Катрин Макгий ни изкачва до „Хилядният етаж“

Хилядният етажХилядният етаж

Автор: Катрин Макгий
Оригинално заглавие: The Thousandth Floor
Превод от английски: Деница Райкова
Издава: Бард
19 юни 2017
ISBN: 978-954-655-766-7
Страници: 416
мека корица

Хилядаетажна кула се издига в небето над Манхатън!

Добре дошли в 2118 година.

Ню Йорк от бъдещето е град, пълен с нововъведения и мечти. Там всеки иска нещо… и всеки има какво да губи. Зад безупречната външност на Лида Коул се крие тайна зависимост – към наркотик, който изобщо не е трябвало да опитва, и към момче, което изобщо не е трябвало да докосва.

Прекрасният безгрижен живот на Ерис Дод-Радсън се разпада, когато ужасно предателство съсипва семейството й. Работата на Райлин Майърс на един от най-високите етажи я запраща в свят – и връзка, – каквито никога не си е представяла… Но дали заради този нов живот трябва да жертва стария?

Уот Бакради е технологичен гений с изумителна тайна: знае всичко за всички. Но когато го наемат да шпионира за момиче от горен етаж, се оказва заплетен в сложна мрежа от лъжи.

А на хилядния етаж, над всички, е Ейвъри Фулър – момичето, генетично проектирано за съвършенство. Момичето, което като че ли има всичко… но се измъчва заради единственото, което никога не може да има. Петима тийнейджъри се борят за мястото си на върха. Но когато си толкова високо, единственият път е надолу…

В опасност ли е бъдещето?

Сигурно не малко пъти съм казвала колко съм обсебена от тази поредица. Идеята ѝ ми хареса още когато миналата година я издадоха на английски, а когато разбрах, че издателство Бард ще я издават, не можех да се нарадвам. Още повече се зарадвах, че са решили да запазят американската корица, която е невероятна. Ще бъда честна и ще кажа, че точно корицата ме привлече към книгата – все пак аз съм фен на уникални архитектурни решения (едно време исках да стана архитект), а пък и в последствие се оказа, че е пълна с техника, което беше още по-голям плюс.

Хилядният етажМакар основната идея на книгата да е отношенията между героите, Катрин Макгий е успяла да създаде един изцяло механизиран свят – бъдеще, което напълно реално ни очаква, ако продължим да се развиваме в това темпо. Описанията на етажите и начините на придвижване между тях е толкова примамливо и разбужда инжинерния ми мозък и ме кара да искам да чертая схеми на сгради и да си представям какво може да се построи в бъдеще.

Но да ви кажа за героите. Петимата ни главни герои са толкова различни един от друг, а същевременно и толкова еднакви. И макар и да има една мъжка главна роля, аз се отъждествявам именно с нея. Уот е герой, който донякъде ми напомня на мен – предимно заради хакерството и нещата, които го интересуват. Най-слабия герой за мен е Лида, макар и може би нарочно да е направена като такъв герой – слабохарактерна, зависима и най-вече злобна.

Самите отношения и връзки между героите пък са заплетени по много интересен начин и постоянно се чудиш какво ще последва, как ще се оплетат още повече и въобще ще се разплетат ли. Любовната нишка беше леко странна обаче и докато схвана какво точно е истината ми отне време, макар че ако трябва да бъда честна и след това не бях много убедена, че точно този тип връзка би могла да просъществува и да е истинска здравословна връзка.

Като цяло бих препоръчала книгата на хора, които хресват технологиите, обърканите връзки между тийнейджъри и една огромна доза интриги, сплетни, разврат, нови видове дрога и богатство, с което да осигуриш всичко това.

„Хилядният етаж“ е книга за бъдещето, което може да се случи, ако продължаваме да се развиваме по начина, по който го правим сега. Едно бъдеще, което всичко е може би по-добро, но не е наистина истинско. Бъдеще, което примамва, но и отблъсква и ни кара да се запитаме дали наистина искаме всичко да се случва по този покварен начин, и да живеем в такъв покварен свят, в който парите са всичко, а върха е олицетворение на охолния живот.

Края на книгата ме остави с един странен поглед към света и вече нямам търпение да прочета втората книга „Сияйни висини“, за да разбера какво точно се случва и има ли шанс нещо да стане по-реално за героите.

Въпреки всичко, давам максимална оценка на това начало и на гениалността на Катрин Макгий, която е успяла да вплете безброй нишки в едно интересно цяло, което да примамва читателя и да го кара да чете все повече и повече.

Оценка: 5/5 звезди

Leave a Reply