Деси Нико - Алиса и петък вечер

Алиса и петък вечер

Автор: Деси Нико
Издава: Фабрика за книги
24 ноември 2016
ISBN: 978-619-719-893-5
Страници: 236
мека корица

„Силата да обичаш е като пастата за зъби – все ти се струва, че съвсем е свършила, че на сутринта няма да можеш да изстискаш нищо от тубичката, но все пак успяваш да си измиеш зъбите отново и отново…“

Това е историята на една софийска Алиса. Разочарована от живота в Страната на табелките, тя се връща у дома, за да изследва всички пропуснати светове – в главата си и извън нея.

АЛИСА И ПЕТЪК ВЕЧЕР е залисан роман. Роман за търсенето, наркотиците, Любовта.

„Най-много за живота на хората можеш да разбереш в петък вечер. Може би това трябваше да бъде смисълът на работата ми като сервитьорка. Записвах мислите си по гърбовете на сметките.
За пореден път реших да подредя живота си. Подредих си… гардероба. Обикновено решенията да се оправя живот започват от гардеробите. Лошото е, че свършват пак там.“

~~~

Не знам какво очаквах от тази книга, но получих много повече…

Признавам, впечатлена съм. Взех си книгата като на шега, залисана от трейлъра и от усмивката на авторката. Тя пък сякаш се учуди колко бързо реших да си я купя. Тогава не знам защо я взех, но сега след като я прочетох определено никак не съжалявам.

Петък вечер.
За пореден път реших да подредя живота си. Подредих си… гардероба. Обикновено решенията да се оправя живот започват от гардеробите. Лошото е, че свършват пак там.

Историята ни разказва за живота на Алиса, върнала се от Страната на табелките (САЩ) и опитваща се да продължи живота си. Алиса е млада, само на 22 и иска да напише книга. Защо не? Нека да започнем, а най-добрия начин е да си разкажем за петък вечер.

За мен тази книга е важна. Не защото ни разказва история, а защото покрай историята на Алиса, толкова важни неща излизат наяве. Тук виждаме как най-накрая някой ни разказва за съвременната младеж, за опасностите, за неизбежните болести, за страха, за наркотиците, за питиетата и баровете и може би, съвсем малко, за смисъла на живота и защо го живеем.

– Трябва да се промениш, за да те уважавам.
– Ако се променя, аз няма да се уважавам. Предпочитам аз да се уважавам, отколкото ти да ме уважаваш.

Някъде там, скрити из повествованието, попадаме на бисери, които ни нашепват колко страшен и объркан е светът и колко сбъркани са хората в нашето време. Всеки бърза, увлечен в собствения си стремеж и забравя да обърне внимание на малките неща. Има толкова знаци около нас, които не забелязваме, понеже не искаме да забележим.

Не забелязваме как младежите живеят свой собствен живот, който е далече от правилен. Отказвайки да го приемем, вървим напред и не забелязваме как алкохола, цигарите и наркотиците привличат всички слаби и залисани от мечти или мегаломания. А живота си тече и ние нищо не можем да направим по въпроса.

Гримирах очите си, за да скрия… очите си. Не исках никой да вижда белезите по тях. Заради хладните оръжия на чужди души и моите очи бяха станали хладни оръжия. Усмихвах се както преди, но очите се сърдеха на усмивката. Гримирани, изглеждаха само красиви.

Радвам се, че тази книга я има. И трябва да се чете, ама наистина. Такива книги са рядкост – хем да са близки до младежта, хем да им показват грешките – а те сами да решат кое си заслужава и кое не.

И накрая плаках. Не го очаквах, ама никак, но колкото повече доближавах края, толкова повече гърлото ме стягаше и толкова много ми дотежа съзнаването, че макар това да е история, някъде там, навън, това е истина. И продължава…

Истинската сила не е в това да вдигаш сто от лежанка; да прехапваш сълзи, когато имаш нужда да ги изплачеш; да се катериш по главите на всички околни , или да не оставяш никой да се озове върху твоята. Не. Истинската сила е да те побеждават от време на време; да падаш в Заешки Дупки; да плачеш, защото си се ударил в Дъното… И ПАК ДА ОБИЧАШ ТОЧНО СВОЯ ЖИВОТ, НА ТОЗИ СВЯТ ТОЧНО!

Оценка: 5/5 звезди