Яна Телер търси смисъла на живота в „Нищо“

НищоНищо

Автор: Яна Телер
Оригинално заглавие: Intet
Превод: Емилия Масларова
Издава: Лабиринт
2016
ISBN: 978-619-705-530-6
Страници: 164
мека корица

В свят, където насилието и жестокостта ни заливат отвсякъде, сигурно и вие се питате къде е жилото на злото, защо се иска толкова малко човек да прекрачи тънката граница на елементарната почтеност и нравствените задръжки и да се превърне в най-свирепия хищник.

В първия ден от новата учебна година едно момче на четиринайсет години обявява пред съучениците си, че нищо няма смисъл, че в мига, в който се раждаш, започваш да умираш и по-добре да не правиш нищо. После напуска училище и се качва на едно дърво, откъдето постоянно напомня на приятелите си, че живеят в лъжа, в маскарад. В душите на момчетата и момичетата от класа се загнездват съмнения, че той може би е прав, и те решават да докажат не толкова на него, колкото на себе си, че все пак има неща, които не са съвсем безсмислени, които са важни и вдъхват силите и вярата да продължиш нататък. Така в изоставена дъскорезница край провинциалното градче се появява „купчината смисъл“ – всеки трябва да занесе на нея онова, което му е най-скъпо. Всичко започва безобидно, на шега, с една въдица, чифт зелени сандали и няколко комикса, но бързо придобива крайни, свирепи измерения, за да оголи странната нравстена безтегловност, в която се носи днешното общество.

Романът на Яна Телер често е описван като „Повелителят на мухите“ на ХХI век – тук обаче изолацията вече не е физическа, а дълбоко емоционална, същностна, екзистенциална.

Не знам как да започна да пиша за тази книга.

Когато започнах да я чета, не предполагах, че ще прелитам от страница на страница. Започнах с нагласата, че е леко по-различен роман, но все пак е тийн роман, а се оказа съвсем различен тип книга – книга за тийнейджъри, но не съвсем.

Макар да е писана преди много години, действията от книгата и сега могат да бъдат актуални и възможни, което е плашещо. Изумява ме факта, че само за 17 години, един роман може да се превърне от художествена измилица, във една напълно реална и възможна ситуация.

НищоДо къде могат да стигнат двайсетима тийнейджъра, търсещи смисъла на живота? Защо нещо започнало така невинно стига до висини, до които всичко вече е толкова стряскащо и немислимо, но и от което няма връщане назад?

„Нищо“ е книга, която може да провокира много различни мисли у човек. В търсене на „смисъла“ можем да се изгубим не само вещите си, но и човечността си. До колко мозъка на едно дете може да възприеме правилното за грешно и грешното за правилно? На кого е нужно всичкото това?

Гледам тази книга от няколко различно гледни точки и не мога да реша на каква възраст трябва да я прочетем – дали на тийнейджърска връзка, за да видим какво можем да причиним с привидно безопасните си действие или на леко по-зряла възраст, за да можем да обмислим и да си обясним всичкото това? Някак съм по-убедена, че трябва да е втората опция, защото сама за себе си знам, че ако я бях прочела по-малка, ефекта нямаше да е същия.

Книгата е важна за съзряването на индивида по начин, който не ни учи, а ни показва нагледно какво може да се случи и ни оставя сами да изберем дали това е правилно или не. Ето такива книги трябва да има, но и да се четат правилно – в точния момент.

„Нищо“ ми подейства много емоционално, вече няколко дни след като я прочетох не мога да спра да мисля за нея и за историята, която ни показва. Кога трябва да започнем да търсим „смисъла“ и как той ще ни помогне в живота занапред?

Прочетете я, окуражавам ви, но не очаквайте нищо от нея. Оставете се на течението да ви носи!

Оценка: 4/5 звезди

One Response

Leave a Reply