„Благословени“ идва в море от кръв и магия – на финал като на финал

Благословени

Автор: Цветелина Владимирова
Поредица: Проклятието на Воронина
Издава: Orange Books
декември 2017
ISBN: 978-619-171-048-5
Страници: 480
мека корица

Дълго чаканата последна книга от трилогията, която решава съдбата на Ксения и Игор. Или може би, съдбата им вече е решена?

„Благословени“ е третата  книга от поредицата Проклятието на Воронина, която ще ви отведе на едно последно вълнуващо пътешествие из света на вестители и пазители.

Всичко започна с едно пророчество, което ще промени съдбата на всички.

Битката с кръвожадните в подземията на базиликата в София приключва с кръвопролития и загуби, които могат да се окажат решаващи за войната с благословените. Ксения е пленник на Двореца, а Дорин се предава в ръцете на врага с надеждата да ѝ помогне да избегне фаталната си участ. Зоя, Воронин и Савченко намират Игор Алешкин сред руините на базиликата и единственото, което им остава, е да се надяват, че ще оцелее.

В Двореца Ксения се озовава лице в лице с един от представителите на най-могъщите благословени фамилии – Маркус Морел. Войната е вече в разгара си, а надеждата за оцеляване гасне с всеки ден. Но нищо не е такова, каквото изглежда.

Тайните продължават да се заплитат и бъдещето на вестителите и пазителите зависи от избора, който Ксения ще направи. Истината, към която Крамаренко е очертала пътя с цената на живота си, и отплатата с кръв са единственият изход от войната с благословените, в която не всички ще оцелеят.

Ревю на „Вестители“
Ревю на „Пазители“

С море от кръв и сълзи, тази книга ме разби…

Ще започна с това, че Цвети отново ни изненада и ни понесе на висини, от които някои паднахме, някои не. Очаквах с нетърпение излизането на последната книга в трилогията „Проклятието на Воронина“ и когато най-накрая тя се озова в ръцете ми не можех да я започна. Не защото не исках, а защото знаех, че прочитайки я веднъж, щях завинаги да се разделя с така любимите герои, и се дърпах, докато накрая вече адашката не ми даде зор (и цял интернет разбра, че ще я четем заедно, пък вие може да видите нейното ревю ей тук) и така се потопих в този прекрасен свят.

Искам да ви кажа, че от тук нататък поста ще съдържа спойлери и четете само и единствено на ваша отговорност, но вече цяла седмица се опитвам да напише ревю без спойлери и не ми се получава. Така че, ако не сте прочели вече „Благословени“ – спрете да четете сега и се върнете, когато сте завършили книгата.

ОТ ТУК ЗАПОЧВАТ СПОЙЛЕРИ!!!

Още в „Пазители“ Цвети Владимирова доказа, че е доста безскруполна и може да трепе наред и „Благословени“ не е изключение. Самата корица ни подсказва, че можем да очакваме много кръв, но въпреки всичко е прекрасна корица и сега след като съм прочела книгата смея да твърдя, че изцяло си отговаря на съдържанието. Браво на дизайнера, който я е правил.

И така, още в началото започнахме с екшъна, където можехме да видим историята както от гледната точка на Ксения, така и на Зоя. Хареса ми, че можехме едновремнно да проследим какво се случва и от двете страни. Начина, по който Ксения бе успяла да затвори Игор и премеждията, през които минаха, за да стигнат до Русия крещят една дума – кръв. Не знам до колко Цвети е завързала нещата така нарочно или те са станали така от самосебе си, но кръвта диктува доста голяма част от цялата книги и ми допада как се е получило точно това.

От друга страна, както подсказва и заглавието на поста ми – другата ключова дума е сълзи, или поне при мен беше така. Макар и да не бях толкова запозната с Егоров, екзекуцията му ме намери обляна в сълзи, а щом успях да се разплача още там, представете си какво ме очакваше до края.

Не, няма да ви преразказвам книгата, нали не останахте с такова впечатление… Ще ви разкажа за емоциите.

Запознанството с Маркус беше ключово за историята и го очаквах още със започването на книгата, знаейки за съществуването му покрай книжните аксесоари от кутията на BOPS. Макар и късно появил се, Маркус успя да пробуди интересни емоции у мен, имайки предвид че описанието му ме накара да се сетя за един конкретен човек, който познавам и сигурно и това е причината да не успях да го харесам така, както доста от останалите хора, които вече бяха прочели книгата преди мен. В последствие леко започна да ми напомня пък на друг герой от книга, което вече наклони везните в негова полза, но така и не успях да го приема като човекът, предопределен за Ксения.

От своя страна, Ксения все така продължи да израства и да намира стаени сили, които за щастие ѝ помогнаха да премине през всичкия бой, който изяде, а вярвайте ми, той не беше никак малко. През повечето време се чудех кога ще се появи следващият, който иска да я убие.

Докато съм още на героите – ах, Дорин, ах! Много се радвах на моментите на Зоя и Дорин и с ръка на сърцето ще кажа, че той си остана любимия ми герой от историята и се радвам, че той поне успя да намери красивия си завършек.

И сега да си кажа и за интересната концепция на света, който авторката е създала. Харесва ми, че Цвети е успяла да си вземе интересни идеи от тук и от там и съм напълно убедена, че това се е получило интересно и случайно – доста хора пишат, че книгите приличат на известни поредици, но според мен това не е нарочно. Знаете ли, когато си страстен читател и четеш много, няма как това да не повлияе на собствените ти истории. Разделението на Вестители, Пазители и Благословени е направено по интересен начин и не си спомням някъде другаде да има подобна концепция, в която да има подобна връзка между 2 раси. А Благословените – тяхната сила е не по-малко интересна. Както вече писах, кръвта играе голяма роля, а при Благословените тя е център на силата им – а това, това според мен може да се развие в още един цял роман.

Кулминацията на книгата отново ни изпраща на бойното поле, което този път е точно замъка. Тъкмо започвах да вярвам, че все пак всичко ще е наред и Цвети уби Воронин. От там сълзите започнаха и не спряха. Не знам как, но бях успяла да се привържа към Воронин и смъртта му пречупи нещо в мен, което не осъзнавах, че го има. Но добре, знаех си, че някой ще си го отнесе, преглътнах и продължих напред. Но не, хайде сега да поубием и главен герой – не знам защо „смъртта“ на Ксения не успя да ме развълнува толкова колкото тази на Воронин – може би някакси вътрешно си знаех, че няма как това да е края и това ми вътрешно усещане се оправда. И тъкмо повярвах, че въпреки всичко имаме шанс за хепи енд и дойде епилога…

Все още си спомням момента, в който отворих страницата и очите ми намериха тези малки 2 реда, с които беше обявена смъртта на Игор. Дори сега, пишейки това, отново се разплаках. Някакси Игор не ми достигна в тази книга, а смъртта му просто ме довърши. А този хепи енд с Маркус не можа да ми даде това, което исках. Макар и логичен край, за мен това не е моят край.

В заключение ще кажа, че „Благословени“ е логичният, но нежелан от мен край. Това е книга, която ме понесе на крилете си и заедно срещнахме както върхове, така и спадове. Накара ме да изпитам емоции и чувства, от които не можех да избягам. Радвах се и много много плаках. Изключително емоционална, тази трета книга ми даде много, но и ми взе и въпреки всичко за мен е един шедьовър на съвременната българска литература. А Цветелина Владимирова определено се нарежда в челната тройка на любимите ми български автори – точно на върха!

Оценка: 5/5 звезди