Топ 13 любими книги за 2017

публикувано в: Класации | 0

Здравейте, четящи приятели!

Не мога да повярвам, че отново дойде това време в годината, в което ви показвам кои са любимите ми книги за цялата година. Сравнявайки с миналата година мисля, че успях да подобря четенето си, надминах очакванията си и ако не се покривам в следващите 2 дни и половина ще съм прочела цели 100 книги (засега са 97). Тази година прочетох много и различни книги и ми беше много трудно да избера само 13 от тях, но се справих макар и първото място да беше много оспорвано.

Без повече да се бавя, ето ги и любимите ми книги за 2017!

Geekerella13. Ashley Poston – Geekerella

Look to the stars. Aim. Ignite.

„Geekerella“ на Ашли Постън е книга, към която посегнах след като сума човека в Буктюб казваха, че е много добра. Изкуших се, признавам. Това е преразказ на Пепеляшка, но много по-различен и интересен. Включва около един милион от най-любимите ми неща – аз съм голям последовател на любимите ми фендъми, а историята в тази книга показва по много добър начин любовта към фендъма. Освен това следва историята на Пепеляшка хем по близък начин, хем по много съвременен начин, като освен основната любовна история включва и история на герои, които в момента са много търсени като такива в книгите, издавани в Америка.

Като цяло е много добра и интересна книга, лесно се чете и ще задържи вниманието ви докато не я свършите. Препоръчвам я на повече от 100%, ако ви се чете лека и приятна книга.

 

Алиса и петък вечер12. Деси Нико – Алиса и петък вечер

Тази година имах щастието да прочета интересни книги от съвременни български писатели. „Алиса и петък вечер“ е точно такава и несъмнено успя да се нареди в този списък на любими книги.

„Петък вечер.
За пореден път реших да подредя живота си. Подредих си… гардероба. Обикновено решенията да се оправя живот започват от гардеробите. Лошото е, че свършват пак там.“

Влюбих се книгата, даже много. Харесва ми как успява да проследи толкова много социални проблеми по един толкова добър и интересен начин. Не можех да спра да чета, а спирах, за да се насладя на всичко. Това е книгата ми нотирана с най-много бележки и само катоя гледам ми се иска да я хвана и да я прочета отново. Препоръчвам ви книгата с две ръце, а Деси Нико определено се нареди в списъка ми с любими автори и ще си купувам всяка една книга, която излезе изпод пръстите ѝ.

The Upside of Unrequited11. Becky Albertalli – The Upside of Unrequited

Обичам Беки Албъртали. Тази година имах възможността да открия таланта ѝ като прочетох първата ѝ книга „Simon vs. the Homo Sapiens Agenda“. Сигурно вече ви е писнало да говоря за нея, но тя наистина знае как да пише интересни истории, а „The Upside of Unrequited“ е много повече от интересна.

Тук проследяваме историята на Моли, която има 26 несподелени любови, но не заради нещо друго, а защото никога не се е осмелявала да си признае. Когато си малко по-пълничко момиче в гимназията, не винаги имаш смелостта да направиш каквото и да било по посока на любовните си проблеми. Беки Албъртали ни показва как може да се справим с това само ако повярваме в с себе си.

“You would matter. That’s the thing. I get into this weird place sometimes where I worry about that. I’ve never told anyone this – not my moms, not Cassie – but that’s the thing I’m most afraid of. Not mattering. Existing in a world that doesn’t care who I am.”

Денят на инвикта10. Николай Пеев – Денят на инвикта

Обичам щастливите случайности, а прочитането на тази книга е такова. За първи път видях книгата в канала на Четат ли двама, обаче по някаква странна причина така и не си я купих. После се канех да ходя на представянето в Пловдив, обаче изникна нещо и не отидох. И така все се разминавах с книгата до момента, в който не се натъкнах на самия Ники Пеев на представянето на сборника „Вой“ в Пловдив – седеше от лявата ми страна и задаваше въпроси за научна фантастика (ха!). Малко по-късно се запознахме лично (понеже аз естествено не го бях разпознала, ми казаха, че бил писател), а след 4 дни „Денят на инвикта“ вече ме привикваше от купчината за четене. (Брех, какъв разказ падна…).

От ревюто ми вече сигурно знаете, че прочетох книгата за един ден, но нямаше как да се спра. По начало не чета много научна фантастика, но това не е само научна фантастика, а малко повече дори. Интензивна, наситена с действие, книгата ще ви отведе на едни съвсем различни висини и няма да искате да спрете докато не я прочетете. Николай Пеев напълно разбива мита, че съвременните български писатели не могат да пишат. Освен това, съвсем наскоро стана ясно, че книгата вече е налична за закупуване на английски език и може да я намерите в Амазон, а аз се радвам, че все повече читатели ще могат да я прочетат!

Бляскавият двор9. Ришел Мийд – Бляскавият двор

Не е тайна, че Ришел Мийд е една от любимите ми авторки и „Бляскавият двор“ затвърди този ѝ статут. Обожавам Рия Найденова затова, че успя да ме изненада така приятно взимайки книгата под крилото си и давайки я за превод на не друг, а на Деница Райкова – не мисля, че друг би я превел така добре (имайки предвид, че превежда исторически кралски романи).

Започнах да чета книгата с определени очквания, но те се разбиха на пух и прах, защото се оказа, че книгата е дори по-добра от това, което очаквах. Обичам да чета исторически романи, а тази книга наподобява за такъв, макар да не е истински, а изцяло измислен. Героинята ни е смела, хаплива и макар и понякога да не знае какво прави, се справя много добре. Историята забързва, забавя, после пак забързва и накрая ни оставя без дъх докато чакаме да дойде края, а края ни оставя да фантазираме и да искаме и ние да се озовем там.

Няма как да не ви препоръчам „Бляскавият двор“. Макар стила да е много по-различен от това, което по принцип получаваме от авторката, книгата си заслужава. Вижте я!

Огнената наследница8. Сара Дж. Маас – Огнената наследница

Не знам защо, но бях решила да не започвам да чета „Стъкленият трон“ докато не прочетата третата книга от Дворовете. И така, този май месец и това се случи и аз най-накрая посегнах към поредицата след като поне 5 човека ме овикаха и ми се накараха, че не съм я започнала. И ОМГ… поредицата се оказа уникална.

Тази година успях да прочета само първите 3 книги и „Огнената наследница“ определено ми хареса най-много. Дали защото вече виждах това, за което чувам от толкова време или защото самата история напълно се разгърна… не знам, но наистина останах впечатлено от света, който е създала Сара и който продължава да разгръща.

Не мога да не се възхитя на факта, че Сара успява паралелно да пише за две толкова различни една от друга истории, да стои в два различни свята и въпреки всичко да успява да накара читателите си да се възхищават и да очакват с нетърпение всяка една книга, излезнала изпод перото ѝ.

Не знам дали аз съм просто пристрастна, но ако не сте чели историята на Селена Сардотиен, то започвайте я – аз го направих и съм доволна, че се докоснах до света на Ерилеа.

Илумине7. Ейми Кауфман & Джей Кристоф – Илумине

След като слушах толкова много за тази книга беше време да я прочета и аз. Отлагах я много дълго и вече дори не знам защо. Но по-добре късно, отколкото никога, нали?

Тази книга ще ви разбие на парченца. Не знам дали съм чела толкова интензивно четиво на такава тематика. Макар формата да е нестандартен, той не разваля историята, напротив – даже ѝ помага да се развие и да ни заслепи още повече.

Книгата започва с евакуирането на цяла планета – Керенза IV е унищожена от БайТек, а успелите да се евакуират бягат отчаяно в опит да се спасят, но разбира се, няма кой да ги остави да го направят, особено когато конците са дърпани от такива фигури.

Последните 200 страници (от 599) са ми в мъгла, но не защото не си спомням, а защото плаках през цялото време. „Илумине“ ме разби, остави ме да се разпадна и после пак ме събра в едно, оставяйки ме да очаквам и да тръпна в нетърпение за „Гемина“, където заплахата се оказва дори по-голяма.

Ако обичате научна фантастика, то тази книга определено е за вас!

Падение и подем6. Лий Бардуго – Падение и подем

Тази година най-накрая се запознах с творчеството на Лий Бардуго и без да се усетя тя стане един от най-любимите ми автори. Прочетох цялата трилогия Гриша и останах възхитена от света, който е успяла да създаде.

Единственото, което е тъжно в момента, е че за съжаление книгите са изчерпани на български език и едва ли някога ще се преиздадат, но за мое щастие и може би благодарение на огромния ми късмет, аз успях да се добера до книжни копия на български и сега си ги пазя като зеницата на очите си.

„Падение и подем“ е последната книга от трилогията, която ни отвежда в земите на Равка и борбата за тях. Дали добрите ще победят и през какви перипетии ще минат, няма да ви кажа, но ще призная, че аз съм запленена от историята и трилогията се нарежда успешно до някои от най-любимите ми поредици. Ако някога някъде имате шанс да намерите книгите – грабете на всяка цена. Заслужават си!

Пазители5. Цветелина Владимирова – Пазители

Хип хип ура, за Цветелина Владимирова!

Това е може би най-доброто българско янг адълт фентъзи завинаги! Прочетох първите две книги тази година и останах напълно възхитена. Досега не бях чела толкова добро българско фентъзи, написано по толкова интересен начин. И двете книги ги прочетох за ден-два, защото не можех да се спра да искам все повече и все повече.

„Пазители“ несъмнено е по-добра от първата книга, но докато във „Вестители“ навлизахме в света и историята, то тук всичо вече се бе разгърнало и екшъна беше на максимум. Колкото повече четеш, толкова повече очакваш всичко да се случи по един начин, а в крайна сметка то се случва по друг.

Има защо книгата да се нарежда в списъка ми с любими, а ако досега не сте се сблъсквали с поредицата, то определено го направете през 2018. Заслужава си!

Повелител на сенките4. Касандра Клеър – Повелител на сенките

Имах възможността, или по-скоро нямах търпението, да прочета книгата на английски език веднага след като излезе на пазара. Няма да крия, това е огромна книга, но аз успях да мина през нея доста бързо. Вече се бях подгряла след като препрочетох „Лейди Полунощ“ и директно продължих от там, откъдето бях спряла.

„Повелител на сенките“ не е просто продължение, а много добро продължение. Тази огромна тухла е събрала в себе си само и единствено действие. Вече сме навлезли в света и няма какво да ни бави и така следват битка след битка, история след история. Тук героите израснаха много, даже бих казала пораснаха много и всяка среща с нов или стар герой бяха повече от невероятни.

Охках, ахках, исках да си хвърля таблета не веднъж, а края ме остави в такъв ступор, че не знам как ще дочакам до края на 2018, когато ще излезе последната книга от трилогията и се радвам, че датата на издаване беше преместена напред, защото чакането щеше да ме убие.

Ако до сега не сте се срещали с творбите на Касандра Клеър, то сега е време да го направите.

3. Francesca Zappia – Eliza and Her Monsters

Тази книга се бореше за първото място, но някакси не успя. Въпреки това си остава една от най-добрите книги, които прочетох през 2017.

Започнах книгата, за да видя за какво е целият този шум и се въвлякох в не каква да е, а история, която ме накара да се замисля за мен самата. Eliza е интроверт, тя е създател, тя е отшелник. Въпреки всичко и всички се срещата с нейните чудовища и успява да продължи след това.

Книгата е толкова емоционална, или поне за мен беше такава. Докосна части в мен, до които никой не се бе докосвал и ме накара да постоавя под съмнение много неща, за които не се бях замисляла, но ме и върна към момента в живота ми, които исках да погреба и да не срещам никога повече. „Eliza and Her Monsters“ ме накара да се срещна със собствените си чудовища и да се опитам да ги преодолея.

Радвам се, че успях да покажа книгата на доста хора и да леко да ги подтикна да я прочетат, а когато виждам как и те я харесват, знам че мисията ми е била изпълнена.

Ако не сте се докосвали до книгата, сега е момента! А вие скъпи издатели, ако я издадете, знайте че ще има голям успех!

Двор от крила и разруха2. Сара Дж. Маас – Двор от крила и разруха

Шок! „Двор от крила и разруха“ е на второ място, но е една от най-важните книги за мен през 2017.

Не можах да чакам. Още на 2-ри май се шмугнах в Waterstones и започнах да я чета още в автобуса за вкъщи. Това трябваше да е завършека на историята на Фейра, но се оказа много повече.

Книгата е огромна – 700+ страници, които няма как да спрете да четете. Аз я прочетох за 3 дни, а ако имах повече време сигурно щеше да е за още по-кратко.

Макар тук да навлизаме още повече в света на Притиан и да се запознаваме най-накрая и с  другите Велики господари и техните Дворове, книгата е изпълнена с действие. Екшън след екшън, сълзи след сълзи. Плаках неутешимо, после се смях, после пак плаках. Запомних книгата наизуст и все още си препрочитам пасажи от нея, защото не мога да спра.

Не знам какъв е този гений, който живее в Сара Дж. Маас, но обичам този свят и ще следя всяка следваща история с голям интерес.

Аз съм в Притиан и Притиан е в мен!

Wintersong1. S. Jae-Jones – Wintersong

„Wintersong“ е върха в короната, черешката на тортата за 2017 година. Книгата, която се превърна в любима и към която ще се връщам сигурно не само веднъж.

Към нея ме привлече корицата, няма да крия. Книгата е преразказ на „Лабиринт“ – познатият ни от деството филм с Дейвид Бауи, който аз не съм гледала, но скоро ще поправя тази грешка.

Beware the goblin men and the wares they sell.

Историята ни среща с Лизл, която се съгасява да се омъжи за краля на гоблините, за да спаси сестра си. Очаквано, историята се развива през зимата, но сезонът е много повече свързан с нея отколкото може да се очаква.

Книгата е емоция, приказка, музика, очаквания и преврати на съдбата. Свързана съм с нея на много силно емоционално ниво и съпреживявах всяка една страничка от нея, всеки малък детайл и всеки голям обрат.

Книгата е хаос – такъв, какъвто цари в душата на Лизл – Елизабет. Нейното израстване е там, но и го няма. Тя е смела, но и не е. А краля на Гоблините – той е най-силният герой, който заслужава целия свят. Lord of Mischief, Der Erlkonig – герой, който ще ви замае. Или поне мен успя.

Определено на върха, най-добрата книга, която прочетох тази година.

А кои са вашите любими книги за 2017?

Остави коментар