Рей Бредбъри ни учи на „Дзен в изкуството да пишеш“

Дзен в изкуството да пишешДзен в изкуството да пишеш

Автор: Рей Бредъри
Оригинално заглавие: Zen in the Art of Writing
Превод от английски: Христо Димитров
Издава: Сиела
май 2017
ISBN: 978-954-282-286-8
Страници: 208
мека корица

Един от най-великите писатели на всички времена споделя не просто тайни от своя занаят – Бредбъри споделя как да пишеш така, че да бъдеш щастлив!

Радост. Жар. Удоволствие. Колко рядко чуваме някой да употребява тези думи. Колко рядко виждаме хората да живеят или да творят с тях. Но ако ме попитат кои са най-важните неща, които изграждат писателя, онези, които оформят материала и го пришпорват по пътя към целта му, бих могъл само да го посъветвам да се замисли за жарта в него, да се погрижи за удоволствието. Първото нещо, което един писател трябва да бъде, е да е въодушевен. Той трябва да е кълбо от ентусиазъм и трескава енергия. Без тази страст писателят може просто да бере праскови или да копае канавки. Бог ми е свидетел, че това би било по-полезно за здравето му.

Това не е книга, която ще ви научи да пишете…

Ако сте видели заглавието на книгата и си мислите, че това е наръчник със съвети за писането, то дълбоко сте сгрешили. Ако търсите книга, в която да е описано как да станете успешен писател – то тази книга не е за вас! „За какво тогава е тази книга?“ – сигурно ще ме попитате. Ами за опит.

Дзен в изкуството да пишеш„Дзен в изкуството да пишеш“ е своеобразен сборник от есета на тема писане. Есета, които Бредбъри е писал през годините, някои от които предговори на книгите му. Есета, в които ще разберем за неговия начин на писане и как е постигнал толкова много.

Пишете по 100 думи на ден всеки ден!

Това е може би най-големия съвет, който ни дава Бредбъри. Нищо не може да те направо по-добър в каквото и да било, така както упорството и практиката. Това ни казва Бредбъри в доста голяма част от есетата. Никой не се е родил научен все пак, нали така?

Колкото повече дисциплина има в едно действие, толкова по-лесно и успешно е то! Аз сама се убедих. Това е 21-вият ми пост за месеца, и вече толкова леко сядам да пиша, сякаш съм правила това изключително дълго време. Това пък потвърждава още една теза на Бредбъри:

Работи! Отпусни се! Не мисли!

Трябва да кажа, че книгата ми хареса и мисля, че и на вас би ви харесало, ако не ви дразни това, че във всяко есе има една малка част, която се повтаря. Това, разбира се, е напълно нормално, имайки предвид факта, че есетата са писани в доста голям промеждутък от време, а навиците на автора се запазват едни и същи през годините.

Нещото, което ми допадна най-много от книгата обаче, е че пробуди онази отдавна заспала част от мен, която ми даваше вдъхновение в годините преди да се откажа от писането. Идеи, проспали години наред, отново са на дневен ред и ме карат да пиша повече от обикновено, да мисля, да се радвам на удоволствието от писането.

Но от сега да ви кажа – не очаквайте от мен някакъв шедьовър, който ще ви зашемети. Аз съм прохождащ писач, който тепърва се качва на дългия път към възможността някой ден да се нарека писател. А може и никога да не извървя пътя, а да кръшна по пътечката и да стана много добър списвач на блогове. Времето ще покаже!

Това, което главно искам да ви кажа, или може би повторя – не очаквайте наръчник за писане, но пък се насладете на есетата, които ни показват как работят зъбните колелца в мозъка на Бредбъри. Ако пък все пак решите да се водите по книгата като такъв наръчник – то задължително вземете тефтер и химикалка, защото има много за записване!

Оценка: 5/5 звезди

Leave a Reply