Една цветна книжна година с двойна порция Калина – розов януари

публикувано в: Размисли и страсти | 0

Здравейте, четящи приятели!

Днес е много важен ден, защото днес ще видите първата ни публикация относно нашето цветно предизвикателство. Заедно с мен е невероятната Кали от LadyBug’s Page – моето важно и безценно книжно другарче, с което цяла година ще се придизвикваме да четем… цветно!!!

„Една цветна книжна година с двойна порция Калина“ – ще се срещате с нас всеки месец, а сега ще ви разкажа и какво ще правим. В началото на всеки месец ще избираме по един случаен цвят, а според него ще избираме книга със същия цвят на корицата. В края на месеца пък може да очаквате общата ни публикация, в която си разказваме книгите, които сме избрали.

Не знам дали ви стана ясно, но в течение на публикацията предполагам, че ще разберете.

И така… в началото на януари отворихме сайта randomcolour.com и ни се падна розов цвят. А ето и книгите, които си избрахме!

Калина (Амаиро): „Писмо до сестра ми“ на Мария Пеева и Люси Рикспуун е интересна нова книга на българския пазар. Миналата година започнах ударно да чета книги от съвременни български автори и се радвам, че продължих тази тенденция точно с тази книга. В нея авторките ни разказват за двете сестри Радост и Лора – Радост има тежък живот в родната България, а Лора живее в неподправено интересната Америка. Въпреки различията си и дългото разстояние сестрите продължават да поддържат връзка една с друга, а с времето стават и единствената си опора.

Калина (Кали): „Чаената роза“ на Дженифър Донъли е поредица, която започнах да събирам още от началото на миналата година. Преди това бях прочела всичко излязло на български на авторката и тотално си я бях зачислила в Любими , но с едноименната първа книга от тази сага определено вече я числя към Must read on the spot.  Това, което най-много ми харесва в Донъли, е богатото разнообразие от истории и образи и как всеки жанр, до който се докосне, представлява просто стъпало нагоре в кариерата й. „Чаената роза“ е исторически роман с много романтика, чай, драма и сурови истини за живота в работническите слоеве в Лондон и Ню Йорк в края на 19ти век. Богата и автентична атмосфера, пълнокръвни герои, наситени емоции – просто нямам търпение да посегна към следващата роза 

Амаиро: Кое е нещото, което те впечатли най-много в книгата?

Кали: Винаги ме впечатлява дълбочината на историята, която пише Донъли, без значение дали е тийн фентъзи за русалки, Френската революция, фермерския живот през 20ти век или пък чаеното производство през 19ти. Винаги успява да създаде толкова реална и истинска атмосфера, така живи герои, че да имаш чувството, че си сред тях, стъпваш само на сантиметри от техните стъпки, бориш се с враговете им, радваш се с приятелите им, влюбваш се с тях, страхуваш се, мечтаеш и сънуваш. Превръщаш се в персонажите, защото те са толкова реални, колкото и читателя си. Та и „Чаената роза“ не беше изключение и ме грабна още с първите си изречения.

Аз пък искам да те питам следното: понеже всеки път като прочета анонса на твоята книга се сещам за сериала „Седем часа разлика“, ми е любопитно какви асоциации си прави ти докато чете „Писмо до сестра ми“?

Писмо до сестра миАмаиро: Ами аз не съм гледала „Седем часа разлика“ и няма как да съпоставя книгата със сериала, дори като се замисля не съм си правила никакви асоциации. Е, в началото се подсещах за всички филми, в които героите говорят с психолог и какво ли е да си от страната на психолога и всеки ден да трябва да слушаш различни истории, но освен това няма друго, което да мога да асоциирам с книгата. Като цяло книгата е доста различна от обичайните ми четива.

Добре, стана ми интересно – доста често споменаваш чай, пък и заглавието на книгата подсказва доста, но все пак – колко голяма е ролята на чая в историята?

Кали: Огромна! Все пак това е страстта и професията на главната ни героиня. Още повече, че действието се развива в Англия в края на 19ти век – там пият чай вместо вода, а понякога и вместо бира! Тия хора не си поплюват.

Кажи ми сега моля те малко по-подробно за какво иде реч в твоята книга, защото любопитството ще ме изяде – две сестри и един океан между тях, всяка разказва на другата как върви живота й. Но после казваш, че нещата стават твърде емоционални – в какъв смисъл?

Амаиро: Живота и на двете сестри е доста интересен. Докато при Радост има повече трудности, при Лора всичко изглежда сякаш е перфектно, до един момент, който преобръща живота и на двете. Този момент променя доста неща, но не и връзката им. При мен емоциалността идва може би от факта, че моята сестра живее в друга държава, но пък с нея нямаме толкова силна връзка, а тази книга ми показва какви всъщност би трябвало да са сестрите една с друга. Освен това пък и самата история ни води към един момент, в който доста си и поплаках. Определено твърдя, че това не е книга, която може да четеш свободно – за нея човек трябва да е подготвен емоционално, защото може да те изкара от равновесие.

Казваш, че действието се развива в Англия в края на 19 век. Има ли описания на градовете и природата и на обстановката като цяло? Аз много харесвам да чета за миналото на известни градове и ми се иска да разбера дали тази книга ще задоволи това ми изискване.

Кали: Ти защо си мислиш, че книгата е цели 800 страници – описания колкото си щеш! От мизерните квартали до висшите общества, от скъсаните парцали на работниците до кринолиновите рокли на аристократите и новобогаташите, от мухлясалите, пълни с пъплещи хлебарки тавански стаи до триетажните имения с повече стаи, отколкото в живущ блок – всичко е описано с такава достоверност, че имаш чувството че си там, сред целия прах и блясък на Лондон и Ню Йорк. Повтарям се за кой ли път, но Донъли наистина е създала една автентична обстановка именно с подробните си описания на времето, на обстановката, на хората, на емоциите, на абсолютно всичко, включено в книгата. Просто знам, че ще се влюбиш в тази история 🙂

Задавам последните си два въпроса и пускам микрофона  :
– нумеро уно: а на теб как ти се стори отразяването на живота в България и Щатите през погледа на авторките – достоверни ли бяха описанията им или имаше взаимствани истини от филмите и книгите, които четем за американстката култура?
– нумеро дуо: знаейки какво обичам и не обичам като драми и емоции в историите, смяташ ли че ще харесам тази книга, че ще се справя с тежестта й?

Амаиро: Смятам, че да. Мария Пеева се е справила много добре с описването на живота в България – всичките тъжни истини за положението ни и начина ни на живот, или поне на начина на живот на една средностатистическа домакиня – недостиггащи финанси, съпруг, който не винаги го е грижа за семейството, а повече за него самия, грижите за болни родители… и все такива неща, с които се срещаме всеки ден или виждаме хората около нас да се борят с тях. От друга страна описанието на живота в Америка ми се вижда доста близко с това, което съм виждала по филмите и за съжаление не мога да говоря от опит, защото не съм живяла в Америка, но наскоро обсъждах книгата с една друга запалена читателка, която сподели, че според нея и описанията на американския живот са написани много добре и много достоверно.

На втория ти въпрос също ще отговоря с да – макар да мисля, че на теб може и да ти дойде по-тежка отколкото на мен, но все пак изчакай, помисли дали искаш да четеш подобна книга. Смятам, че е много интересна, но си изисква и съответното настроение и желание за четене.

Обаче ще трябва пак да хванеш микрофона, за да отговориш на моите последни два въпроса.
– искам да ми разкажеш за романтиката в книгата, няма как да няма романтика тук;
– и ще се измъкна със същия въпрос – как мислиш, дали да прочета тази книга?

Кали: Да видииим – имало ли било романтика… Човече, направо ще си изгризеш пръстите от тревоги по любовните мъки на героите. Говорим за любов, детска и наивна, истинска, между сродни души, такава, която с времето само става по-силна. Независимо какво разделя влюбените, това е любов, която преодолява океани, години, зложелатели, мимолетни любовници… Красива, трогателна романтика, без капка пошлост или цинична еротика, чиста и невинна като току-що цъфнал цвят на роза ❤

Колкото до втория ти въпрос, още предния път ти казах, че съм убедена, че ще се влюбиш в тази книга! Определено те съветвам да се сдобиеш с трилогията и да я започваш от единия край 🙂

Това беше от нас за този месец. Надяваме  се да ви е било интересно. В началото на февруари ще споделим новият ни цвят за месеца и всеки, който желае може да се предизвиква с нас.

Ако пък през януари сте чели книга с розово на корицата – споделете в коментарите мнението си за нея!

Благодарим ви, че ни четете!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *