Една цветна книжна година с двойна порция Калина – златен май

публикувано в: Размисли и страсти | 0

Тези месеци летят, заклевам се. Веднъж да мигнеш и май вече е свършил. В това топло и понякога бурно време, двете с адашката четохме книги, които имат златно на корицата. Интересно е как всеки месец успяваме по някакъв начин да се уцелим и да четем еднакъв жанр и май не е изключение. Докато аз се наслаждавах на „Берен и Лутиен“ на Дж. Р.Р. Толкин, Кали се беше потопила в света на „Легендата“ на Мари Лу.

„Берен и Лутиен“ на Дж. Р.Р. Толкин, под редакцията на Кристофър Толкин е едно цялостно събиране на текстовете за „Берен и Лутиен“ и разказва историята на двамата влюбени както в първоначалния си вид, така и в последния, достигнал до нас в „Силмарилион“. Книга, задължителна за феновете на Толкин.

„Легендата“ на Мари Лу поставя началото на една напрегната и динамична поредица за свят, подчинен на война, конспирации и задкулисни политически игри. Свят, в който важи спартанският закон – най-силният оцелява, а слабият бива потъпкван в калта. Феновете на „Дивергенти“ ще намерят следващата си любима история именно между тези страници.

Кали: Да видим, с какъв въпрос да започна – Да си призная, изобщо не съм запозната с драмите във „Властелинът на пръстените“. Нито пък с творчеството на Дж. Р. Р. Толкин като цяло. И докато оглушително биеш камбаната с гръмкото и небезизвестно shame!, отговори ми с прости думички кои са тия Берен и Лутиен и каква роля играят в поредицата „Властелинът на пръстените“. Ако изобщо са част от този свят…

Амаиро: Ха! Ами не са. Берен и Лутиен са първата двойка в света на Толкин, които са от различна раса. Берен е човек, а Лутиен е красива елфическа девойка, дъщеря на елфическия крал Тингол. „Берен и Лутиен“ разказва тяхната история, а във „Властелинът на пръстените“ те могат да бъдат видени, само когато става въпрос за връзката на Арагорн с лейди Арвен и то само като междинно споменаване. Като цяло, за да знае кои са тези двамата, човек трябва да е чел „Силмарилион“.

А я ми кажи ти сега какъв точно е сюжета на „Легендата“, тъй като признавам, че дори не съм чела за какво става въпрос? Какви са героите? И нали знаеш, без спойлери, моля!

Кали: Ами историята доста ми напомня като атмосфера за „Дивергенти“, а като сюжет малко ме връща към „Разбий ме“ – постапокалиптичен свят, в който цари военна диктатура, няма ясно изразени добри и лоши герои, всичко зависи от обстоятелствата и от пропагандата, с която са ти промили мозъка в детството. Дей, нашата легенда, е момче извън закона, което се бори срещу кривата система по свой си начин. А Джун е войник в безкрайните редици на Републиката, чиято задача е да залови Дей, защото момчето създава доста главоболия на управниците. Но докато върви играта на котка и мишка и всеки смъква маската на другия, двамата разкриват дълбоко заровени тайни, които ще ги подтикнат към нов мироглед. Както казах няма ясно изразени добри и лоши герои, тук царува сивата зона.

И така, има ли хепи енд за Берен и Лутиен?

Берен и Лутиен

Амаиро: Ами да речем, че има, но си зависи как ще приемеш края. При Толкин ми е малко трудно да говоря за хепи енд, особено с всичко, през което трябва да преминат героите. Аз лично съм доволна от края, колкото и типично по елфически да е написан.

Добре, казваш, че ти напомня на „Дивергенти“ и „Разбий ме“. Щом това е така, какво е специфичното тук? Какви точно са тези легенди?

Кали: Реално легенда наричат самия Дей, тъй като той от години саботира военната кампания на Републиката, а все така никой не знае нито как изглежда, нито къде се укрива. Респективно така и не е бил залавян от властта. Джун пък е наричана феномен, понеже изкарва максимален резултат на изпитанието, от което зависи бъдещето на всеки гражданин на Републиката. Виж, защо трета книга се нарича „Героят“ все още не мога да ти кажа, тъй като и аз не знам.
Какво е специфичното тук? Ами самата история си е оригинална сама за себе си. Просто моят мозък има навика да сравнява различните елементи и когато срещне дадена сцена или сюжетен обрат, или пък човешка характеристика, с които вече се е сблъсквал в друга книга, и бам! имаме попадение. Не търся умишлено прилики между отделните истории, които чета. Просто така ми се получава 🙁

Обаче направо ме застреля – какво ще рече типично по елфически написан край? Честно казано с елфи съм се сблъсквала единствено в писанията на Сара Дж. Маас, Холи Блек и Касандра Клеър и всяка от тях пресъздава различен елфически образ. Макар че в 90% от случаите се припокрива с представата, че са жестоки, егоистични и коравосърдечни същества… Всъщност задраскай горния въпрос, не искам да знам какви елфи рисува Толкин. Кажи ми друго – може ли човек, незапознат с творчеството на автора и със сагата за пръстените, да хване тази книга и да й се наслади на 100%? Или е необходимо да сме попрочели туй-онуй преди да подхванем Толкините Ромео и Жулиета?

Амаиро: Ти не искаш, ама ще ти кажа, че елфите на Толкин нямат нищо общо с това, което си чела за тях до момента. Смея да твърдя, че истинските елфи, са тези на Толкин, защото при нас превода на Elf и Fae е едно и също, но всъщност те не са едни и същи.
Все пак да ти отговоря и на другия въпрос – по-скоро не, макар че си е като цялостна история. Първото нещо, което трябва да направи човек е да прочете „Хобит“ и „Властелинът на пръстените“. От там вече се минава към „Силмарилион“, където се запознаваме с Музиката на Айнурите и създаването на света, както и историите от Първа епоха. Тогава вече човек ще може напълно и изцяло да се наслади на историята на Берен и Лутиен, осъзнавайки изцяло написаното. Идва си доста за четене, но човек хареса ли му веднъж, после няма измъкване от този свят.

Добре, да разбирам, че книгата е антиутопична. Според теб как точно се вписва тя в този жанр и смяташ ли, че към момента той е вече отживелица или отново се връща на мода? Това беше и последният ми въпрос към теб, така че моля те, бъди по-изчерпателна. ^^

ЛегендатаКали: Книгата, а и вярвам поредицата като цяло, е типичен представител на жанра: свят, възстановяващ се от минала разруха; бушуваща война за подялба на останалите ресурси; покварена управляваща система; заплитащ се невъзможен романс. Такива неща. Нищо по-различно от десетките подобни истории, които си чела до сега. С разликата в стила на автора и сюжетните обрати, разбира се. Което всъщност и прави всяка такава история уникална сама по себе си.

Колкото до това да ме питаш дали жанрът е отживелица или „се връща на мода“, ще ти кажа само, че такова нещо във връзка с книгите не съществува в моите очи. Историите винаги са „на мода“, винаги са актуални, винаги са готови да бъдат опора за някого, защото съдържат универсални истини за живота. Човек няма навика да се поучава от грешките си, затова е обречен да повтаря миналото. Ето защо книгите, колкото и стари да са, винаги ще са в крак с времето на читателя.
Антиутопиите са ми любим жанр, така че за мен те никога няма да престанат да представляват силен интерес. А дали останалият свят ги чете в момента или не, мен хич не ми дреме.

Това достатъчно изчерпателно ли беше за теб. И btw срамота да ми казваш, че не съм изчерпателна – хората около мен се чудят как да ми затворят устата, а ти така да ме наклеветиш. Shame!

Добре, един последен въпрос и от мен – би ли искала да видиш филмова екранизация на „Берен и Лутиен“ от създателите на филмите за „Хобит“ и „Властелинът“?

Амаиро: Макар да смятам, че би било интересно, по-скоро не. Справиха се страхотно с филмите по „Властелинът“, обаче много се изложиха с „Хобит“ и на този етап не съм убедена, че искам нещо подобно да се случи и с „Берен и Лутиен“. Няма да го понеса добре, така че нека си остане само на хартия. Пък и сега все пак очакваме сериал по „Властелинът на пръстените“, в който беше обявено, че ще става дума за ранните години на Арагорн, а с това изцяло ме отказаха.

~~~

Толкова от нас за месец май. Мисля, че се справихме добре и прочетохме наистина интересни книги. През юни ще четем книги с червени корици. Добре дошли сте да се присъедините.

Калита, край!
<грешка>

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *