На кафе с Амаиро: за книгите и за кориците с Моника от Kontur Creative

Привет, Цветенца и Калинки!

Днес започвам една нова серия публикации, които се надявам този път да си остане постоянна. В „На кафе с Амаиро“ ще засягам теми, които смятам, че са важни и ще задавам въпросчета на хора, които са специалисти в областта. За ударния старт избрах това да е не друг, а именно прекрасната Моника Писарова (Мопи) от Kontur Creative. С Мопи си поговорихме за кориците, процеса на създаването им и какво е да правиш корица като цяло.

1. Ще ни кажеш ли две-три думи за себе си и защо реши да се занимаваш с правенето на корици на книги?

Аз в три думи: сложна творческа личност! 😁  Не аз избрах правенето на корици да бъде част от портфолиото ми – един ден те просто се нанесоха и изискаха да им обърна внимание.

2. Какъв е работният процес при изготвянето на една корица?

Стъпка №1: моя милост чете книгата… като на моменти си водя записки и вадя описания, които впоследствие биха били от полза.
Стъпка №2: анализирам (на база прочетеното и изваденото) и преценявам, как визуално да обрисувам написаното.
Стъпка №3: запрятам ръкави и започвам да рисувам… колажирам… и т.н.

В процеса на работа се допитвам и до колегите – тяхното мнение и градивна критика.

3. А имала ли си случаи, в които финалната корица няма нищо общо с първоначалната ти идея?

Абсолютно – или защото в процеса на рисуване ми е хрумвала друга идея… или защото клиента има друго виждане за книгата. 😉

4. Като се поставиш от страната на читателите, лично теб каква корица би те привлякла?

Красива… но това едоста субективно! 😁

Естетически издържана. Въздействаща. С преплетени в нея символи и значения. Да говори много, без да казва всичко.

5. А от каква корица ще избягаш все едно дяволи те гонят?

Има един израз: „Оставил си е ръцете.“ – от такава корица бих избягала. Корица, която е била непрофесионално направена… С незачетени композиционни, естетически и технически принципи.

6. Напоследък забелязвам, че все повече книги с минималистични и абстрактни корици се появяват на пазара? Това ново явление ли е и какво мислиш се крие зад решението корицата да е точно такава?

На запад от доста време съществува такава тенденция. Даже се набляга и на чисто типографски корици. Аз лично приветствам този подход. Минимализмът като похват се фокусира върху това да изразиш много с малко. Звучи елементарно, но всъщност се изисква дълбок анализ, за да се изведе едно нещо, което да може да „разкаже“ подробно история или идея. Разбира се е необходима и достатъчно ерудирана публика, която да може да разбере посланието. Що се отнася до абстрактния подход – там потребителят има последната дума. На базата на собствените възприятия и усещане, той ще довърши по свой начин, заложеното послание (на принципа, по който всеки от нас започва да вижда различни фигури, вглеждайки се в картини на Джаксън Полак, например).

7. Какво различава добрата от лошата корица?

Хм… Когато ги поставиш една до друга. 😁

Ако въпросът беше „различава красивата от грозната“ щях да кажа, че това е субективно и зависи от гледната точка, манталитета и визуална култура на гледащия… Но, когато става въпрос за „добра и лоша“… Лош си, когато вършиш нередни неща… Това важи и при корициите. 🙂

8. Я кажи сега, какво мислиш за кориците, които преобладават в България?

Все по-често виждам добри корици. 🙂

Разбира се има какво още да се желае. 😉

9. И сега директно на най-важния въпрос за дискусията. Защо според теб е важно книгите да са с хубава корица и с какво влияе тя на покупателната стойност на книгата?

Поговорката „По дрехите посрещат, по ума изпращат.“ важи с пълна сила и за продуктите… в този случай книгите. „Дрехата“ на книгата е корицата, а „ума“ – историята в нея. Всеки един от нас отделя време вкъщи да се нагласи, преди да излезе – книгите също заслужават да изглеждат добре. А и насладата от книгата е много по-пълна, когато се любуваш и на визията ѝ. От гледна точка на покупателната стойност – хората сме склонни с по-голяма лекота да даваме пари за неща, които радват очите ни.

10. Един въпрос, който ще рискувам да задам. Средно колко време отнема създаването на една корица? От четеното до официалното предаване за печат.

Всеки път е различно. Много зависи от обема на книгата и историята в нея. За около ден-два, (аз лично) изчитам 300-500 странична книга. Понякога идеята идва бързо, друг път има нужда от малко време, за да се оформи. Изпълнението на корицата, като брой дни, зависи от подхода който е избран – дали ще е колаж или рисувана. Случва се клиента да върне корицата с корекции – ако неговата представа за корицата е била по-различна.

Хубавите неща искат време, но много често такова вече няма, когато книгата идва при нас да я „обличаме“. 😀

11. Любопитството ме гложди. Коя е най-любимата ти корица, която си правила?

Ох… Не бих могла да избера една. Всички са излезли от ръцете ми и във всяка съм вложила желание и старание. Ако все пак, задължително трябва да избирам… може би бих се спряла на „Завръщане“, „Саламбо“ и „Царство на маслини и пепел“.

12. Един съвет за дизайнерите, които тепърва навлизат в тази сфера?

Един дизайнер трябва да има богата визуална и обща култура, както и завидна техническа подготовка. Да подхожда към работата сериозно и с нужното уважение. А…, също така нека е психически подготвен за някоя и друга безсънна нощ пред монитора и че проектът му може да бъде върнат за “корекции” няколко пъти. 😀

13. Едно пожелание към читателите.

Бъдете любознателни и развивайте себе си!