Пътешествие в дълбините на душата с "Изгубих пътя" на Гейл Форман

Изгубих пътя

Автор: Гейл Форман
Оригинално заглавие: I Have Lost My Way
Превод от английски: Лили Илиева
Издава: Егмонт
19 май 2018
ISBN: 978-954-272-183-3
Страници: 256
мека корица
12.90 лв.

Когато Фрея губи гласа си по време на записите за дебютния си албум…
Когато Харун планира да избяга от дома си и от всички, които някога е обичал…
Когато Натаниъл пристига в Ню Йорк само с раница, отчаян план и нищо за губене…
… съдбоносен инцидент събира тримата на едно място.

Скоро най-дълбоките им тайни започват да се разплитат. Заедно те ще направят опит да ги преодолеят и да потърсят пътя обратно към живота, който никога не е бил техен, но който винаги са искали да имат.

Сами – те са изгубени. Заедно – те се намират.

Не всеки, който скита, е изгубен…

С този известен цитат на Толкин се срещаме в началото на „Изгубих пътя“ на Гейл Форман и продължаваме по следите на трима младежи, което без да знаят, тръгват на път в търсене на себе си.

Фрея е набираща популярност млада певица, Харун е мюсюлманин, живеещ в Америка, опитвайки се да разреши собствените си проблеми, а Натаниъл – той е много много специален случай.

Книгата започва като типична тийн история, като малко по малко се запознаваме с героите и историите им. Интересно е как авторката е смесила минало с настояще в начина, по който върви сюжета, но смятам, че това е най-правилният подход тук. Тримата ни главни герои се разкриват пред читателя бавно, но и най-важните моменти са уловени.

Когато започнах да я чета не очаквах, че толкова бързо ще ме грабне и неусетно я прочетох за един ден. Нещото, което ме караше да обръщам страница след страница беше различността на героите – проблемите на Фрея до някаква степен ми напомняха на мен, докато при Харун (героят, който ме дразнеше) ми беше интересно да гледам как израства и малко по малко се променя в положителна насока, въпреки грешките, които прави. Натаниъл обаче… той е любимецът ми и за мен беше може би най-интересния персонаж. Съдбата му, както и планът му, могат да накарат човек да се замисли над много неща от живота. Честно казано, съдбите и на тримата ме накараха да се замисля, което вярвам е била и целта на авторката.

„Изгубих пътя“ е първата книга на Гейл Форман, която чета. Стилът ѝ на писане е интересен и не позволява да се подразниш на каквото и да било. Използвайки прости думи и пряка реч, тя успява да ни накара да се потопим в историята и наистина да заживеем в нея. Хареса ми и смятам да прочета и други нейни книги. Да, знам, че звучи като клише, но наистина е така. Освен това искам да поздравя авторката за начина, по който е описала мюсюлманството и проблема на Харун с религията му и любовта му. Смятам, че е важно това да се вземе под внимание, защото все пак знаем как стоят нещата в Америка и желанието им да пишат за „различни“ герои – тук това е направено по начин, който не крещи неистово към теб, а представя различията на героите така, че да искаш да научиш повече за тях. (~~Гледам към теб, Кирстен Уайт, ти не го можеш този номер.~~)

Едно малко нещо само ме подразни и това описанието на някои по-разкрепостени сцени. Освен това, ако не сте фен на LGBT общността и такива връзки, книгата може да ви подразни, най-вече що се отнася до консуматорския елемент в една връзка. (~~Що за изречения написах току-що…~~) Просто не мисля, че точно този начин на описание е подходящ за книгата.

Казано накратко, „Изгубих пътя“ е книга за новите възможности, за намирането на приятели на най-неочаквани места, но и за преодоляване на миналото. Книга, която ни показва, че понякога колкото и да си мислим, че сме изгубени, винаги има светлина в тунела и решение на проблема. Заслужава внимание, но и не е отморяващото четиво, което може би очаквате. И си пригответе кърпички. (Може и да не ви трябват, но пък и аз съм ревливо същество по принцип.)

Оценка: 4/5 звезди