Цветна книжна година – червен юни

публикувано в: Размисли и страсти | 1

Цветна книжна година

И в последния ден от месеца все пак реших да се появя с постът за този цветен червен юни. Този месец може би ще се зачудите защо ми е толкова кратко заглавието – ами, вече освен, че сме две Калини, си имаме и едно Теми. Да, да, точно Теми от Writing is fun, а още по-хубавото, че тя ще е с нас до края на годината. Освен това, за да не ви отегчаваме, променяме малко и формата на въпросите и се надявам така също да ви се хареса! Нека да минем вече към тях, а?

Този месец четохме книги с червен цвят на кориците. Коя беше вашата?

Кали: Моята книга е „Деца от кръв и кости“ на Томи Адейеми, която е пленително фентъзи, стъпило на здрави реални основи като потисничество, робовладелство, дискреминация и расизъм, а нагоре имаме увлекателно надграждане с вълшебните елементи на магията, страховитите животни и цял нов божествен пантеон. Така, докато препуска с времето и изживява приключенията на героите, читателят неусетно става част от една тиха революция на сърцето и в края на книгата смело надава вой срещу несправедливостите и нещастията, които е преживял заедно със Зели и компания. Общо взето веднъж навлезли в този свят няма връщане назад 🙂

ПосвещаванетоТеми: Аз избрах за червеното предизвикателство да се предизвикам да прочета първата част от „Тайният кръг“ на Л. Дж. Смит, която сигурно имам от едно 3-4 години стояща на библиотеката. И не – не мога да обясня защо я отлагах. Тъй като съм сигурна, че доста хора са чували поне за едноименния сериал, ще обесня много накратко за какво става на въпрос в книгата. Ако не се бъркам поредицата трябва да е тийн фентъзи и анотацията се открива лесно в интернет. Става на въпрос за любов, за приятелство, за хора наследили сили и за борбата им с тъмните сили. И още повече за търсенето на още сила. Това е „Тайният кръг“ – една смесица от романтика и стремежа на 12 момчета и момичета в осъвършенстване на силите, които са наследили и в ученето как да ги контролират.

Амаиро: Аз пък реших да продължа четенето на поредицата за магия на В.Е. Шуаб, затова и избрах „Сборище на сенки“, която е прекрасно червена. Това е втора част от вече поредицата „Цветовете на магията“ и отново ни води на приключение с любимите ни от първата книга Кел и Лайла, но още по-интересно и от това в „Четирите цвята на магията“.

Какво мислите за цялостната идея на книгата? Хареса ли ви или не?

Кали: Много ми хареса! Определено успя да ме докосне и да ме направи съпричастна към случващото се.

Теми: Аз съм огромен фен на „Тайният кръг“ от много време. Не мога да си обесня, защо до този момент не бях захващала книгите. Самите те са МНОГО различни от сериала, ама много. Има герои и детайли, които са добавени или махнати за кефа на зрителите. Но това е друга тема. Макар и да прочетох само първата част, съм си приготвила и другите 2 на четеца и ми е много интересно, какво ще стане нататък в историята. Всеки, който ме познава знае колко съм луда на тема книги за хора с каквито и да е сили – просто са моето to go to, когато не ми се чете нищо друго. И ако не сте подразбрали от написаното досега – да, хареса ми и я препоръчвам.

Амаиро: Интересна е. В.Е. Шуаб е много добър автор и така успява да подмами читателя, че да не иска да спира да чете. Идеята за четиите Лондона е много оригинална и написана добре. Доволна съм, че я имаме на български.

А какво бихте променили в книгата?

Кали: (малък спойлер) Бих премахнала Инан. Или пък любовното му привличане с една от героините. Абе направо без него щяхме да сме си окей.

Теми: Може би щях да премахна цялата история и романс между Каси и Адам, че покрай тях нещата се разводняват много.. Пък и на кого му е нужно да чете за хора родени да бъдат заедно, вече се е превърнало в книшето на 21 век и тийн книгите.

Амаиро: Нищо! Всичко е на точното си и правилно място. Е, малко се дразня на крал Максим, ама много малко, но не бих сменила нищо от сюжета.

Кое е най-силното послание от историята, което ще остане с вас дълго след като сте я прочели?

Кали: Посланието на самата авторка – всички сме деца от кръв и кости, всички страдаме еднакво и обичаме еднакво силно, защото въпреки хилядите външни разновидности на телата ни, отвътре носим едни и същи сърце и душа. А те са най-важното притежание на всеки човек.

Теми: Не ме бийте, но не мога да намеря дълбок смисъл – книгата е художествена измислица. Така че съм пас на този въпрос.

Амаиро: Ами, може би, че колкото и да се страхуваме от обвързване, хората не са еднакви и не всички искат да ни наранят. И че все пак трябва да се опитаме да се доверяваме на хората, които са близо до нас и ни разбират. А и най-важното – магията не е играчка!!! (LOL)

Кои са ви любимите персонажи и защо (без спойлери)?

Кали: Ъм, още нямам силно изразени предпочитания, но да речем леопанерата на Зели – искам и аз такъв домашен любимец 😀

Теми: Даяна ми е един от любимите герои – тя е описана като най-добрия човек на света, готов да помогне на всекиго. А се налага да премине през много тежки моменти.

Сборище на сенкиАмаиро: Определено Алукард. Има мистерия в него и нямам търпение да разбера какво ще се случи между него и… хм, няма да ви кажа кой. 😀

Любимият ви цитат от книгата?

Кали: „Всички ние сме деца от кръв и кости.
Всички сме оръдия на мъст и добродетел.“

Теми: “Power is only Power,” Diana said tiredly, not turning. “It’s not good or bad. Only the way we use it is good or bad.”

Амаиро: “Хората могат да те наранят само ако достатъчно те е грижа за тях, че да го допуснеш.”

На кого бихте (или не бихте) препоръчали книгата и защо?

Кали: Бих я препоръчала на всеки, който обича да чете фентъзи. На малко и голямо, на мъже и жени, на всякакви цветове, раси и религии  защото всеки трябва да бъде запознат с посланието на тази книга в някаква степен. И да го пречупи през собствената си призма на ума.

Теми: Бих я препоръчала на тези, които харесват такива истории или са фенове на поредицата като мен самата. Книгите са вече доста стари, все пак оригиналната трилогия са писани през 1992 – почувствахте ли се стари сега.

Амаиро: Препоръчвам цялата поредица на всички фенове на фентъзи книгите, и на такива, които искат да четат за един друг вид магия, а не познатата досега.

Това беше от нас за месец юни. През юли ще четем книги с черен цвят на корицата, така че присъединявайте се на воля!

<грешка>

  1. Лунната мечтателка

    Планувам и аз да прочета избора ви за червена корица, Кикита (така ли е правилно да се използва множествено число на умалителното? :д). Само че още дълго ще събират прах тези книги! Много ми е интересно кои книги сте избрали за черния юли. Съвсем случайно ли е съвпадението с „почерняването“ на кожата на плажа юли?
    Иначе аз съвсем случайно съм се присъединила с „Търговец на щастие“, която също е с черна корица. 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *