Кръв се лее по „нивганощ“, а сенките пият страховете ни

публикувано в: Прочетени книги | 1

НивганощНивганощ

Автор: Джей Кристоф
Поредица: The Nevernight Chronicle
Оригинално заглавие: Nevernight
Превод от английски: Кристина Георгиева
Издава: Егмонт
11 май 2017
ISBN: 978-954-271-930-4
Страници: 632
твърда корица

В свят с три слънца, където мрак настъпва веднъж на няколко години, Мия Корвeрe се присъединява към училище за убийци, решена да отмъсти за смъртта на семейството си.

След като става свидетел на екзекуцията на баща си на съвсем крехка възраст, Мия се крие в продължение на години – сама и без приятели. Но дарбата ѝ да говори със сенки я отвежда пред вратата на отдавна оттеглил се асасин, който ѝ предлага друго бъдеще в един напълно непознат свят.

Вече шестнадесетгодишна, Мия е чирак в най-голямата и смъртоносна група убийци в Червената църква. Там тя ще трябва да се справи с предателство и да се бори за живота си, защото да се провали означава да умре…

Открадна ми дъха и го преби в ъгъла…

За тази книга знам още когато излезе и в продължение на няколко месеца седеше на изчакване на английски, докато не се реша да я прочета. И така, чакайки, се оказа, че тя дори излезе на български и един куп хора я прочетоха. И добре, че си имам мастилена Калинка, с която да решим да я прочетем заедно, че иначе сигурно и досега нямаше да съм я прочела, както и че познавам страхотни хора като Четат ли двама, които ми предостъпиха хартиено копие, което да чета на спокойствие. (Да си напомня все пак да им го върна.)

НивганощВече неколкократно съм споменавала, но и сега ще кажа – Джей Кристоф е доста лудо човече. Поне не си обяснявам по друг начин факта, че някой, който не е поне малко чалнат, може да напише такава книга. А това определено си е чалната книга.

„Нивганощ“ ни разказва историята на Мия Корвере, която от малка се сблъсква с жестокостта по света, гледайки обесването на баща си, и жаждата за отмъщение расте с всяка изминала минута. Мия успява да избяга от собственото си убийство, но по пътя към спасението намира не това, което е очаквала. Или по-скоро то я намира, а това разбира се, ни води на нови и интересни приключения.

Мия отива да се обучава за асасин (което изобщо не мога да си преведа като наемен убиец, понеже не е точно това) в Червената църква. И от там нататък започват кървави забави, премеждия и обучения, в които трябва да докажеш себе си, както и от време на време да минеш през басейн от кръв, буквално.

Neh diis lus’a, lus diis’a!

‘Паст и кръв, Джей Кристоф има много интересен начин за разказване на истории. Уникалното в тази книга, освен самата история, са бележките под линия. Те не са просто бележки на редактора или преводача, а такива на самия автор, в които ни обяснява малко повече за самия сюжет. И са толкова забавни – през цялото време се хващах, че се смея с глас и в един момент дори се радвам повече на тях, отколкото на самия текст.

Признавам без бой, че макар да харесвам и Мия, и Трик, най-любим герой ми остава Господин Благ. Явно развивам странна привързаност към всичко зло и свръхестествено. (Винаги се сещам за любовта ми към КАЗИМ и рязко се присетих, че и в двете истории има един и същи автор. Както би казала Кали – случаЕност? Не мислА.) Та да се върна на господин Благ – той определено е герой, който изключително много допринася за историята, а хапливите му коментари са винаги наслаждение за окото.

„едно слънце предупредило друго, че грее твърде ярко…“

Съвсем в края ще си позволя да направя единствената си критика към Джей – някак, по-добре да не пише повече еротични сцени, че не му се получават много добре. Остава да видя дали има такива и в следващите книги. Ама дано да няма.

С оглед на всичко казано до тук, няма как да не ви препоръчам „Нивганощ“. Книгата е рожба на оригинален писател, историята е дива и кървава, о, драги ми приятели, и ще ви хване под ръка, ще ви запуши устата и ще ви накара да искате да четете още. Края пък ще ви остави да седите в чуденка и да нямате търпение за следващата книга.

А следващата книга всъщност идва след по-малко от 10 дни. Пригответе се за още кървища и се молете да не ви застане някой Кучисин на пътя.

Оценка: 4/5 звезди

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *