Калина vs. Амаиро

Калина vs. Амаиро -> защо чета и защо пиша

Не веднъж са ме питали коя е тая Амаиро и от къде се взе? И най-вече – от къде на къде някой ще се измисля толкова сложен никнейм, а не си ползва хубавото българско име. Днес реших, че е време да обясня, но за целта трябва да мина през едни 7 години, които ще се опитам да вкарам в колкото се може по-малко изречения.

Та така – казвам се Калина и съм фен на японската култура още от както се помня. От малка започнах да чета японската поредица на Лора Джо Роуланд и се влюбих в Страната на Изгряващото Слънце. Години по-късно се завърнах към нея със страстта си към японското кино, докато есента на 2010 не се запознах с голямата си любов – вижуъл кей бандата GUILD (ギルド). Същата година се роди и първата ми онлайн рожба – сайтът Nippon Heaven, към който най-накрая реших да се завърна след малко повече от едногодишна пауза.

Но да се върна към GUILD – това са музикантите, които запалиха страстта ми по тази музика и никога не ме разочарова с песните, които правят. Не мога да кажа коя е любимата ми песен, защото ги обичам всичките. Обичам ги до толкова, че да се кръстя на една от тях. Именно, Amairo (亜麻色) – иначе казано -> ленен. Мини-албумът, в който излезе песента се яви на бял свят на 25 януари 2012 и от тогава насам стана моя запазена марка и никнехм, който използвам навсякъде и то толкова много, че дори забравям да спомена как наистина се казвам.И ако в бъдеще мечтата ми да имам собствено издателство тръгне да се сбъдва, то определено това име ще фигурира в него.

Сега да премина на великия въпрос защо чета. Е, защо? Ами защото искам. От малка обичам да чета и тази потребност да запълвам времето си с нови истории така и не отмина и се съмнявам, че някога ще отмине. Deal with it!

Другия важен въпрос е защо пиша. Защо въобще се занимавам с това неблагодарно начинание писането на блог, при положение, че се намират хора, определящи ни като паразити? Отговора пак ще е същия – защото искам! Имам потребност да отразявам мислите си някъде, а след като съм си вкъщи сред онлайн пространството – то логичният избор бе да си направя блог. Не смятам, че блогърите сме толкова лоши, колкото ни описват и да – всеки човек е медия. Когато пишейки и отразявайки чувствата и мислите си за дадена книга успяваш да накараш някой да иска да я прочете – значи си заслужава. Не защото въпросното издателство ще спечели някакви пари, а защото човека, който ще прочете книгата ще спечели нови знания, нови идеи и удоволствие от четенето! Затова пиша! Четенето е удоволствие, което всеки един заслужава да изпита.

А дали ще реша някой ден да се представям първо с истинското си име? Не знам, времето ще покаже!

А пък ако съвсем случайно ви се прииска да видите какво още споделям, което не е свързано с книги, то хвърлете един поглед ето тук!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

%d bloggers like this: