„Толкова близо до хоризонта“ или до реалността на Джесика Кох

публикувано в: Прочетени книги | 0

Толкова близо до хоризонтаТолкова близо до хоризонта

Автор: Джесика Кох
Оригинално заглавие: Dem Horizont so nah
Превод от английски: Ваня Пенева
Художник на корицата: Фиделия Косева
Издава: Емас
юни 2017
ISBN: 978-954-357-355-4
Страници: 440
мека корица
16.90 лв.

Най-силната любов.
Най-силната болка.
Една истинска история.

Джесика е на седемнайсет, наслаждава се на живота и гледа напред в многообещаващо бъдеще. Тогава среща Дани – самонадеян двайсетгодишен красавец, роден в Атланта. С Джесика е свършено – тя лудва по него, но не само заради външния му вид. Около Дани витае мрачна тайна. Постепенно момичето успява да надникне зад фасадата на младия мъж и да стигне до неговата същност. Отварят се бездни: Дани носи дълбока травма от детството и – далеч от близки и родина – се бори за нормален живот. Въпреки всички трудности и противно на всякакъв разум, между двамата възниква и луда страст, но и дълбока обич. А при Дани не само миналото е мрачно. Белязано е и неговото бъдеще. Започва луда надпревара с времето…

Една история за приятелство, смелост, доверие и силата да се откажеш. Една истинска история от началото до края.

Толкова тъжна история не бях чела скоро…

Поредната книга, която чаках да узрее, за да мога да я чета, а за да пиша за нея ми трябваше цял месец, за да си събера мислите. Много се чудих дали я искам, но накрая Йо ми я бутна в ръцете и каза да чета. Предупреди ме да си взема и кърпички. Добре, че я послушах…

Толкова близо до хоризонта„Толкова близо до хоризонта“ на Джесика Кох е книга, в която да си оставиш сърцето и душата. Самият факт, че е по истинска история пък, няма как да остави човек бездушен. Хваща те и те стиска за гърлото, докато не стигнеш до края.

Нещо, която искам да споделя на първо място е, че в книгата става дума за детско насилие, наркомания и проституция и смятам, че това са теми, за които читателите трябва да са предупредени предварително. Няма как да няма и други като мен, които да не могат да четат такова съдържание.

Книгата започва леко, разказвайки ни за началото на любовната история на Дани и Джесика – двама младежи толкова различни един от друг, колкото Плутон от Слънцето. Тъкмо това обаче е и нещото, което ги събира. Първите им седмици заедно или иначе казано първите 50-60 страници вървят лесно и бързо и ние се запознаваме с двамата си главни герои. Джесика е младо момиче, живееща в свят, където всичко се случва по лесния начин, затова и има неща, които не оценява. Детството на Дани обаче е осеяно с травми и белези, които малко по малко започват да излизат наяве, колкото повече се запознаваме с историята.

Dem Horizont so nahВ началото не харесвах нито един от главните ни герои, но колкото повече се запознавах с тях и историята им, нямаше как да остана бездушна. С всяка следваща страница гърлото ми се стягаше все повече и повече.

Тъмната тайна на Дани става все по-тъмна и засенчва бъдещето. Не можех и не исках да повярвам, че това е по истинска история и че хората могат да бъдат толкова жестоки. Не можех да се примиря и с факта, че реалността може да те погълне по такъв начин, че да приемаш за нормални неща, които никога не трябва да се случват.

Тук ще си и призная, че никога не съм плакала толкова много на книга. Четенето на „Толкова близо до хоризонта“ бе трудно – отне ми почти цял месец, за да успея да я завърша. Спирах, за да бърша сълзите си на всеки няколко страници и продължавах да не мога да повярвам. Дори в момента, пишейки това, отново плача, сещайки се.

Не ме разбирайте грешно, книгата е много добра, но определено не е книга, с която да разнообразиш ежедневието си. „Толкова близо до хоризонта“ е тежка книга, с която преминаваш през болезнения път на съзряването на едни деца, превърнали се във възрастни прекалено рано, борейки се с трудностите от прекалено дълго време, но успели да намерят и зрънце щастие намирайки се един друг.

Това е книга, която скоро няма да забравя, но и начало на поредица, която няма да продължа. Няма да мога да я преживея, сърцето ми не е толкова силно.

Съветвам ли ви да я прочетете? Да, но само ако имате силна психика и смятате, че ще можете да приемете и осъзнаете толкова тежка история. Но дори и да мислите, че ще можете, все пак пригответе един пакет с кърпички. Неизбежно е!

Оценка: 5/5 звезди

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *