Елена Делбанко – Сребърният лебед

Сребърният лебедСребърният лебед

Оригинално заглавие: The Silver Swan
Автор: Елена Делбанко
Превод от английски: Анелия Данилова
Издава: Сиела
26 септември 2016
ISBN: 978-954-282-143-4
Страници: 232
мека корица

„Сребърният лебед“е легендарно виолончело, създадено от самия Антонио Страдивариус през 1712 г. В наши дни то е собственост на прословутия виртуоз Александър Фелдмън, който иска да го предаде в ръцете на своята най-талантлива ученичка – дъщеря му Мариана. Тя обаче внезапно решава да прекрати бляскавата си кариера и да се посвети на грижи за баща си до неговата смърт.

При прочитането на завещанието я очаква жестока изненада – Фелдмън е оставил „Сребърният лебед“ на друг свой ученик, швейцареца Клод, син на негова близка приятелка. Още по-влудяващо е, че Мариана започва да изпитва неудържимо влечение към Клод, а и той не е безразличен към красивата дъщеря на виртуоза. В миналото на Фелдмън обаче се крие тайна, която ще постави двамата на изпитание – а любовта към музиката може да е по-могъща от привличането между тях.

Бащата на Елена Делбанко е бил известен челист, който е притежавал виолончелото „Графинята на Стайнлайн“, на което свирел самият Паганини. В своя роман тя описва колко красив, но и жесток е светът на класическата музика.

~~~

Книжен виртуоз и много музика…

Колко ще е странно да кажа, че обичам тази книга? Обичам я, нищо че не е съвършена. Така както обичам и музиката, а тя знае че не съм съвършена.

Обожавам класическата музика и нямаше начин да не си взема книга, в която тази тема е толкова пряко засегната. Тук искам да изкажа благодарността си към издателство Сиела, че са взели решение да я издадат. Спомням си, когато в основното училище изучавахме композиторите в часовете по музика. Още тогава страстта ми към тази необятна красота ме караше да издирвам сюити, сонати и всичко, което да накара мисълта ми да отлети надалеч.

За един музикант най-голямото богатство е неговият инструмент, а когато той е с история, всичко придобива различен смисъл. Да притежаваш оригинален Страдивариус – това е безценно богатство. И затова разбирам Мариана, когато губи това безценно чело, с което е живяла през целия си живот.

Живота на известния музикант е низ от пътувания, концерти и партита. Или поне така ни го представят тук. Това е необикновен живот във висшето общество, в който единствената разлика между богаташа и музиканта е, че втория няма страстта, която свиренето дава.

Мариана винаги е била по средата. Живеейки с ревнивата си майка, а после грижейки се за известния си баща, не оставя време да мисли за себе си. И жевее като разглезена малка принцеса – без ясна мисъл за реалността, и единственото нещо, даващо смисъл на живота ѝ е музиката. Свирейки от малка, тя знае всички тънкости, но въпреки това прекратява кариерата си.

Клод е от онези известни музиканти, за които само музиката е важна. Толкова приличащ на баща си – егоист, но виртуоз. И след всяка негова стъпка все повече и повече не го харесвах, а любовта между него и Мариана беше странна, и не ѝ беше писано да продължи.

Тази книга е история на един живот, в който любовта към музиката те носи към върха, но и те сваля на дъното. История, в която нищо друго няма значение. История за животи, разбити, но и възродени от любовта им към класическата музика. История, която ни показва, че ние сами сме господари на съдбата си и ако ние самите не си помогнем, няма кой да ни помогне. История на гордост, но и на предразсъдъци. История за силата на музиката в целия ѝ блясък.

Книгата не е перфектна – има своите недостатъци. Но кой е толкова перфектен, за да може да осъди насреща? Харесах книгата, даже я обикнах, с всичките ѝ недостатъци.

Препоръчвам я на всички, които обичат музиката, а и на тези, които обичат да четат за реалността, макар и да е на тези, които не познаваме. И държа да отбележа, че това не е романтична история, не е дори красива. Единственото красиво тук е музиката, заради която дадох толкова висока оценка. Но живота не винаги е красив, нали така?

Оценка: 4/5 звезди

Кликни тук, за да чуеш какво слушах, докато писах публикацията. 

[sgmb id=”1″]

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d bloggers like this: