четох един тон отзиви колко е добра и невероятна, но да си призная не и обръщах никакво внимание. Няколко месеца по-късно забелязах да се появяват ревюта на български за някаква странна червена книга, но и тогава не обърнах достатъчно внимание. До един момент, в който прочетох едно ревю – да, в този момент сякаш някой ме цапна по главата и бързо бързо осъзнах, че си говорим за една и съща книга, която не само че вече е преведена на български, но и циркулира из книжарниците, а аз не съм разбрала за това. Shame on me! Естествено, бързо поправих тази грешка и си купих книгата от пролетния базар на книгата, бидейки супер ентусиазирана за нея. И пак я оставих… това до преди няколко дена, когато си позволих да се потопя в безкрайната магична вселена на това божествено произведение „Гневът и зората“.

twatd & meГоворейки за издания, трябва да си призная, че корицата на българското издание ми харесва много повече от оригиналното. Някакси е по-мистично и по-красиво. Корицата е мека, но не обикновено мека, а някак лъжливо еластична, което ми допадна доста и беше един голям плюс за мен по време на четене, тъй като позите ми за четене са всичко друго, но не и нормални. Освен това, заглавието е релефно и ми доставя такова удоволствие да прокарвам пръста си през него, чак не мога да се спра.

Да си кажа честно, подходих към книгата с леко съмнение. Знаех, че е „преразказ“ (как се превежда най-правилно retelling на български?) на „Хиляда и една нощ“, чиято история беше чинно прочетена от мен, когато бях малка, и не бях сигурна до колко тази книга ще се доближи и разграничи от оригинала. И бях грабната от книгата още от първите страници.

„Сто живота за единия, който отне. Един живот за една зора. Ако пропуснеш и едно утро, ще те лиша от мечтите ти. Ще те лиша от града ти. И ще взема хилядократно тези животи от теб.“

Волю неволю, впечатлих се. И ми стана интересно. Тази фраза сякаш се вдълба в мозъка ми и си я преповтарях през цялото време докато четях книгата. Заедно с Шахризад, аз също горях от желание да разбера каква тайна се крие зад студения и несговорчив халиф. Нямаше как да е толкова жесток, нали? В книгите винаги за всичко си има причина. Но колкото повече четях, толкова по-объркана ставах, а както при Шази, нямаше кой да отговори на въпросите ми, а те се появяваха един след друг.

twatdМалко по малко, страница след страница, се дивях на чудната история, така добре поднесена от Рене Ахдие, че просто не можех и не исках да оставя книгата. Исках още и още. Все повече се радвах на Шахризад, която ми доставяше такова удоволствие с държанието си и хапливостта си. Харесвах и Халид, който макар да беше заслужил титлата „чудовище“, не я беше заслужил наистина. Страница след страница се потапях в един магичен свят, в който любовта упорито искаше да се покаже на повърхността, а все се намираше кой да я притисне надолу.

„Единственото нещо, което съм научил с абсолютна сигурност през живота си, е, че човек не може да развие пълния си потенциал без любовта на другите. Ние не сме създадени да бъдем сами, Шахризад. Колкото повече един човек се стреми да докаже противното, толкова по-ясно става, че той има нужда най-вече от любов.“

Историята на Шахризад и Халид не е проста любовна история. Това е история за болка и тъга, за мъка и страдание, но и за надежда. История за забранени любови, но и за малката искрица светлина в тунела, носеща същата тази надежда, която ти позволява да гледаш напред и да мечтаеш за бъдещето.

„Гневът и зората“ е книга, която всеки младеж трябва да прочете. А и не само младежи. Уникална, неповторима, изпълнена с действие и красота. Аз нямам търпение за следващата част. А вие?

2 Responses

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *