Воюват в мене поглед и сърце…

Воюват в мене поглед и сърце.
За тебе те започнаха войната.
Очите искат твоето лице,
сърцето иска свойта част в делбата.
Кълне се то, че твоите черти
живеят в него тайно и незримо.
Но моите очи твърдят, че ти
си тяхно отражение любимо.
Тогава спорът се отнася в съд
и мислите, изслушвайки страните,
решават мъдро тъй: да помирят
завинаги сърцето и очите.

Очите взимат твоето лице,
сърцето, твойто любещо сърце.

Каква е тази твоя страшна власт?
Как тя над мен безсилния владее?
Лишен от воля, лъжа с рядка страст
очите си, че слънцето не грее.
Така обайва тази сила зла,
че аз със чиста съвест и съзнание
прощавам в тебе злите ти дела
и всеки грях наричам обаяние.
Това, което мразят в тебе тук,
ме покорява и плени безславно.
Обичам в теб, което мрази друг,
не ме третирай с другите наравно.

За любовта ти съм достоен двойно.
Обичам в тебе всичко недостойно.

Не, моят поглед не е влюбен в теб.
Той твоите пороци вижда ясно.
Сърцето, чийто порив е нелеп,
да люби твоите грешки е съгласно.
Гласът ти не лъскае моя слух
и ласките ръката ми не чувства.
С петте си сетива оставам глух
за празника на всички чувства.
Но и петте ми бедни сетива
напразно се опитват от отдавна
да убедят сърцето ми в това:
че в твойто робство гибелта е явна.

Една утеха имам в тоя свят:
ти мой си грях и ти си моят ад.

Ти свириш. Моя музика си ти.
Под пръстите, акорди нежни взели,
дървото с топъл, с плътен тон трепти
и очароват сложните му трели.
На струните отдава твойта длан,
а не на мене ласките желани.
Ревнувам аз клавишите, без свян
целуващи изящните ти длани.
Клавиш да бъда често съм желал.
Под пръстите ти, дълги и изкусни,
и този къс дърво не би звучал
така щастливо, както тези устни.

Блажен клавиш! Отдай сега без свян
на мен устата, нему свойта длан.

Аз бих те съзерцавал с часове
както скъперник свойто наслаждение.
Но радостта е тънко острие,
което губи при употребление.
И празниците с техния захлас,
тъй радостни, тържествени и дивни,
затуй са редки като скъп елмаз
във нечии огърлици и гривни.
О, нека да те пази под капак
като скъперник бързащото време.
Но как се радвам аз, когато пак
от тебе то преградата си снеме.

Чрез теб познах и скритото страдание,
и пълното със трепет обладание.

Обичам сонетите на Шекспир, а тези тук са малка част от най-любимите ми. Сонетите, както ги виждате тук, са в превод на Владимир Свинтила.

Надявам се и вас да успеят да ви докоснат така, както успяха и мен.

One Response

  1. Калина

    Красота! Обожавам да чета стихотворения, но признавам, че ме докосват едва, когато са написани в красива рима. Шекспир е виртуоз. А Владимир Свинтила умее не по-зле да пресъздаде думите на автора на майчин език. Адмирации и към двамата!

Leave a Reply