Book Haul, ноември 2017

Здравейте четящи приятели!

Отиваме към края на декември, а аз се явявам с ноемврийски haul, ама нейсе, чак сега се добрах до него, а пък имайки предвид колко много са ми книгите, както и тези през декември, ако съчетая месеците ще има да четете около 3-4 часа, а кому е нужно това? Затова и днес ще ви покажа с какво се сдобих през ноември, а след около седмица-две ще ви покажа декемврийските придобивки. Да започвам вече е време, защото днес ще ви разказвам за 26 книги. Да, да, знам, пак го направих… и декември не e никак по-добър.

Ноември беше пик на българските книги. За никого вече не е тайна, че държа да подкрепям съвременни български автори, а тези чиито книги си купих са особено специални за мен. През ноември посетих представянето на новият сборник на Валентин Попов „Ангелите нямат криле“ и на сборника на Анна Гюрова „Градът на скелетите“. Двата сборника са предимно в жанровете хорър и фентъзи, които започвам все повече да чета и харесвам.

През ноември изправи глава и новото детско издателство „Upper Earth Books“, начело с неотразимата Весела Фламбурари, а тяхната първа книга „Съкровище, пищови и южни морета“ на Калоян Захариев ми беше любезно предоставена, като в момента я чета и нямате идея колко много ми харесва. Весела пък е един толкова широко скроен човек с едно такова огромно сърце, че нямаше как да не се зарадвам и на нейните книги – новата книга „Майстори на феи“, която е не само добре написана, ами има и страхотни илюстрации, както и на трилогията ѝ за приключенията на Мина, която пък е под логото на MBG Books. Чувала съм за трилогията, че е конкурентна, че даже и по-добра от Хари Потър и само чакам да изпадна в настроение за такова четиво и директно ще ги захвана.

Няма да съм аз, ако не си купя новата книга на любим автор, а именно „Летящата планета“ на Александър Ненов. Това е пост-апокалиптична история за бъдещето на човечеството, която препоръчвам, макар все още да не съм я чела.

Четатонът „Българските книжни дракони“ пък довя до вратата ми „Дзен в изкуството да пишеш“ на Рей Бредбъри, чието ревю може да видите тук, но с риск да се повторя ще кажа, че книгата наистина си заслужава да се прочете, особено ако се каните да ставате писател.

„Кради като артист“ на Остин Клиън пък е в същия дух и съм благодарна на новият ми книжен гуру, че ме запаси с нея и скоро ще се гмурна в нея, за да се науча как да крада като артист.

Няма да съм аз, ако не си купя книга за някоя азиатска държава. „Децата на дракона“ на Павел Петков ни разказва за Китай и макар и да съм вечен фен на всичко японско, винаги ми е интересно да научавам интересни факти и истории и за други азиатски (и не само) държави.

„Времето отвътре“ на Хелън Дънбар също се озова в колекцията ми и чака предстоящо четене. Изглежда изключително интересна, а след като адашката я омете за един ден значи определено предстоящото четене ще е много по-скоро отколкото го планувах.

Не съм много по трилърите, но ме запасиха с голямо количество от тях. „Черната къща“ на Питър Мей е начало на поредица (тук не съм много убедена, че е така, но все пак) и когато се наканя да чета подобна книга, тази ще се нареди в челните редици.

Черният петък пък ми помогна да се сдобия с излезналите вече книги от една доста известна поредица – „Паднали кралства“ на Морган Роудс. Нямам си абсолютно никаква представа защо книгата не е толкова популярна в България, имайки предвид колко много е обичана в чужбина. Обожавам фентъзито и ще си я чета с удоволствие, макар да признавам, че българските корици можеше да са поне идея (или две) по-добре направени, за да хващат погледа.

Продължавам с една своеобразна колекция на издателство Софтпрес. „Момичето преди“ на Дж. П. Дилейни е вторият трилър в колекцията ми и определено ще е нещо, от което ще ми настръхне всичко и се надявам някой ден да се престраша да я прочета. А третият трилър „Последен в мрака“ на Александра Олива е толкова хвален от всички, че чак се изкушавам да я започна след празниците. Повече за него може да прочетете в ревюто на адашката ей тук.

Чувала съм много и за „Имението Ашфорд“ на Лорън Уилиг и подозирам, че ще ми хареса, а освен на мен може би ще се хареса и на майка ми, така че тази книга се очертава доста семейно четиво.

Софтпрес тази година започнаха интересна инициатива, а именно да публикуват миришещи книги. Първата такава е „Малката билкарница в Мормартър“ на Донатела Рицати, която прекрасно мирише на лавандула и която нямам търпение да прочета, тъй като видях доста положителни ревюта, а „Кутия шоколад“ на Фиона Макинтош е шоколадово чудо, което просто искам да изям, макар да знам, че шоколада е само аромат, а хартията няма да е особено вкусна храна.

Последната книга на Софтпрес, която намери път към мен (за този месец) е не друга, ами „Писмо до сестра ми“ на Мария Пеева (Мама Нинджа) и Люси Рикспуун. Това е книгата, която ще започна да чета веднага щом мине коледния сезон и съм в настроение за по-сериозни книги. Книгата ме привлече с това, че разказва за взаимоотношенията между две сестри, които живеят далече една от друга, което пък е едно към едно с това, че аз и сестра ми живеем на 3 часа път със самолет една от друга.

„P.S. Все още те обичам“ на Джени Хан пък е втората книга от трилогията за Лара Джийн и е и книгата за месеца на книжният ми клуб и есетствено се запасих с нея, та вече и прочетох. Не съм особено впечатлена, но повече за нея ще има в месечния wrap up.

И накрая, както винаги, най-желаните книги. На 25 ноември най-накрая излезе на български „Двор от крила и разруха“ на Сара Дж. Маас. Не е като да нямам книгата на английски и да ми се иска на български да бе излязла с мека (американска) корица, но пък и много исках лимитираната кутия на BOPS, така че в крайна сметка вече имам и българското издание, което ме примамва да го прочета, което ще е може би четвъртото прочитане на книгата само за тази година, но все още се удържам.

Тази година започнах да чета и другата поредица на Сара Дж. Маас и затова трябва да се дозапася с останлите излезли книги на пазара. Този път си взех „Кралица на сенките“, която е четвъртата книга от поредицата и се надявам някой ден от някъде пак да се появи някоя промоция, за да си взема и петата книга.

И накрая, но не и по значение – „Четирите цвята на магията“ на В.Е. Шуаб падна най-накрая в ръчичките ми и само да се появи и втората книга на пазара ще ги изхрускам бързичко. Дебна книгата още от миналата година, но явно не ми било писано да я прочета преди 2018, но пък каквото – такова. Вече разбрах, че на втората книга и остава още малко да тръгне за печат и сигурно ще се появи по книжарниците в началото на новата година – януари или февруари месец. Дано да е януари все пак.

И така, това беше всичко от мен засега. Стискайте ми палци да успея някой ден наистина да прочета всичките книги, които си купувам, защото на мен вече ми изглежда като мисия невъзможна.