Когато попаднеш в „Гемина“, дори цялата вселена избухва – цяло небе с нови звезди

публикувано в: Прочетени книги | 0

ГеминаГемина

Автор: Ейми Кауфман & Джей Кристоф
Оригинално заглавие: Gemina
Превод от английски: Александър Маринов
Издава: Егмонт
17 февруари 2018
ISBN: 978-954-272-009-6
Страници: 672
мека корица

Хана е преместена на портална станция в покрайнините на галактиката и това обрича социалния й живот на смърт. Никой не й казва, че това наистина може да я убие.

Хана е глезената дъщеря на капитана на станцията. Ник е член на прословуто престъпно семейство. Докато двамата се борят с всекидневието на борда на най-скучната портална станция в галактиката, Кейди Грант и „Хипатия“ са се насочили точно към „Хиймдал“ с новини за инвазията на Керенза.

Елитен БайТек отряд от убийци нахлува на станцията. Хищни извънземни премахват нейните обитатели един по един. Неизправност в червейната дупка на кораба обрича пространство-времето на унищожение още преди вечеря.

Ще успеят ли Хана и Ник да защитят дома си? Съдбата на всички в „Хипатия“ и вероятно на цялата вселена е в техни ръце.

Досиета, имейли, съобщения, класифицирани файлове, преписи и схеми разказват тази завладяваща история, която оставя читателите без дъх.

Чаках излизането на „Гемина“ на български повече от една година и това най-накрая се случи. Не знам как да опиша радостта си от това и как точно да започна това ревю. Книгите, които толкова много харесвам са винаги толкова трудни за писане на ревю, а „Гемина“ определено е една от тях. Но все пак ще се опитам.

За тези, които не знаят, „Гемина“ е втората книга от трилогията „Досието Илумине“ на Ейми Кауфман и Джей Кристоф. Първата книга – „Илумине“ ни запозна с един интересен свят, в който измежду звездите се случват милиони неща. „Гемина“ започва от там, където „Илумине“ ни изостави, но този път се запознаваме с двама нови главни герои – Хана и Ник. Хана е типичното разглезено девойче, а Ник е израснал във фамилия на наркодилъри, а и самият той е такъв.

ГеминаНик и Хана се намират на портална станция „Хиймдал“ – точно накъдето са се запътили Кейди и Езра на борда на „Хипатия. Да, но не всичко минава по мед и масло. „Байтек Индъстриз“ едва ли биха могли да оставят всичко на случайността, затова и изпращат елитен отряд убийци, които да се справят с всички на станцията – все пак, ако някой остане жив, може да докладва за тях, а това не е никак желано. За капак на всичко пък се появяват и смъртоносни извънземни форми на живот, които определено добавят доза съспенс към сюжета и те карат да седиш изправен на ръба на стола и да четеш със затаен дъх.

Двамата автори отново са успели да направят страхотна колаборация – определено си личи, че целия сюжет е с феноменален замисъл, а изпълнението е не по-малко феноменално от него. Тук отново попадаме на разнообразни начини за разказване на историята – Хана рисува, а в книгата това е изпълнено от божествената Мари Лу, а финала на историята – или иначе казано голямата кулминация, ни дава интересен алтернативен поглед върху двамата герои.

Останалите герои също са описани добре – във всеки един от тях има живот (някакъв там) и бавно и постепенно, на моменти сякаш много бързо, също преминава през трансформация, която повлиява на цялостните решения на героите.

Въпреки че има много нови герои, нямаше как да не се зарадвам на появата на най-любимия ми – КАЗИМ. Този ИИ (изкуствен интелект) ми влезе под кожата в първата книга, и въпреки че е малко психо, опделедено е много значим за историята герой, който вярвам, че ще продължи да ни радва и побърква и в „Obsidio“.

Няма как да говоря за „Гемина“ без да спомена избора на заглавие. Не знам дали го споменах вече, но Джей и Ейми са успели да измислят такова спиращо дъха обяснение, че в някои моменти дори се чудиш по колко мозъчни клетки имат тези двамата, за да измислят това чудо. Какво е Гемина? Защо се случва? Аз май останах без думи.

И така, да захождам към край, защото май много ви казах, но всъщност май нищо не ви казах. В крайна сметка, ако сте чели „Илумине“, знаете в какво се забърквате, а ако не сте?… Ами какво чакате?

Аз искам лично да благодаря на хората, което решиха да преведат тази прекрасна история на български език и едно голямо браво на човека, който е правил оформлението на книгата, защото определено си е било голяма мъка.

В крайна сметка, „Гемина“ е книга, която няма да забравите. Има си за всекиго по нещо – любов, космически мисии, добри приятелства и възгледи за живота. И въпреки че според мен „Илумине“ е една идея по-добра, то и тук не липсват достойни постъпки и правилни (или неправилни) решения. А дали ще попаднете в „Гемина“ – прочетете, за да разберете.

Оценка: 5/5 звезди

Кали, край!
<грешка>

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *