Вики Майрън & Брет Уитър – Дюи

публикувано в: Прочетени книги | 2

Дюи
Котето от малката провинциална библиотека, което трогна света

Автори: Вики Майрън & Брет Уитър
Превод от английски: Любов Петрова
Издава: Еднорог
18 ноември 2016
ISBN: 978-954-365-184-9
Страници: 288
мека корица

В една мразовита зимна утрин библиотеката на градчето Спенсър в Айова получава неочакван подарък. В кутията за връщане на книги някой е подхвърлил полуживо, премръзнало котенце. Новата директорка на малката провинциална библиотека прибира котето и то заживява сред книгите за радост на персонала и посетителите.

Тази книга е спомен за очарователния Дюи, живял осемнайсет години в библиотеката и топлил сърцата на деца и възрастни. В своя трогателен и сърдечен разказ Вики Майрън си спомня времето, когато е изправена пред предизвикателството на управлява градската библиотека и да отглежда сама детето си. През болести, грижи и несгоди безмълвното, успокояващо присъствие на Дюи понякога е единствената й опора. Забавен, кротък и любвеобилен, насочващ се неотклонно към онези, които имат нужда от него, Дюи обединява около себе си хората, прекрачващи прага на библиотеката.

Дюи успява да докосне всяко сърце и да вдъхва надежда с откритата, безусловна, непресторена вярност и любов, с която ни даряват животните.

~~~

Отдавна книга не ме беше развълнувала така…

На пръв поглед човек ще си каже – какво толкова? И аз самата посегнах към книгата, привлечена най-вече от тази рижава пухкава топка на корицата, а ето ме сега – полунощ, навън вали, а аз плача вече от около час. Не очаквах, че ще свърша така.

ДюиКнигата е най-обикновена – една и съща хартия като с другите книги, продава се в същите книжарници… книга като книга. Само че, макар и само от книга, Дюи все още успява да докосне онова специално кътче в душите ни, до което рядко се докосва някой. Малкият рижав хубавец, с който се запознаваме от първите страници, с лудориите си вече толкова е влязъл под кожата ни, че дори не се замисляме, че няма реална котка до нас. Е, поне при мен.

Четях книгата бавно. От начало исках да се наслаждавам на Дюи колкото се може повече, но в един момент се хванах как прелиствам страница след страница и не можех да спра. Той е пристрастяващ, много силно и двамата с него имаме „много специална“ връзка един с друг.

С напредването на историята вече се хващаш, че не четеш само за котка. Кое е специалното на Дюи? За мен това беше емоцията, припомнените моменти за времето, което прекарах с моя котарак и никога не си взех друг. За обичта и привързаността, за това как в най-тежките моменти има някой, на когото да изплачеш болката си и той ще те разбере дори по-добре от хората. За отговорността, за живота, за болката и за моментите, в които просто трябва да продължиш напред.

За мен това не е просто историята на котка, а историята на цял един живот и за смелостта да вървиш напред и да се бориш. За трудностите, които всеки един от нас преживява и за куража, който ни позволява да се преборим с тях. И за подкрепата, най-вече за нея!

Намери своето място и бъди щастлив със себе си. Отнасяй се добре с всички, живей  добър живот, не всичко се изразява с материални придобивки. Любовта е много по-важна. А тя винаги идва неочаквано.

Благодаря ти, Дюи!

Оценка: 5/5 звезди

[sgmb id=“1″]

 

2 Responses

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *