Валентин Попов – Вотан – Брод през световете

публикувано в: Прочетени книги | 2

brod-prez-svetoveteБрод през световете

Автор: Валентин Попов – Вотан
Издава: Монт
3 юли 2016
ISBN: 978-619-169-105-0
Страници: 176
мека корица

Приятно разножанрови, но отчетливо стилни, разказите на Валентин Попов се редят като модерни приказки, които не унасят, а изкушават да отгърнеш още една и още една страница. Независимо дали ситуира героите си във фентъзи вселена или ги подлага на неочакван – а ла Роалд Дал – край в истории на ужаса, Вотан, с характерен психологизъм, вдъхва живот на своите приключенци, страдалци, меланхолици, белязвайки всеки от тях с най-съкровеното човешко качество – да бъде радетел за Доброто.
И така, пристъпвайки от свят в свят, с лекота, достижима само за истински увличащите разкази, читателят ще се види изкушен сам да избира не задължително най-плиткия брод към жадуваната развръзка, защото в сънопреживяната вселена на Валентин Попов майката природа, космическата статичност, хумор, носталгия и родни реалии преливат едни в други, за да дадат начало на нетърпящата компромиси пълноводна река на читателското удовлетворение.

Симеон Трифонов

~~~

Малка, но освен това и голяма книжка, която си взех на зимния панаир на книгата в София и която бавно бавно прочетох от 7 януари от 5 февруари. И не защото не е интересна, а защото аз съм пъзла. Бидейки честна, за мен това е книга, която изцяло ме извежда от зоната ми на комфорт, тъй като ама изобщо изобщо не съм фен на хорър и тем подобни жанрови произведения, защото както вече казах съм пъзла. Обаче… ми хареса. А ми отне толкова много време, макар малкото 176 страници, защото я четох само през деня, разказ по разказ и то с крака много далече от пода.

Брод през световетеСъдържанието на книгата е разделено на 4 части – Утро, Пладне, Вечер и Полунощ, като всяка една част може да те накара да настръхнеш дали от страшни случки или от странни стечения на обстоятелствата. Общо за всички разкази бих казала, че са много силни с много добре изразени герои, па макар и някои разкази да са само 3-4 страници. Няма да описвам всеки разказ по отделно, защото това няма да свърши никак добре за мен (пиша това в промеждутъка от 8 и половина – 9 вечерта), така че ще се спра само на някои, които са ми направили голямо впечатление.

“Брод през световете” е първият разказ, който ме остави в дълбок размисъл. Много силен, с реалистичен (но и сюрреалистичен) сюжет и герои и край, който ме разтрепери и то доста. Самата идея, която представя е хем някакси реална, хем абсолютно нереална. Има защо цялата книга да е озаглавена така.

“Лица в снега” е може би разказа, който ми допадна най-много, може би защото беше по-фентъзи и не толкова страшен – по моите критерии за страшно обаче. Наистина много много ми допадна.

“Червената роза” е също много силен разказ, който представя една много по-различна картина за бежанците, за която повечето хора не се замислят – че освен бежанци, те са и хора и че не можем да съдим хората по расата и националността им. Разплака ме.

“Фарът на мъртвите” хем ми хареса, хем ми даде странни размисли за това колко да вярваме в старите суеверия и вярвания и как децата ги възприемат. Краят ме разтърси силно наистина ме накара да се замисля.

“Дневникът на един луд” е един от малкото по-дълги разкази и по-страшни, който ми хвана вниманието. Добре написан и с интересна идея. Края също интересен и неочакван, беше може би най-добрия, който да бъде.

Като цяло много добра книга, страхотни разкази и идеи. Препоръчвам на хора, които са почитатели на хоръра, фентъзито и мистериите. Определено книга, която дълго ще ме държи в напрежение и ще ми напомня за себе си.

4-star

2 Responses

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *