Остани част от бъдещето с „Денят на инвикта“ и Николай Пеев

Денят на инвиктаДенят на инвикта

Автор: Николай Пеев
Издава: Fast Print Books
2016
ISBN: 978-619-7312-35-5
Страници: 214
мека корица

3367 година. Човечеството достига невиждан възход. Силиан се завръща на Старата Земя, решен да разкрие една от най-добре пазените тайни на инвиктите. Още с пристигането, обаче, опасен заговор го въвлича в неравна борба за живота му. Междувременно, в самия край на познатия космос, един боец, познат единствено под името Привидение, е по следите на устройството, което може да преобърне човешката история. Изправени пред лудешка надпревара с времето, Силиан и Привидение скоро разбират, че едва ли ще оцелеят достатъчно дълго, за да видят зората на следващия ден… Денят на инвикта.

Аз и научната фантастика сме рядко явление. Срещаме се от време на време, но когато това се случи се обичаме страстно, а в „Денят на инвикта“ определено се влюбих от първа страница.

Спомням си преди месец-два Алекс от Четат ли двама пусна видео ревю на книгата, а няколко видеа по-късно и интервю със самия автор. Тогава си казах, че ще се опитам да се сдобия с книгата при първа възможност. С каръшкия ми късмет не успях да отида на последното представяне в Пловдив, но пък през последните дни лично се запознах с Ники Пеев и се сдобих с книгата и един прекрасен автограф (най-дългото посвещение от автор, което някога съм получавала).

Годината е 3368.
Името ми е Силиан, инвикт от Върховната лига.
Намирам се на Енцелад, спътник на Сатурн.
Записвам това съобщение, в случай че изгубя паметта си след времевия скок.

Човечеството достигна невиждани висини. Слънчевата система на Старата Земя се превърна в гръбнака на могъща империя.

Денят на инвиктаОще от първата страница Ники ни хвърля на дълбоко. Екшънът е започнал, кашата е забъркана и главният ни герой Силиан трябва да оправи нещата. 6 страници по-късно и една година по-рано, се срещаме и с другия главен герой – Привидение. И да, и той е забъркан в космическата каша.

Трябва да ви кажа, че книгата е кратка – само 214 страници, затова не очаквайте големи описания на вселената и пространствата. Тук ви очакват 214 страници, изпълнени с екшън. Разбира се това не означава, че книгата няма дълбочина. В рамките на 5 страници успях да си изплача очите от мъка и после да си умра от смях.

Редят се емоция след емоция, а с всяка следваща страница навлизаш все повече в историята и искаш още и още. Не може да спреш току-така – ами ако докато не държиш книгата, вземе че се случи нещо в космоса? А хуморът определено прелива.

Проинвиктът спря при група хора, чакащи на спирката поредния МИПС. Някои от тях го стрелнаха със смутени погледи. Той се усмихваще и кимаше дружелюбно. Прецени, че не е учтиво да се държи като спечен марсиански цимент.

Хареса ми представата за подобно бъдеще. Аз съм човек на техниката и много харесвам всякакви джаджи, а такива тук има много. А знаете ли кое е най-хубаво? Освен, че са описани, те са и нарисувани. Илюстрациите в книгата не са никак малко и са изключително детайлни.

Хареса ми и представянето на човешките раси – разделението на хора, инвикти и тези 3 касти е много креативна идея и дава интересен поглед на това как елементите могат да влияят на хората и способностите им.

Описанието на космоса, както и как точно са заселени нови планети е тема, която ми се искаше да е разгледана в малко по-голям мащаб, но се надявам да има още книги след тази, особено след този край.

Николай Пеев
Src: Facebook

Не знам за вас, но аз опредено вече си имам нов любим автор. Смятам, че Ники Пеев е успял да придаде на книгата си това усещане, което кара читателя да иска да знае повече за света. Още по-интересното е, че това е дебютната му книга, което ме кара да чакам следващия му книжен проект с още по-голямо нетърпение.

И само леко да вметна – това тук е Ники. Вярвам, че имаме нужда от повече автори като него. Дори и само, за да се наслаждаваме на гледката. 😀

Оценка: 5/5 звезди

 

One Response

Leave a Reply