Интервю с Валентин Попов-Вотан

В последната половина на август изненадите от мен продължават с пълна сила. Днес отново съм с нещо ново, което ще продължа, но както си личи от заглавието – ще се наслаждавате на едно страхотно интервю с писателя Валентин Попов-Вотан. Четох последната му издадена книга „Брод през световете“ началото на тази година, и дори и сега някои от разказите все още ме будят през нощта, затова и реших, че искам първото интервю, с което стартирам тази рубрика, да е точно с него!

Без повече да се обяснявам, отстъпвам сцената на Валентин Попов!

~~~

От къде идва „Вотан“?

Вотан е прякор от времето, когато активно пишех в един форум за „тежка“ музика. Фен съм на на Manowar, а  голяма част от творчеството им е вдъхновено от скандинавската митология. Избрах за ник нейм Вотан – германското име на върховния скандинавски бог Один, както и  бог на войната в цивилизацията на древните маи.

Та този ник нейм си остана  нарицателно сред голяма група хора от онова време, че и до ден днешен. Първите ми две книги не бяха подписани с този псевдоним, но за третата „Брод през световете“ реших, че не е лошо да се завърна към… себе си.

Какво те вдъхновява да пишеш?

Честно казано всичко. Например онзи ден, четях „Страшни сънища за продан“ и разказа „Били Блокадата“. От една изречение ми хрумна идея за разказ, който в момента пиша и мисля да изпратя на един литературен конкурс. Случвало се е да ме вдъхнови песен, конкретен момент от реалния живот, изпусната дума или дори поглед, новина, картина. Абсолютно всичко може да се окаже извор на вдъхновение. Обикновено тези идеи ме удрят като с чук и имам нуждата да седна пред компютъра и да започна историята.

Кой е жанрът, в който предпочиташ да пишеш?

Предпочитам да не робувам на жанрове. Докато пиша, никога не си казвам „Хей, човече, тази история трябва да е хорър” или „Идеята ми трябва да е чиста научна фантастика”. Сядам и историята сама ме води. Важното е да пишеш така, както самият ти чувстваш нещата. В противен случай е насилена работа и читателят усеща. Когато ме осени идеята, сядам и започвам да пиша това, което искам да кажа на читателя или това, което аз в ролята си на читател бих искал да прочета. Най-често в разказите ми присъстват фантастични, хорър и фентъзийни елементи. В никакъв случай не бягам от реализма, но все пак обичам да го смесвам с други жанрове. Разбира се в тематичните сборници на клуба на авторите на ужас „Lazarus” са включени мои разкази само в хорър жанра.

Как съчетаваш писането с ежедневната работа и задължения?

Лесно! Шегувам се. Денем работя, вечер обръщам внимание на семейството си, а нощем пиша. Не ме питай кога спя. Нямам идея. В общи линии се оказва, че писането е голям наркотик.

Какво мислиш за книгоиздаването в България?

Само хубави неща. Книгоиздаването е бизнес като всички останали. Никой не работи на загуба и затова не мога понякога да разбера защо се надига вой на недоволство сред литературни кръгове, че това или онова се издава, а не друго. Бизнесът трябва да е на печалба. Акумулирайки тази печалба се надявам един ден да се разшири кръга на издавани автори – главно български визирам, защото не е тайна, че трудно се пробива в тази област, ако не си познат на този или онзи, не си скандален, не си роднина или не си дошъл с куфар пачки. В общи линии смятам, че за всеки има място в мрака (или под слънцето, ако предпочитате) и за всеки автор си има читатели. Хората сме толкова различни индивидуалности и това само обогатява творческия калейдоскоп не само в литературата, а във всяко изкуство. Все пак не е възможно всеки пишещ да се превърне в световноизвестен автор или да бъде издаден – пътища и за тях има – електронни книги, разпространяване в социалните мрежи и т.н. Точно както звездното небе – някои звезди светят по-ярко, други едва се забелязват, така е и с писателите.

Валентин Попов-ВотанКога да очакваме новата ти книга „Ангелите нямат криле“ и ще ни кажеш ли нещо повече за нея?

Подборката е завършена преди два месеца и включва двадесет и пет разказа, писани в последните две години.  В момента работим по редакцията. Някои от разказите са отличени от литературни конкурси, други пък не са били забелязани от журитата, а трети пък изобщо не са пращани никъде. Разликата от предните три сборника е това, че в „Ангелите нямат криле” са включени разкази само в жанровете хорър, фантастика и фентъзи, тъй като реших да направя една чисто тематична компилация, която се надявам да се хареса на публиката.
Друго ново е началото на работата ни с талантливата художничка Гергана Грънчарова, която предложи три невероятни варианта на корица. Адски трудно ми беше да избера настоящата, но все пак исках да се върже максимално с едноименния разказ. Живот и здраве книгата ще излезе в края на годината от издателство “Gaiana book & art studio” на Явор Цанев като предвиждам и да направя представяне в София.
На 15.08. приключи и един конкурс, който организирах за „Хорър-хайку” като наградата е публикация на победилото хайку в книгата и безплатна бройка за автора му. Доста участници се събраха и избора е много труден, но с помощта на Весислава Савова и Диана Петрова, мисля ще успеем да изберем това, което подхожда най-много на „Ангелите нямат криле”.

Освен писането има ли нещо друго, с което обичаш да се занимаваш?

Най-много обичам да чета и да пътувам из родината със семейството си, както и да играя с малката ми дъщеря (която също има вина за някои от моите идейни хрумвания).

Ако можеше да избираш в коя държава да се родиш, то коя би избрал?

Адски сложен въпрос, но като че ли бих избрал дивите части на Канада, Австралия или Нова Зеландия. Съвременната цивилизацията ми идва малко в повече, честно казано.

Какви книги предпочиташ да четеш и имаш ли достатъчно време за четене?

Времето никога не ми стига за всичко, което искам да направя. Търся баланс между това, което ТРЯБВА да свърша и това, което имам желание да направя. Намирам време за четене вечер или нощем, както и докато пътувам с градския транспорт. За щастие офисът ми е на около час път от дома, така че времето на пътуване минава неусетно с интересна книга в ръка.
Чета всякакви книги – като се започне от класики, мине се през хоръри, фантастики, фентъзита, детски приказки, уестърни, юношеска литература, готически романи и т.н., и т.н. и се стигне до книги за антропология, психология и история.  Даже два или три любовни романа съм прочел. Любими автори са ми Стивън Кинг, Дийн Кунц, Уилям Питър Блати, Джилиан Флин, Вал Макдърмит, Майкъл Конъли, Линкълн Чайлд, Дъглас Престън, Джеймс Ролинс, Дан Браун, Джон Стайнбек, Айзък Азимов, Рей Бредбъри, Ърскин Колдуел, Габриел Гарсия Маркез, Ерих Мария Ремарк, Джеймс Клавел, Ърнест Хемингуей, Линдквист, Агата Кристи, О’Хенри, Дан Симънс, Марк Твен, Майн Рид, Джордж Оруел, Нийл Геймън, Лъвкрафт, Клайв Баркър (с известни забележки), Виктор Юго, Ги дьо Мопасан, Джон Вердън, Александър Беляев,  Шарлот и Емили Бронте и още много, сигурно изпускам няколко дузини имена. От съвременните български автори в челни позиции са Георги Връбчев, Явор Цанев, Полина Лъвчиева, Анна Гюрова (чиято дебютна книга ще излезе горе – долу, когато и „Ангелите нямат криле”), Нели Цветкова, Александър Белтов и др.

Какво мислиш за книжните блогъри и влогъри?

Смятам ги за творци. Гледам изключително позитивно и добронамерено към всеки човек, съпричастен с книгата, който осигурява мост между група читатели и писател, книга, издател. Книжните блогъри/влогъри помагат много и на двете страни, свързани с четенето.

Препоръчай ни какво да четем тази есен.

Може и да сте ги чели тези книги, но в последната година се впечатлих от:
„Когато мъртвите се събудят” на Йон Айвиде Линдквист, „Мрак” и „Не казвай сбогом” на Джилиан Флин, „Призраци в моята глава” на Пол Трембли (награда „Брам Стокър”), „Кутията на Гуенди” на Кинг и Ричард Чизман, „Фатална изневяра” на Джон Лескроарт, „Разкази за родината” на Дмитрий Глуховски, „Градът на скелетите” на Анна Гюрова, „ПО крилете на гарвана” от авторски колектив, „Вой” – авторски колектив на horror writers club “Lazarus”.  О, и не на последно място Александър Белтов с „Матрикант” том 1, том 2 и продължението „Форсикър”.

Какво да очакваме от Вотан за в бъдеще?

След излизането на „Ангелите нямат криле” ще се отдам на кратка творческа почивка, след което започвам работа по една идея, която от два месеца не ми дава мира. Надявам се, да се получи интересен постапокалиптичен роман антиутопия.

~~~

Валентин Попов-Вотан е български писател. Пише в разнообразни жанрове, като хорър, научна фантастика, фентъзи, трилър, криминале, мистерия.

Завършва средното си образование в СОУ „Христо Смирненски“, и висше образование по специалност „Специална педагогика“ в СУ „Св Климент Охридски“ през 2001 г. През април 2014 г. излиза дебютната книга на Валентин Попов, сборникът „Нощта срещу ноември“. В нея са включени 12 разказа. Разказът „Нощта срещу 1 ноември“ е включен в списание „Дракус“ – бр. 2/ 2014 г. На 22.09.2015 г. от печат излиза и втория сборник на автора – „Пепел от мрак“, който включва двадесет разказа в различни жанрове. Член е на сдружението на българските писатели на ужаса “Lazarus” от самото му създаване през януари 2016 г. На 01.07.2016 г. от печат излиза третият сборник с разкази “Брод през световете”, издаден от издателство “МОНТ”.

Сборници:

Нощта срещу ноември (2014)
Пепел от мрак (2015)
Брод през световете (2016)

Валентин Попов-Вотан в социалните мрежи:

Официален сайт
Facebook
Twitter
Goodreads

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*