Цветна книжна година – черен юли

Не мога да повярвам, че мина още един месец. Времето лети сякаш бърза за някъде и докато се усети човек и хоп! още един месец замина. През юли не само четохме книги с черен цвят на корицата, ами се оказа, че си имаме още едно другарче. С нас този месец чете и Марти от Martis’ Writing, който ще се присъедини към нас и следващият месец. Така, без да се бавя да минавам на въпросите.

Юли беше черен. Коя книга с черен цвят на корицата четохте вие?

Теми: Този път цветът е черен и реших да се спра на нещо ново – имено „Принцеса на пепелта“. Поредицата ни хвърля в напълно нов свят – свят на робство и подчинение. Ако се противопоставиш на краля, че срещнеш своята смърт. Главната ни героиня Теодосия страда за робите, които едно време са били войници на майка й преди жестокия крал да седна на трона. Макар и на 16, принцесата трябва да се опита да освободи хората си и да разбули тайната на странните мини намиращи се в града.

Марти: За черен юли избрах да чета „Graffiti moon“ от Кат Кроули, една YA книга, която ни подсказва, че най-често това, което търсим е точно пред нас. Историята ни разказва за двама герои, чиито съдби се преплитат, въпреки че и двамата не го желаят. Луси е влюбена в творчеството на художник на графити с прякор Сянката. Тя припознава себе си в неговото изкуството и от месеци се опитва да открие човека зад тези картини, разположени из улиците на града. За нея той е идеалният творец, с когото мечтае да създават заедно. Една нощ след последния учебен ден Луси и най-добрата ѝ приятелка Джаз решават да направят нещо нетипично и диво. Случайно те се засичат с Ед и Лио, които твърдят че познават Сянката и Поета и така заедно се отправят да ги издирват. Въпреки това Луси не се чувства приятно в компанията на Ед, с когото вече имат неприятни спомени, но това няма да ѝ попречи да тръгне заедно с него в търсене на самия него. Те двамата ще преоткрият както себе си, така и другия. Тяхното приключение завладява читателя и ни пренася в една гореща австралийска нощ, изпълнена с изкуство и любов.

Кали: Новела от света на „Дворовете“ на Сара Дж. Маас. Ако сте запознати с поредицата, няма какво да ви се обяснявам. Ако не сте – не ви познавам  

Амаиро: Аз този месец реших да се спра на нетрадиционна за това предизвикателство книга, а именно сборникът с разкази „Трансформации“ на Благой Иванов. Страшни, страшни, колко да бяха страшни тези разкази – никак малко, смея да твърдя.

Какво е крайното ви мнение за книгата?

Марти: Книгата си заслужава. Написано е достъпно и въздействащо. Авторката е изградила една невероятна атмосфера, която е типична за тийнейджърските романи – лека, но и пропита със смисъл. Напълно се потопих в историята и я изживях по начина, по които я изживяха и героите.

Амаиро: Много добре направен сборник. Разказите вътре са много интересни, с правилната доза страх, идейни хрумки и авторът знае как да пише, за да заинтригува читателя. На всичкото отгоре към всеки разказ има и специално нарисувани илюстрации, което наистина добавя към историята. Останах много доволна от избора си да прочета точно тази книга.

Теми: Поех малко книжен риск с тази книга и честно казано даже се опарих, защото беше типичното YA клише. Принцесата не е войн, а чака някой да я спаси, както във всеки филм на Дисни. Уж се прави на куха лейка и прави всичко, което и кажат – ама и когато не се прави, пак не е достатъчно интересна за читателя. Като цяло, не съм ни най-малко впечатлена, т.е. много шум за нищо.

Кали: Божествена! Точно от каквото имах нужда след шеметния екшън в „Двор от крила и разруха“. Както винаги Сара бърка в душите на героите си и ги разголва пред нас, за да усетим всяка сурова емоция, която преминава през тях. Чудесен антракт към следващите истории от света на Дворовете.

Има ли нещо, което бихте променили в историята?

Амаиро: Ами, при мен ще е доста странно, тъй като говоря за разкази и всеки един герой има точно място и точно действие, а историите са толкова добре написани, че просто няма къде да не се съглася.

Теми: Поне половината сюжет е за промяна, според мен – трябваше да има повече екшън, битки… нещо. Не само безинтересни сцени, в които Теодосия се чуди как да залъже принца, за да я обикне. Ама и той е една наивна малка овца. Стилът на писане не е привлекателен за читателското око.

Кали: Бих вкарала малко повече сцени между Рис и Фейра, в които да са облечени и да отделят същото внимание на духовната си връзка, каквото отделят и на физическата. Но като цяло всичко е точно в тая новела.

Марти: В самата история, не. Имаше някои моменти, които ме подразниха, свързани с конкретен герой, но те бяха необходими.

Какво най-силно ви впечатли в книгата? Какво ще отнесете от нея в реалния живот с вас?

Кали: Както винаги най-силно ме впечатли връзката между Фейра и Рисанд, както и силата и духът на останалите членове на Двора на мечтите. Впечатли ме отношението на Касиан и Азриел към женските тегоби в света им и искреното им желание да подобрят нещата. А какво бих отнесла в реалния живот – Рис, естествено!

Марти: Нещото, което най-много ме впечатли и ще запомня книгата с него, е чувството. Може да е малко банално, но книгата по своему ми повлия най-много. Поуката, която си извадих е свързана с това, че не трябва да имаме предразсъдъци към нещо или някои. На пръв поглед света изглежда по един начин, но не винаги това което е на повърхността е истината. Хареса ми и ролята, която се отдава на изкуството във всичките му форми.

Теми: Освен да кажа едно голямо пас на този въпрос не знам, какво друго да направя. Това не е книга за житейски уроци.

Амаиро: Ами, че не трябва да закачам мравки? И че заровените предмети е по-добре да си останат под земята. И да не вярвам на вампири. Да, това най-вече!!!

Кои са ви любимите персонажи и защо (без спойлери)?

Теми: Блейз – познайника на Теодосия от дете. Той ще ми остане любимец. Милият му се падна да се нагърби с цялата революция, докато Теодосия се мотаеше из двореца с принц Сьорен. Залагам на него да се превърне в голямата й любов.

Марти: Главните персонажи в “Graffiti moon” са двама – Ед и Луси. И двама ми хареса много, защото бяха истински и пълнокръвни образи. Живота им беше засегнат във всеки един аспект, имаха солидна предистория, което подпомага по-доброто им разбиране. Харесаха ми нестандартните им интереси, занимания и мисли. Няма да задълбавам, за да може да ги опознаете сами.

Амаиро: Странно, но ще кажа Оливър Сард. Напоследък забелязвам, че все повече харесвам злодеите вместо добрите герои и нямам търпение да прочета как Александър Ненов е развил историята в сборника си.

Кали: РИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИС! И малко от Фейра. Касиан също става. Защо ги харесвам – Рисанд е БОГ   , Фейра доказва на практика, че каквото не те убива, наистина те прави по-силен; А Касиан е бонбонче, полу-бог, което не бих подминала на улицата без да се увия около него като змия. Докато не каже ДА. Шегувам се де. Или пък не. Не знам, трябва ми помощ…

В обувките на чий герой бихте стъпили и защо?

Марти: За да не казвам пак Ед, ще избера другия герой, който много ми хареса, а това е Лио. Защо него ли? Първо, защото е творец, пише поезия и не се срамува от това да бъде себе си. Изкуството ми харесва под каквато и форма да е, затова ще съм доволен, ако създавам нещо качествено като Лио. Също така има честни и верни приятели, което е много важно.

Кали: Амии при все, че всеки един от тях е изживял какви ли не ужасни перипетии в миналото, може би не бих повървяла в ничии обувки. Но бих им била страшно добра приятелка, ако поискат 🙂

Амаиро: Мисля да пропусна. И така съм си добре. Хаха!

Теми: Мхм, не ми се иска да избирам, но може би Крес – дъщерята на убиеца на майката на Теодосия. Тя е типичната разглезена аристократка, която макар да се прави на приятелка на Тео, всъщност си я държи като личен роб. Би ми било интересно нейното виждане за нещата.

На кого бихте (или не бихте) препоръчали книгата и защо?

Амаиро: На всички, които биха прочели нещо различно и интересно, които биха излезли от зоната си на комфорт, както и на всички, които отричат българските автори, за да разберат, че имаме наистина добри такива!!!

Теми: Акъл на никой няма да давам, ако ви се чете – четете я. Има доста хора, който твърдят, че е невороятна и други там суперлативи. Лично на мен не ми хареса и това е положението. Better luck next time I suppose.

Марти: Бих препоръчал книгата на всички тийнейджъри и хора, който харесват YA литература. Смятам, че ще допадне и на хора, обичащи изкуството като цяло и графитите в частност. Ако сте по-възрастен и не сте фен на тийнейджърските романи, то тогава това не е книгата за вас, защото проблемите, които се засягат са по-младежки и вероятно ще ви се сторят маловажни.

Кали: Няма човек, на който да не препоръчвам не само книгата, ами и цялата поредица. Това е шедьовър на писателското изкуство, хора, не го изпускайте!

Стигнахте ли до тук? Браво на вас! Това беше за юли. Същият състав ще се срещнем и през август, за да четем шарени книги. Колкото повече цветове има на корицата, толкова по-добре! 

А вие четохте ли книга с черна корица през юли? Ако да, чувствайте се свободни да отговорите на въпросите долу в коментарите. Разбира се, за вашата книга. 

Fantastic Four, out! 
<грешка>