Писмо до сестра ми

Едно “Писмо до сестра ми”, изпълнено с чувства безчет

Писмо до сестра миПисмо до сестра ми

Автор: Мария Пеева и Люси Рикспуун
Издава: Софтпрес
31 октомври 2017
ISBN: 978-619-151-402-1
Страници: 368
мека корица

Животът им тече с десет часа разлика и 180 градуса разминаване в ежедневието. Докато в София Радост приготвя закуската на болния си син, отбягва сърдитото сумтене на дъщеря си и преглъща собствените си гневни погледи към своя съпруг; Лора се приспива с шума на океана в Калифорния и с топлата прегръдка на красив италианец след поредния професионален успех като психолог.

Две сестри като двете страни на монета – противоположни, но неизменно свързани. Всяка – стабилен гръб и основа за другата. Но когато монетата се завърта на ръб, животът и на двете е напът да изгуби равновесие. Неочаквани разкрития от миналото и съдбовни избори в настоящето преобръщат всичко, в което са вярвали. Единствено писмата, които си разменят, им помагат да запазят здравия си разум в свят, който изглежда все по-безумен и за двете им.

Мария Пеева, известна като Мама Нинджа, и практикуващият в САЩ доктор по клинична психология Люси Рикспуун създават роман, който се чете на един дъх, но топли дълго. С лекия си и емоционален език, пълнокръвни герои и неочаквани обрати „Писмо до сестра ми” е книга за живота, толкова истински, че прилича на роман. И за онези малки нащърбени ръбчета във всеки от нас, които ни помагат да се напасваме с другите. Защото връзките са пъзел от характери. Нима може да направиш сглобка с перфектно симетрична фигура?

Книга за живота – тежък, но истински…

Мария ПееваПървият път, когато чух за тази книга беше един слънчев софийски следобед, в който се бяхме събрали една интересна група блогъри и буктюбъри, а Мила Ташева ни покани на представяне. Естествено, аз и София не сме си от най-близките, но пък Софтпрес са едно добро издателство и направиха и представяне в Пловдив, което посетих с Теми. Срещнах се с Мама Нинджа и още от тогава си знаех, че ще прочета книгата скоро. Най-накрая успях.

Както пише и в описанието, книгата ни разказва за две сестри – Радост и Лора. Радост е съпруга и майка на 2 деца и работи като учителка в средно училище в София. Животът ѝ не е лек, но пък има с кого да сподели, за да ѝ олекне. Лора минава 30-те, живее на Западния бряг на Америка (близо до слънцето на Лос Анджелис) и има горещ италиански любовник. Какво обаче я държи здраво за родината? – писмата до сестра ѝ.

Книгата е подредена много интересно – главите, в които героините говорят за живота си се редуват с мейлите, които си изпращат една на друга. Да, все пак разстоянията са огромни, в 21 век сме и е нормално писмата да са под формата на мейл. Тук искам да споделя, че двете авторки са се напаснали доста добре една с друга, имайки предвид факта, че когато са писали книгата са писали много независимо една от друга. Моите адмирации за това.

Иначе самата книга е изключително силна по един свой си начин, но и доста тежка. Или поне за мен беше такава. От една страна разбирам идеално усещанията на Радост и Лора, защото и моята сестра живее в друга държава, но пък и сякаш не толкова интензивно, тъй като ние не сме толкова близки. Книгата ме накара да си помечтая какво ли би било да имам сестра, с която да се разбирам толкова добре и да знам, че мога да разчитам на нея за всичко.

“Писмо до сестра ми” е емоционална книга, няма спор в това. Жизнерадостната корица измамно ни обещава една лека история, но започне ли да чете човек, неминуемо се завърта в ураган от емоции – симпатия, радост, тъга, болка, скръб. Спомените за миналото и неизбежните въпроси “Ами ако тогавя бях постъпила по друг начин?” ни вкарват в най-различни сценарии, и макар и да очакваме какво ще се случи, в някои моменти изобщо не разбираме на къде отиват събитията.

Въртим се в една емоционална реалност – тъжим и се надяваме всичко да е наред с Радост, и се радваме, страдаме и изживяваме неочакваните моменти на Лора.

Писането на авторките е добро, но аз сякаш очаквах повече главите за Лора. Свободолюбивата ми душа се свърза с нейния характер и с нетърпение очаквах да разбера какво ще се случи с нея. Може би факта, че самата Люси Рикспуун е психолог допринесе да харесвам Лора повече от Радост, но пък и аз винаги съм била като нея – винаги премисляща и обмисляща, чакаща да последно, за да взема някакво важно решение.

“Писмо до сестра ми” наистина е тежка книга – емоционално тежка. Не я започвайте с мисълта, че ще се разтушите от ежедневието си с нея, а се пригответе да съпреживеете живота на две сестри, които въпреки факта, че са далече една от друга, остават неразривно свързани и са готови да се застъпят и да защитят сестра си, дори пренебрегвайки себе си.

Ако имате сестра – прочетете тази книга. Ако нямате – пак я прочетете. Но се подгответе предварително, защото ще бъдете развълнувани! Гарантирам!

Оценка: 4/5 звезди

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d bloggers like this: