Една цветна книжна година с двойна порция Калина – зелен февруари

публикувано в: Размисли и страсти | 0

цветна книжна година

Февруари месец беше изключително зелен не само метеорологично, но и в нашето цветно предизвикателство. Цветът е определен по-скоро като „тюркоазено“ зелено, но ние решихме да разширим понятието до просто обикновено зелено. Или каквато корица имате под ръка в тази гама. Кики Амаиро си избра „Чудо“ на Ар Джей Паласио. Кали първоначално се насочи към „Жената на поета“ на Дженифър Лам, но предвид детския характер на „Чудо“, както и факта, че Кали наскоро приключи „Алеа Аквариус: Цветовете на морето“, която прелива от зелено, „тюркоазено“ зелено, то сменихме книгата в последния момент. Ето как този месец ще ви върнем в детските години с две прекрасни истории за малките читатели. Да започваме.

Накратко за „Чудо“: „Чудо“ е история за едно момче, което още от раждането си е много различно от останалите. До десетата си година той никога не е ходил на училище и е минал през толкова много операции, че вече е загубил бройката. В книгата виждаме как той тръгва на училище и през какви перипетии трябва да премине, за да бъде приет от останалите. <Ревю на „Чудо“>

Накратко за „Алеа“: Единственото, което мога да кажа за книжката, е че е сладка и невинна история за подрастващо девойче, което на всичкото отгоре е и наследник на митичен народ. „Цветовете на морето“ всъщност е продължение на „Повикът на водата“ и е също толкова магнетична и забавна като предшественичката си. Може да не съм особено голям фен на морето, но обожавам морски истории. Да ми се неначуди човек. <Ревю на „Алеа Аквариус: Цветовете на морето“>

Кали: Е, първият въпрос към „Чудо“ е: Кой е разказвачът в тази история?

Амаиро: Разказвачът не е един, а доста. В началото на книгата се запознаваме с Оги и той ни разказва за себе си и за първите му дни на училище, след като е преминал през доста операции и макар и на 10 години, никога не стъпвал на училище. Знаеш, децата са лоши и не им пука какво ще кажат на другите и как тези различни деца ще се почувстват. След един такъв определен момент книгата лавира между събитията и се разказва от няколко различни героя, макар и връщайки се отново към Огъст.

Признавам, макар ѝ преди време да прочетох за какво се разказва в Алеа Аквариус, вече не си спомням. Би ли ми разказала какви са героите и за какво всъщност става въпрос? Без спойлери, разбира се. 

Кали: Значеее това да ме помолиш да ти разкажа сюжета без спойлери е като да ме помолиш да пресека улицата със затворени очи. Примерно. Но все пак ще се опитам – Алеа живее с приемна майка, на чиито грижи е била поверена още като бебе от родната си майка. Защо и поради какви причини никой не знае. Майка й е помолила напълно непозната жена да се грижи за Алеа с едно-единствено условие – да стои далеч от водата. И така героинята живее единадесет години със страх от директен досег до студена вода. И все пак Морето я вика. Един ден Алеа среща екипажа на малкото корабче „Круцис“, съставен също от деца, и заедно с тях се впуска в шантаво приключение в търсене на истината за своя произход.

Няма да те лъжа, историята е изключитено по детски написана, наивна в добрия смисъл на думата, сладка и непринудена и доста разтоварваща. Трябва да се чете с широко разтворен ум, особено от по-големите читатели, но за мен лично е една доста развлекателна и приятна сага за малки герои, които трябва да се справят с големия свят. Алеа е просто сладкишче 

Понеже си говорим за физическа аномалия, а и сама казваш, че Огъст се сблъсква с негативно отношение в училище, кажи ми има ли твърде тежки моменти в книгата, които откровено да са те карали да зарежеш четенето, защото не можеш да възприемеш жестокостта на ситуацията?

Амаиро: За да съм честна, ще кажа, че по-скоро не. Да, имаше един момент, в който нещата не бяха много добри за Оги, но авторката е успяла да напише всичко по такъв начин, че няма момент, в който на читателя да му дойде повече. Все пак книгата се води за деца и не виждам как би могло да се пусне така. Читателя е в безопасност, макар че признавам, че на 2-3 места се разплаках, но пък и аз не съм критерий, понеже си плача на много книги.

Чудех се много как да задам този въпрос, но ще карам направо – какво би казала на хора като мен, които рядко четем книги за деца, за да ни подмамиш да прочетем Алеа Аквариус?

Кали: Ха, ето това е един интересен въпрос. Какво ще кажеш за „Мамо/лельо, ще ми прочетеш ли приказка?“ 

Истината е, че Алеа Аквариус е напълно подходяща книга за цялото семейство, защото учи малките на смелост и отворен ум към света, големите се забавляват с невинните неволи на героите, а читателската душа се чувства някак пречистена след една такава откровена и неподправена история. А и голяма част от сюжета се развива в морета, реки и езера – ако си любител на водата, това е твоята история. Ако не си… дано поне се къпеш редовно…

Да си призная, вече ме убеди да прочета „Чудо“, така че не се сещам какво повече мога да те попитам. Но все пак ще опитам – смяташ ли да гледаш екранизацията на историята? Обоснови отговора си, моля те.

Амаиро: Ами, не знам. Не знам дали ще мога да понеса да го гледам на екран, а и аз като цяло не си падам много по филмите. Може би на някакъв по-късен етап бих се престрашила да гледам, но не и сега. Пък и когато е филм по книга, очакванията ми са все високи и се разочаровам, а не искам.

Добре, време е и за последния ми въпрос. Кажи ми, моля, как мислиш, че би реагирала ти, ако разбереш, че си наследница на древен народ и имаш специални сили?

Кали: Оооо, не знаеш каква врата отвори с този въпрос Истината е, че съм голям мечтател, все си представям някакви невероятни сценарии, в които се оказвам със супер сили и спасявам света. Предполагам доста пъти съм падала на глава като малка…  Та на въпроса ти – определено бих била на върха на стихията си, супер щастлива и може би с огромно желания да спася света. Обаче също така силно подозирам, че просто ще използвам силите си за собствено удоволствие и тоя свят няма да е много щастлив от спасителя си. А може и да се превърна в някакво зло, което всъщност унищожава света. Смисъл, жена съм – наистина си нямам и на идея какво може да ми хрумне с новопридобитата власт…

Понеже ме заинтригува, а и признавам си – самата аз подозирам, че ще бъда доста дръпната в подобна ситуация, та как би реагирала ти, ако в живота ти се появи човек (не специално дете) с деформациите на Огъст? Това е за последно, обещавам.

Амаиро: Ами предполагам, че в началото ще се сепна, може дори направо да си се стресна, но след това ще се опитам да се държа нормално и колкото повече време прекарвам с въпросния човек, ще свикна. Аз съм много състрадателен човек, а и никога не ми е пречело, че някой е различен от мен. Трябва да се приемаме едни други не заради начина, по който изглеждаме, а по това какви хора сме. Нали така?

Кали: Абсолютно съм съгласна с теб!

Е, зеленото изглежда се оказа и цветът на детските книги тази година. И защо не – зеленото е цвят, който подсказва пролет, прераждане, ново начало. Свежест. Чиста любов. Всичко, което притежава и една детска душа, неопетнена от жестокия свят и възрастните в него. Нека се поучим от тази чистота, какво ще кажете 🙂

За март пък ще четем сини книги, и някак случаЕно и двете калинки подбрахме романтични заглавия. А вие смятате ли да ни последвате в цветното предизвикателство и да се включите с някое синьо книжле? Ще се радваме да ви приемем сред цветните си редици 🙂

Калита, край!
<грешка>

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *