Една цветна книжна година с двойна порция Калина

Така и не разбрах кога мина този месец. Април определено беше много добър откъм четене, и откъм изживявания. Този месец най-накрая двете мастилени Калинки се видяхме на живо и преживяването беше наистина великолепно. Русе е един интересен град, а адашката е още по-забавна, когато я гледаш как се шегува. Но да не се отнасям. Време е за книги. През април четохме заглавия с лилав цвят на корицата, който е любим и на двете, и си избрахме наистина интересни и малко шантави книги. Аз (Амаиро) най-накрая хванах „Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат“ на Ишбел Бий, а Кали прочете „Забранете тази книга“ на Алън Грац.

„Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат“ е интересна детска история за дечица, големи, дяволи, часовници и калинки. Срещаме се с Мирър и с Голиат, но и с Джон. А плетеницата от всичко останало е толкова голяма и неразплетима, че в един момент се хващаш изцяло в клопката на книгата.

„Забранете тази книга“ също е история за деца, която спокойно може да се чете от всички възрасти, защото уроците в нея са универсални. Без да се усети, читателят сам ще започне да си задава въпроси и да философства над теми, над които не се е и замислял до този момент. В крайна сметка „щом забраниш една, спокойно можеш да забраниш всяка една книга“, но не се ли отнася това правило за всяко друго удоволствие в живота?

Амаиро: И така, адаш, кое му е толкова специалното на „Забранете тази книга“? Досега не съм чула и една лоша дума за нея и ми е интересно ти какво ще кажеш по въпроса.

Кали: Е, със сигурност няма да се цепя от колектива и да се изкажа негативно. И не от страх от масата народ, която е оценила положително историята между тези лилави корици, а защото в действителност „Забранете тази книга“ е като балсам за душата на читателя. Още с първите страници се идентифицирах с малката Ейми Ан и съпреживях двойно по-силно всичките й възходи и падения в историята. Но дори да не беше така, пак щях да се влюбя в тази малка книжка, защото Грац знае как да ни разкаже детска приказка за възрастни. Кое й е специалното? – ами всичко! От духа и атмосферата до реалните образи на персонажите, от куриозните ситуации до трогателните по детински сцени, от уюта на библиотеката до десетките новооткрити заглавия за четене, които ни предоставя БШЗК. Всичко!

Връщам ти топката с абсолютно същия въпрос – какво й е толкова специалното на „Удивителната приказка“ и с какво те впечатли?

Амаиро: На мен това ми е малко сложен въпрос, тъй като съм на кантар. Дадох на книгата 3 звезди и не успя да ме впечатли толкова, колкото очаквах. Но въпреки всичко авторката е успяла да вплете историята така силно в страниците, че колкото и да не ми допадна, все пак успя да ме накара да поискам да я дочета. Всъщност, ако трябва да съм честна, продължих най-вече, за да разбера съдбата на Джон, който всъщност е главният герой на поредицата, макар и много трудно да разбираме това. А и той е единственият герой в цялата история, който успя да ме впечатли.

Много ми е интересно да те питам – коя е най-важната поука, която можем да си вземем от прочита на „Забранете тази книга“?

Кали: Това й е може би най-хубавото на моята книга – всеки читател извлича различна поука според собствения си мироглед. Аз лично научих много неща, включително че четенето на книги не може да те направи лош човек, но пък определено може да те направи по-добър такъв; също така не бива да позволяваме на никой да ни забранява да четем, но е много важно как ще подходим в борбата си срещу такива забрани; и разбира се както винаги най-ценният урок на книгите е, че не сме сами в това, което преживяваме. Ейми Ан е мой огледален образ в много отношения и да я видя как се справя с тези нелепи и абсурдни ситуации, в които я поставят възрастните, ме изпълни с надежда и благоговение.

Да си призная на времето много исках да прочета тази история, след като я закупих обаче стоя три години в библиотеката ми, а накрая само след една глава я зарязах и съвсем се отказах от нея. Та разкажи ми, моля те, без спойлери в няколко изречения за какво иде реч в тая „Удивителна приказка“ и кой всъщност е Джон?

Амаиро: Хм, трябва да го обмисля това. Без спойлери е много трудно, но пък и според мен с тази история трябва да се тръгне на сляпо. В общи линии все пак, ни се разказва за мистериозната Мирър, която има придобити страшни сили и е по-специална от всички. Срещаме се и със спасителя ѝ Голиат, който е нейн настойник и като начало следваме нейната история в опит да разберем какво точно се е случило с нея. Джон обаче не се е родил проклет. Съдбата го поставя в един интересен кръг на странни злодеи, за които обаче е по-добре да не ти разказвам. Като цяло е много оплетена история, но всичко си има логично обяснение – колкото и това, че калинките са инструменти на злото.

Сега, имайки предвид самата тематика, кажи ми как би се почувствала, ако някой ти забрани да четеш любимата си книга и какво би направила по въпроса?

Кали: Ти мене познаваш ли ме? Защото имам едно мото в живота, което гласи следното: „Ти на мене няма да ми казваш какво да правя!“

Това, което се опитвам да кажа по доста инфантилен начин, е че определено няма да се примиря кротко и тихо, а ще организирам малка революция и ще направя всичко по силите си да „освободя“ забранената книга. Винаги съм си мислела, че съм дошла на тоя свят с висша цел, а именно да предвождам бунт срещу нещо или някого…

Тия калинки ме заинтригуваха, но за съжаление не достатъчно силно, та да искам да прочета книгата в скоро време. Имайки предвид и факта, че продължението й няма да бъде издадено на български език, изобщо би ли се опитала да ме убедиш да я подхвана наново и с какви доводи?

Амаиро: Някак трудно ще призная, но не бих се опитала да те убедя да я прочетеш. Макар да не беше толкова лоша, аз самата не бих я прочела отново. Да, калинките определено са добър акцент, но не – наистина не са достатъчни. Мисля си, че тази книга си остава подходяща предимно за младите читатели, които все още навлизат в света на четенето и не познават толкова истории като нас. Техният все още детски ум ще се пригоди много повече към идеята и ще откликне по правилния начин.

Последният ми въпрос към теб днес е следният: имаше ли сцена в книгата, която да предизвика много силна емоция в теб? И какво би казала на читателите, които се чудят дали да я прочетат или не?

Кали: Ама как така се чудят дали да я четат? Хора, това е уникална история, която ще ви хване за гърлото и няма да ви пусне до самия си край. Определено си заслужава отделеното внимание, време и пари. А най-хубавото е, че можете да я четете цялото семейство и всеки ще намери по нещо за себе си в нея и отново, и отново ще посяга към книгата. Не се чудете, ами я прочетете

Имаше може би две сцени, които предизвикаха емоционално ескалирание в мен. Като цяло книгата е очарователна и силно трогателна от игла до конец, но два са моментите, когато натрупаните емоции просто изригнаха. За да не ти разваля удоволствието от четенето, ще ти опиша тези сцени повърхностно – едната се развива насред семейния хаос, който представлява животът у дома за Ейми Ан; а другата е финалната битка в защита на забранените книги. И в двете ситуации главната ни героиня просто ми скри шапката и ме трогна до сълзи с чистите си сърце и ум. Доброто наистина побеждава. Особено когато е с облика на дете, което иска да чете.

Моят финален въпрос към теб е: Доброто побеждава ли злото в края на твоята книга? И имаш ли си любим персонаж в историята, който би те изкушил да прочетеш продължението й?

Амаиро: Ами, без да давам спойлери, ще кажа, че завършва като всяка детска книжка – значи по-скоро да, но колко точно побеждава е друг въпрос. Колкото до любим герой – във втората книга се срещаме отново с Джон, но не и с другите, чиято история по-скоро беше завършена в първата книга. И не знам какви луди калинки трябва да ме подгонят, за да се захвана с продължението – сякаш повече бих чела книга, която ще ми бъде по-интересна.

~~~

И така, това беше от нас за април. Определено се оказа шантав месец. Нямаме търпение да започнем да четем книжките за май, а новият цвят е жълт. Какво ли ще измислим за него? Не се знае.

Калита, край!
<грешка>