За преводната художествена литература в България… или на кои преводачи имам пълно доверие

От доста време насам постоянно се шуми за превода. Ясно е, че няма как да минем без превод, при положение, че голяма част от публикуваните на български книги оригинално са писани на чужд език. И тук винаги идва въпроса колко добър е превода, кой е превеждал книгата и прочее важни въпроси, по които много ми се иска да изкажа мнение. Но да започна отначало…

Преди време (2009) участвах във фен превода на “Дневниците на вампира” и сама се сблъсках с това, какво е да превеждаш, но и да се опитваш да преведеш по най-правилния възможен начин. В последствие спрях да превеждам, знаете живота върви по странни пътища, бях няколко години в читателски застой (четях по 5-6 книги на година), но преди 2 години започнах отново да чета много и този път започнах да включвам повече книги на английски език. И стигнах до момента, в който вече не ми прави впечатление дали чета на български или английски. Но… това не са единствените езици, на които се пишат книги. А и не всеки може да чете на чужд език, не всеки е имал тази практика, а и не всеки е учил в английска гимназия и такава, в която се застъпва езика. И аз не съм.

Все повече чета коментари, че превода на голяма част от художествената литература не бил добър. Не съм толкова голям експерт, затова ще огранича мнението си за преводите на типа книги, които аз чета. На 70% това е така наречения young adult жанр. И наистина има преводи, от които ми се плаче. Но!!! Нека обърнем внимание на един много важен факт.

Качествен превод на книга изисква време!!!

Да, книгата е пубикувана на оригинален език и всички мрънкат, че българския издател забавя. Особено, когато книгите са 500+ страници. Когато издателя избърза, все отнякъде нещо не е както трябва – или превода ще е през пръсти, или редакцията и корекцията няма да са както трябва… Все неща, които са важни за добро читателско преживяване.

Друг случай е, когато текста за превод е получен предварително – поне месец или два, преди оригиналното издание да излезе на пазара. Освен това, пак казвам, броя на страниците е важен – книга с 300 страници определено ще се преведе по-бързо от книга със 700. Освен това, тематиката!!! Ако героя е лекар и има медицинска терминология? Ако има бойна терминология? Все фактори, за които никой не се замисля.

Освен това – издателите, които притежават авторските права сами избират кога да пратят текста за превод. Българският издател няма друг избор освен да чака.

~~~

Въпреки всичко, има преводачи, които са добри и превеждат по най-добрия начин. Има точно 4 имена (поне за мен и за книгите, които чета), които като видя изписани в книгата, знам че превода ще е перфектен.

1. Елена Павлова – тази жена няма слаб превод. Дали заради факта, че самата тя е писател – не знам. Знам само, че видя ли нейното име в карето за преводач, знам че всичко ще е както трябва.

2. Светлана Комогорова-Комата – тук дори няма и да коментирам.

3. Деница Райкова – чета нейни преводи и виждам доста неща. Да си знаете, видите ли Деница Райкова, значи превода е добър.

4. Любомир Николов – най-добрия превод на книгите на Толкин!!!

Освен това:

Вера Паунова и Цветелина Тенекеджиева.

~~~

Мога да продължа да пиша още и още. Темата няма да се изчерпа скоро. Това, което искам да кажа е, че трябва да се успокоим и да спрем да обвиняваме издателствата и преводачите за всяка малка грешка. Това е така, защото ние сами си го правим. Ние най-много мрънкаме и само настояваме за още, караме се с издателствата и ги плюем. Да, ще изчакаме малко повече, но нека да го направим да си заслужава! Нека помогнем да излиза качествена литература на български, за да може тя въобще да съществува!

[sgmb id=”1″]

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d bloggers like this: