Book Haul, ноември 2017

публикувано в: Месечна равносметка | 0

Здравейте четящи приятели!

Отиваме към края на декември, а аз се явявам с ноемврийски haul, ама нейсе, чак сега се добрах до него, а пък имайки предвид колко много са ми книгите, както и тези през декември, ако съчетая месеците ще има да четете около 3-4 часа, а кому е нужно това? Затова и днес ще ви покажа с какво се сдобих през ноември, а след около седмица-две ще ви покажа декемврийските придобивки. Да започвам вече е време, защото днес ще ви разказвам за 26 книги. Да, да, знам, пак го направих… и декември не e никак по-добър.

Ноември беше пик на българските книги. За никого вече не е тайна, че държа да подкрепям съвременни български автори, а тези чиито книги си купих са особено специални за мен. През ноември посетих представянето на новият сборник на Валентин Попов „Ангелите нямат криле“ и на сборника на Анна Гюрова „Градът на скелетите“. Двата сборника са предимно в жанровете хорър и фентъзи, които започвам все повече да чета и харесвам.

През ноември изправи глава и новото детско издателство „Upper Earth Books“, начело с неотразимата Весела Фламбурари, а тяхната първа книга „Съкровище, пищови и южни морета“ на Калоян Захариев ми беше любезно предоставена, като в момента я чета и нямате идея колко много ми харесва. Весела пък е един толкова широко скроен човек с едно такова огромно сърце, че нямаше как да не се зарадвам и на нейните книги – новата книга „Майстори на феи“, която е не само добре написана, ами има и страхотни илюстрации, както и на трилогията ѝ за приключенията на Мина, която пък е под логото на MBG Books. Чувала съм за трилогията, че е конкурентна, че даже и по-добра от Хари Потър и само чакам да изпадна в настроение за такова четиво и директно ще ги захвана.

Няма да съм аз, ако не си купя новата книга на любим автор, а именно „Летящата планета“ на Александър Ненов. Това е пост-апокалиптична история за бъдещето на човечеството, която препоръчвам, макар все още да не съм я чела.

Четатонът „Българските книжни дракони“ пък довя до вратата ми „Дзен в изкуството да пишеш“ на Рей Бредбъри, чието ревю може да видите тук, но с риск да се повторя ще кажа, че книгата наистина си заслужава да се прочете, особено ако се каните да ставате писател.

„Кради като артист“ на Остин Клиън пък е в същия дух и съм благодарна на новият ми книжен гуру, че ме запаси с нея и скоро ще се гмурна в нея, за да се науча как да крада като артист.

Няма да съм аз, ако не си купя книга за някоя азиатска държава. „Децата на дракона“ на Павел Петков ни разказва за Китай и макар и да съм вечен фен на всичко японско, винаги ми е интересно да научавам интересни факти и истории и за други азиатски (и не само) държави.

„Времето отвътре“ на Хелън Дънбар също се озова в колекцията ми и чака предстоящо четене. Изглежда изключително интересна, а след като адашката я омете за един ден значи определено предстоящото четене ще е много по-скоро отколкото го планувах.

Не съм много по трилърите, но ме запасиха с голямо количество от тях. „Черната къща“ на Питър Мей е начало на поредица (тук не съм много убедена, че е така, но все пак) и когато се наканя да чета подобна книга, тази ще се нареди в челните редици.

Черният петък пък ми помогна да се сдобия с излезналите вече книги от една доста известна поредица – „Паднали кралства“ на Морган Роудс. Нямам си абсолютно никаква представа защо книгата не е толкова популярна в България, имайки предвид колко много е обичана в чужбина. Обожавам фентъзито и ще си я чета с удоволствие, макар да признавам, че българските корици можеше да са поне идея (или две) по-добре направени, за да хващат погледа.

Продължавам с една своеобразна колекция на издателство Софтпрес. „Момичето преди“ на Дж. П. Дилейни е вторият трилър в колекцията ми и определено ще е нещо, от което ще ми настръхне всичко и се надявам някой ден да се престраша да я прочета. А третият трилър „Последен в мрака“ на Александра Олива е толкова хвален от всички, че чак се изкушавам да я започна след празниците. Повече за него може да прочетете в ревюто на адашката ей тук.

Чувала съм много и за „Имението Ашфорд“ на Лорън Уилиг и подозирам, че ще ми хареса, а освен на мен може би ще се хареса и на майка ми, така че тази книга се очертава доста семейно четиво.

Софтпрес тази година започнаха интересна инициатива, а именно да публикуват миришещи книги. Първата такава е „Малката билкарница в Мормартър“ на Донатела Рицати, която прекрасно мирише на лавандула и която нямам търпение да прочета, тъй като видях доста положителни ревюта, а „Кутия шоколад“ на Фиона Макинтош е шоколадово чудо, което просто искам да изям, макар да знам, че шоколада е само аромат, а хартията няма да е особено вкусна храна.

Последната книга на Софтпрес, която намери път към мен (за този месец) е не друга, ами „Писмо до сестра ми“ на Мария Пеева (Мама Нинджа) и Люси Рикспуун. Това е книгата, която ще започна да чета веднага щом мине коледния сезон и съм в настроение за по-сериозни книги. Книгата ме привлече с това, че разказва за взаимоотношенията между две сестри, които живеят далече една от друга, което пък е едно към едно с това, че аз и сестра ми живеем на 3 часа път със самолет една от друга.

„P.S. Все още те обичам“ на Джени Хан пък е втората книга от трилогията за Лара Джийн и е и книгата за месеца на книжният ми клуб и есетствено се запасих с нея, та вече и прочетох. Не съм особено впечатлена, но повече за нея ще има в месечния wrap up.

И накрая, както винаги, най-желаните книги. На 25 ноември най-накрая излезе на български „Двор от крила и разруха“ на Сара Дж. Маас. Не е като да нямам книгата на английски и да ми се иска на български да бе излязла с мека (американска) корица, но пък и много исках лимитираната кутия на BOPS, така че в крайна сметка вече имам и българското издание, което ме примамва да го прочета, което ще е може би четвъртото прочитане на книгата само за тази година, но все още се удържам.

Тази година започнах да чета и другата поредица на Сара Дж. Маас и затова трябва да се дозапася с останлите излезли книги на пазара. Този път си взех „Кралица на сенките“, която е четвъртата книга от поредицата и се надявам някой ден от някъде пак да се появи някоя промоция, за да си взема и петата книга.

И накрая, но не и по значение – „Четирите цвята на магията“ на В.Е. Шуаб падна най-накрая в ръчичките ми и само да се появи и втората книга на пазара ще ги изхрускам бързичко. Дебна книгата още от миналата година, но явно не ми било писано да я прочета преди 2018, но пък каквото – такова. Вече разбрах, че на втората книга и остава още малко да тръгне за печат и сигурно ще се появи по книжарниците в началото на новата година – януари или февруари месец. Дано да е януари все пак.

И така, това беше всичко от мен засега. Стискайте ми палци да успея някой ден наистина да прочета всичките книги, които си купувам, защото на мен вече ми изглежда като мисия невъзможна.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *