Колко е дълъг „Дългият път надолу“?

публикувано в: Прочетени книги | 2

Дългият път надолуДългият път надолу

Автор: Джейсън Рейнолдс
Оригинално заглавие: Long Way Down
Превод от английски: Иванка Ангелова
Издава: Егмонт
4 април 2018
ISBN: 978-954-27-2149-9
Страници: 320
мека корица

„Дългият път надолу“ от Джейсън Рейнолдс е страховит, завладяващ, сърцераздирателен роман в стих. Роман за пътуването между болката и гнева, между живота и смъртта, между неписаните правила и собствения избор.

Шейсет секунди
Осем етажа
Три правила
Един пистолет

По-големият брат на Уил е прострелян. Убит. Скръбта е огромна, трудна да се преглътне, а в квартала властват Правилата:

№1: ПЛАЧ
Не плачеш.
Независимо за какво.

№2: ДОНОСНИЧЕСТВО
Не издаваш.
Независимо за какво.

№3: ОТМЪЩЕНИЕ
Убиваш.
Независимо от всичко.

Има книги, за които е трудно да говориш и тази е една от тях. Въпреки всичко реших, че трябва да говоря за нея, но моля, приемете, че говоря от свое име – от името на човек, живеещ далеч от тази грозна американска действителност.

Бях много критична при започването на тази книга. По принцип не съм голям почитател на книгите, писани в стихотворна форма. Към тази пък бях особено критична, тъй като разглежда тема, която е много тежка в далечната за нас Америка – именно за живота в гетата.

Long Way Down Всички сме гледали онези филми, в които ни се представя живота на черните в Америка. Виждаме го и по новините, сред социалните медии… навсякъде. Макар да живеем в 21 век, разликата в расата и цвета на кожата все още е особеност, която всички разглеждат по различен начин. Още повече, че израсналите с друг цвят на кожата се срещат с насилието много по-често и в много по-ранна възраст.

Точно такова е настоящето на главният ни герой Уилям. Уил живее там, където правилата са закон, а животът на другите се цени колкото 1 хвърлен на улицата цент. По-големият брат на Уил е убит и сега е негов ред да следва правилата. На готов ли е всъщност? Колко дълго може да е пътуването надолу?

Джейсън Рейнолдс е заложил на повествованието в стихотворна форма и това работи добре точно в тази история, макар и никога да не съм разбирала този тип модерна проза, наподобяваща на поезия, но без да има рима. Колкото повече навлизаме в историята, толкова повече сякаш се забързваме и летим между страниците, а асансьора сякаш на забавен каданс прелита надолу към края и съдбата на героя ни.

Макар книгата да е спечелила не малко литературни награди, не можа да ме докосне и да ме накара да почувствам нещо. Някъде между етажите, където Уил започна да губи куража и вярата си, аз загубих интереса си. Да, както споменах по-горе, темата е важна и е страхотно, че такива книги виждат бял свят и може би помагат на доста хора да се замислят и да осъзнаят живота си, но за мен това е поредната книга, поредната гледна точка към събития и животи толкова далечни, че нямат никакво значение за мен – тук, днес.

но ако кръвта
във вените ти тече във вените
на някой друг,

 

ти никога не би желал
да я видиш извън
тях.

Книгата има страхотните си попадения, няма как да се отрече това. Самият замисъл е страхотно попадение, особено пък и след като знаем, че поводът за написването е всъщност истински случай. На място, в което е страшно да си различен, а различните вместо да се сплотяват, се самоизбиват, е трудно да оцелееш. Рейнолд ни показва тази действителност, и то по грубия начин.

И въпреки че „Дългият път надолу“ не е моят тип четиво, изцяло се съгласявам, че е четиво на тамошния народ и носи в себе си послание, което е нужно да се посее в умовете на тийнейджърите.

Макар че рядко го правя, тук искам да оставя няколко думи за българското издание. Първо, корицата е страхотна, но не знам защо изобщо го казвам – дизайнерът е Стоян Атанасов от Kontur Creative, а в него не мога да се съмнявам никога. Второ, както казва Моника, преводът на подобна книга не е никак лесен, но тук си личи, че е положено старание. Браво!

Оценка: 4/5 звезди

~ Благодарности на издателство Егмонт за предоставеното копие.

2 Responses

  1. Irein

    Тъкмо си я бях харесала и се чудих дали ще ми допадне.Страхотно и честно ревю x

    • amairo

      Благодаря! ^^ Самата книга е наистина интересна. Все пак, за да спечели толкова много награди, явно има защо. Мисля, че след „The Hate You Give“ може да ти дойде една идея по-слаба (преценка без да съм чела THYG), но пък ако харесваш книги в стихотворна форма, вярвам, че ще ти допадне.

Остави коментар