Wrap Up, януари & TBR за февруари

публикувано в: Месечна равносметка | 0

Здравейте, четящи приятели!

То се е видяло, че всеки път, когато започна нова работа блога ще страда от липса на внимание, но понякога нещата се получават така и няма как да се предотврати. За щастие вече влязох в релси (или поне така се надявам) и ще се опитвам да публикувам достатъчно редовно.

И така, през януари успях да прочета 8 книги и съм изключително доволна от това, а ето и до какво се добрах.

Остин Клиън – Кради като артист

Започнах годината с нехудожествена книга, която нямах търпение да прочета. Още в края на 2017 започнах да чета все повече нехудожествени книги и за 2018 реших да чета по една нехудожествена книга на месец. Но да се върна на „Кради като артист“ – книжката е изключително малка и лека и се чете на един дъх. Съдържа все интересни съвети отправени към артистичните индивиди, които са някак общоизвестни, но оставени да се носят из пространството докато не дойде Остин Клиън да ги събере и систематизира в тази интерсно направена книга. Као цяло не беше нещо ново, което да ми помогне, но пък се забавлявах докато я чета. Оценка: 4/5 звезди.

Калоян Захариев – Съкровище, пищови и южни морета

И тук продължавам традицията с четенето на книги от български автори всеки месец, но с тази книга се хвърлих в друга възрастова граница – да, книги за деца и за пораснали деца. „Съкровище, пищови и южни морета“ ми хареса много и се забавлявах много докато я четях. Ревю може да прочетете тук. Оценка: 5/5 звезди.

Мария Пеева и Люси Рикспуун – Писмо до сестра ми

Какво ли не изписах вече за тази книга. За мен беше и първата книга, изпълняваща годишно предизвикателство. (Много взех да се предизвиквам тази година, ще взема накрая да стана банална, ама ще ме преживеете.) Няма да ви надувам повече главата, затова най-учтиво ви пращам да прочетете ревюто ми за нея, или пък да видите цветното обсъждане с Кали, в което аз говоря за „Писмо до сестра ми“, а тя за „Чаената роза“. Оценка: 4/5 звезди.

Катрин Арден – Мечокът и славеят

Този месец съм толкова стриктна и вървя по списък, че направо не е за вярване какво се случва с мен. „Мечокът и славеят“ беше книгата за януари в YA Love Book Club и аз се радвам, че я прочетох заедно със съгрупниците ми. Това е една приказна книга, която ни потопява в един магичен зимен свят, в който се срещат същества и богове от стария свят и новопоявили се религии и какво се случва, когато хората отказват да приемат истината. Скоро ще пиша ревю на книгата, така че може да очаквате по-задълбоченото ми мнение скоро. Оценка: 5/5 звезди.

Ерин Уот – Парцалена принцеса; Стъклен принц; Пясъчен замък

Да, и аз попаднах под чара и магията на мъжете от семейство Роял и прочетох и трите излезли до момента книги в рамките на 5 дни. Признавам от първия път, че книгите не са нещо супер невероятно, но пък са толкова пристрастяващи и се четат толкова лесно и бързо, че ако не трябваше да ходя на работа сигурно щях да ги прочета и доста по-бързо.

Това са първите 3 книги от поредицата, които ни разказват за Ела Харпър, която след като загубва майка си бива намерена от новият ѝ настойник Калъм Роял, който я взима да живее при него, заедно с петимата му синове (сега, единия почти го няма, но това е друг въпрос), което се оказва доста интересна комбинация.

Както вече споменах книгите са далече от това да са мастърпийс, но историята те кара да искаш да четеш все повече и повече. Радвам се, че ги прочетох, когато ги имах всички наведнъж, че нямаше да издържа да чакам толкова време. Макар да са леко четиво, застъпват теми, които са наречени „проблематични“ и като че много добре проследяват живота на богатите хлапета. Ела беше интересна героиня, макар че понякога ме дразнеше, а пък Рийд определено не беше героят, който очаквах да бъде.

И за край ще кажа, че някои моменти в книгата ми бяха толкова нереалистични, че се чудех да се смея ли или не… <спойлер>особено, когато Рийд се опитва да говори с Ела и понеже на нея не ѝ се говори по темата директно го бута на леглото, вади му инструмента от панталона и после правят каквото правят. И това на поне 2 или 3 места из книгата.</спойлер>. Оценка: 4/5 звезди.

Сара Дж. Маас – Острието на асасина

Да, знам, много съм назад с другата поредица на Сара, но какво да се прави. Плюс това бавно и славно наваксвам. Чувала съм, че тази книга се чете между трета и четвърта и тъй като на мен ми предстои да чета четвърта книга, то беше редно да прочета първо тази.

В „Острието на асасина“ се запознаваме с живота на Селена Сардотиен преди да влезе в Ендовиер и се срещаме с нови герои, за които предстои да научаваме повече, или поне аз ще научавам повече (нали, аз съм последния човек на света, който чете поредицата). Не знам как Сара успява да направи така, че всяка една написана от нея книга да ме заинтригува и да ме кара да искам да чета още и още. Тук Селена както винаги е една badass героиня, която не я интересува (почти) нищо, а и най-накрая се запознахме повече със Сам, който за краткото време, в което четох за него ми хареса и ми беше много мъчно, защото знаех, че в крайна сметка <спойлер>му предстои неизбежен край.</спойлер>

За мен книгата беше много добра и се радвам, че се издаде при нас. Оценка: 5/5 звезди.

Месечна равносметка:

Прочетени книги: 8
Прочетени страници общо: 2775
Книги, прочетени на български: 8
Книги, прочетени на английски: 0
Книги, издадени през 2018: 0
Прочетена книга на български автор: да
Калоян Захариев – Съкровище, пищови и южни морета
Мария Пеева и Люси Рикспуун – Писмо до сестра ми
Прочетена нехудожествена книга: да
Остин Клиън – Кради като артист
Цветна година: Розов януари:
Мария Пеева и Люси Рикспуун – Писмо до сестра ми
YA Love Book Club книга за месец януари:
Катрин Арден – Мечокът и славеят

TBR за февруари

„Една цветна книжна година с двойна порция Калина“ – цветът за месец февруари се падна да бъде зелен (предимно кремаво зелен, но и обикновено зелено се брои) и аз ще чета „Чудо“ на Ар Джей Паласио, така че очаквайте интересен разговор с Кали.

Книгата за месеца на YA Love Book Club се падна да е „Влизам в мрака“ на Кирстен Уайт, но тъй като аз вече съм я чела (тук спестявам цялата тирада за книгата, всички знаете, че не я харесвам), няма да я чета. Йей! (Какво прави в тоз пост тогава? – Ми да ви информирам. Хахаха)

През февруари смятам да прочета и „Миниатюристът“ на Джеси Бъртън, която е част от списъкът ми с Топ 7 книги за четене през 2018 година.

Този месец ще чета и „Благословени“ на Цвети Владимирова – последната книга в трилогията „Проклятието на Воронина“, пък и след като излезнах „великия злодей“, който не дава на адашката да я чете е крайно време да я започнем. От там нататък – каквото настроението пожелае и ако има време, това ще се чете.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *