Гала вечер на "Ангелите нямат криле" и "Градът на скелетите"

Здравейте четящи приятели!

Днес няма как да не ви споделя за страхотното събитие на което присъствах снощи, а именно представянето на книгите „Ангелите нямат криле“ на Валентин Попов – Вотан и „Градът на скелетите“ на Анна Гюрова.

Рядко се случва да пропътувам толкова път само за да отида на представяне на книга – мързела в мен се пробужда и ми казва да си седя и да си чакам авторите сами да ми дойдат на крака в Пловдив. Този път обаче не можах да устоя на поканата на Валентин Попов, взех 2 дена отпуска и макар и със засилваща се хрема, потеглих на път към мъгливата София.

Всичко мина по план – влака пристигна навреме, успях да намеря мястото на събитието (Bar Road 66, който се оказа много готино място) благодарение на милата ми навигация и бях там точно 15 минути преди началото. Там вече ме очакваше останалата част от групичката – Катри и Иво, а успях да се запозная и с Книжен Петър, което беше много добро попадение.

Самото представяне на книгите беше много интересно. „Градът на скелетите“ на Анна Гюрова беше представена от Делиян Маринов, а Александър Цонков – Лостов прочете един от разказите от сборника. Най-интересно обаче ми беше, когато самата авторка стана, за да каже няколко думи за първата си рожба. Много ми допадна, че говори спокойно, без да се напъва да каже нещо интересно, а всъщност казва най-интересните неща. Радвам се, че успях да се запозная с нея и да си взема автограф и съвсем скоро възнамерявам да се потопя в нейните разкази и да се срещна отново с черната котка Писара.

„Ангелите нямат криле“ пък получи представянето си от влогърката Стефани Евгениева, а след това чухме няколко думи от редакторката на сборника Диана Петрова, която наистина ни потопи в атмосферата на събитието.

Вече съм се запознавала с творчеството на Валентин и нямам търпение отново да се потопя в океана от думи, които той сътворява. Вече четох няколко от ревютата за сборника и знам, че преживяването ще е страхотно – не съм се съмнявала в това. Разбира се, за мен ще си е преживяване на дневна светлина – все още не мога да забравя някои от разказите от предишния сборник и грешката, която направих да ги чета вечерта.

Няма как да не отбележа, че организацията на цялата вечер беше много добра. Всичко бее приготвено предварително, сцената очакваше участниците, а фотографите бяха толкова много, че макар и само посетител, аз самата се почувствах като филмова звезда.

Изключително много се радвам, че успях да присъствам и си знам, че с удоволствение ще ходя на всяко едно събитие, включващо тези автори, защото вярвам, че те го заслужават!