Цветна книжна година – шарен август

публикувано в: Размисли и страсти | 0

шарен август

Август дойде и отмина, лятото и то си отиде и направо не знам как така тази година лети толкова бързо. Август беше малко предизвикателство, защото освен с цветното четене имахме и Цветно книжно предизвикателство, а този месец си имаме още един ентусиаст, който реши да чете с нас и това е именно Мариана от Дневникът на един книжен тигър, или още позната като Лунната мечтателка. И така, няма да се обяснявам повече, а минавам нататък, защото иначе постът ще стане хиляда километра.

Имахме си шарен август. Коя шарена книга решихте да прочетете?

С обич, завинаги, Лара ДжийнАмаиро: Най-слабият ми месец от към четене беше август, затова и нямам голям избор, но „С обич, завинаги, Лара Джийн“ на Джени Хан определено се вписва тук. Това е последната книга от трилогията за Сара Джийн, която малко по малко се научава да обича и да живее според собствените си желания. Общо взето една сладка тийн книга, подправена с щипка драма.

Теми: Този месец действам две цветни неща едновременно – хем цветния пост, хем цветното предизвикателство. Та, покрай предизвикатеството реших, че е време да прочета една книга на английски, която имам от миналата година. Говоря за Spellslinger на Sebastien De Castell и по-конкретно ще ви говоря за книга първа. Не че след прочита й не тичах бегом до книжарницата да си купя втората част.

Писателят ни хвърля в свят, където съществува магия и нашия главен герой – Келен – гони последния шанс да получи името на маг. Само дето Кел е леко бездарен и сега трябва да премине през четири изпитания, които хич няма да са приказка. Да не казвам и през колко препятствия и разкрития за семейството си, за народа си и за самият себе си ще открие той. Става ви ясна картинката предполагам.

Кали: Книгата, която избрах за предизвикателството този месец, е „Най-доброто в теб“ от Колийн Хувър. Историята не само е нова за България, но и за целия свят – „All your perfects“ излезе на световния пазар само месец преди премиерата у нас! Сюжетът проследява щастливия завършек на любовната история на Куин и Греъм седем години след сватбата им. Само дето не всичко върви по мед и масло, сериозни сътресения заплашват съвършеното им бъдеще заедно, а за съжаление любовта може и да не се окаже достатъчно силна, за да устои на ураганите от 5 степен. Колко далеч можете да стигнете в една връзка, ако хвърляте светлина само върху недостатъците си? Хувър безстрашно е отговорила на този въпрос. О, и да – пригответе си една камара носни кърпички. Само казвам.

Марти: „Кажи ми три неща“ от Джули Бъксбаум е изборът ми за този месец, който отново е YA роман. По-шарена корица не знам дали има. Разказва се за 16 годишната Джеси, чиято майка умира и тя остава съкрушена. Не след дълго баща ѝ се жени повторно за богаташка от Ел Ей. Двамата продават всичко в Чикаго и заминават за Лос Анджелис. Там Джеси започва да учи в ново училище, където всичко е различно. Единственият ѝ приятел е мистериозният НН, който ѝ изпраща имейл. обещаващ да ѝ помогне и напътства. Така Джеси започва да споделя всичките си тревоги и премеждия с човек, който отчаяно желае да срещне, защото усеща че той е този, от когото се нуждае.

Лунната мечтателка: „Карта от звезди и сол“ е една невероятна книга, която въвлича читателя в животите на две момичета, които много си приличат, но са разделени от почти 800 години. Дженифър Зейнеб Джукхадар ни описва ужасите на войната в Сирия от гледната точка на едно десетгодишно дете. Светът е ужасно място за живеене, ако всеки ден, дори ежеминутно се страхуваш за живота си, миналото е толкова далечно, а бъдеще може и да няма. В другата сюжетна линия смело момиче тръгва на път, за да се научи на изкуството на картографирането, а по пътя към целта среща митични страшилища, алчни търговци и зли държавници. Приключенията на двете момичета ги учат, а така учат и читателя, че най-важният път, който трябва да открие човек е пътят към себе си. Това е единствената карта, която трябва да могат да нарисуват.

Кое нещо от книгата ви направи най-голямо впечатление?

Кажи ми три нещаМарти: Книгата не е кой знае колко впечатляваща, но все пак ми хареса, че е лека и ненапрягаща читателя. Хареса ми комуникацията чрез имейли и текстови съобщения. Това е нещото, което ме впечатли най-много и ще я запомня главно с това.

Кали: Най-силно ме впечатли колко недоразумения, нещастие и тъга може да произлезе между две сродни души при липса на комуникация. Колкото и добре да познаваш един човек, когато спрете да общувате нещата, които се въртят в ума ви, са далеч по-страшни от реалността. Както съм писала и в ревюто към книгата – комуникация, хора! Нищо не ти коства да си прям и откровен, но много можеш да загубиш, когато таиш всичко в себе си и се опитваш сам да победиш демоните в собствената си глава.

Лунната мечтателка: Стилът на автора. Думите се леят като музика, когато сюжетът проследява житейските изпитания на Нур, и бе истинско удоволствие да вляза в нейните обувки и да погледна Сирия и Северна Африка през очите на едно толкова специално момиче.

Теми: Много ми беше приятно да чета историята на Кел, именно защото беше написана невороятно интересно за читателя. Обичам книги, в които дори на сериозните моменти има нещо, което да те накара да избухнеш в смях.

Амаиро: Аз съм почитател на всичко свързано с Азия (сигурно за милионен път го казвам) и частта с всичко корейско, както и всички пътувания ми хареса до степен, в която ми се искаше да стана, да си събера багажа и да потегля на пътешествие. Джени Хан наистина се е справила добре.

Дайте обективната си оценка – защо ви хареса книгата? Или пък защо не ви хареса?

Карта от звезди и солЛунната мечтателка: Хареса ми, защото сюжетът се развива в Близкия Изток и Северна Африка, а аз винаги съм харесвала този район. Звучеше ми екзотично, предизвикателно и страшно привлекателно. Появата на Рух беше плюс, който много ми хареса, защото, честно казано, не очаквах нещо подобно.

Теми: Искрено ми хареса и се забавлявах адски много. Хареса ми хумора в книгата, а най-вече ми хареса бизнес партньона на Кел, една бойна котка катерица на име Рейчъс.

Марти: Книгата не е лоша, но и не е такава, в която би се влюбил. Както споменах най-много ми хареса начина им на общуване, средата лично на мен не ми хареса, но не го отчитам като голям недостатък. Главната героиня Джеси е малко дразнеща, защото явно е сляпа и се държеше детински. Сюжета не е нещо изумително, имайки предвид, че още от първите страници може да се досетите кой ще е НН.

Амаиро: Хареса ми, макар и главната героиня да ме дразни още от първата книга. Хареса ми това, че вече темата за средното училище се премества към колежа и живота и бъдещето занапред, както и за изборите, които трябва да направим. Книгата е хем интересна, лека и сладка, но и поставя теми, които са важни за тийнейджърите.

Кали: О, определено книгата ми хареса, защото е написана в типичния стил на Хувър, защото носи не едно и две послания към читателя и защото въпреки всичките сълзи и сърдечни болки, които ти причиняват думите на авторката, в крайна сметка надежда има и светът отново става розов. Всеки чувства болка и тъга, нещастие, но как избираме да се борим срещу тях, кого избираме за наш съюзник – всичко това зависи от самите нас. И Хувър ни показва това съвсем открито и безпардонно.

Имате ли си любим цитат? Кой е той?

SpellslingerТеми: „There’s no amount of magic in the world that’s worth the price of a man’s conscience“ / „Няма количество магия на света, която да струва съвестта на човек.“

Кали: Ами то целият текст си е един любим цитат, но понеже все пак трябва да се спра на някой конкретен, ще посоча този: „Ако хвърляш светлина само върху недостатъците си, всичките ти съвършени ще бъдат засенчени “ (да, „съвършени“, грешката е умишлена 😉 )

Марти: Да, има някои хубави реплики като например тази: „Всичко отминава, Джеси, запомни. Това, което днес ти изглежда непреодолимо, утре ще ти се струва маловажно”.

Лунната мечтателка: Имам тооолкова много любими цитати! Но ще бъда кратка: „Животът, само животът наранява!“

Амаиро: И аз ще бъда доста кратка: „Защо да не се възползваш от възможността и да заложиш на щастието?“

В обувките на чий герой бихте стъпили и защо?

Най-доброто в тебКали: О, не бих! Добре де, може би за мъничко бих стъпила в обувките на Куин, та да й дам смелостта да бъде откровена с Греъм относно чувствата и страховете си, но като цяло не бих искала да попадна в подобна на тяхната ситуация. Не че животът пита за подобни неща. Или за каквито и да било неща като цяло.

Лунната мечтателка: Първоначалният ми импулс беше да отговоря с името на някоя от главните героини. Но колкото и да съм привлечена от героичността на двете момичета, смятам че има още едно момиче, чийто живот ме изкушава също толкова много. Това е Худа, сестрата на Нур. Не мога да дам ясна причина защо бих влязла именно в нейните обувки без да ви спойлна, така че ще кажа единствено, че Худа ме впечатлява със своята зрялост и способност да изтърпява нещастието със стоицизъм, а волята ѝ за живот (въпреки онова, което ѝ се случи) ме вдъхнови страшно много.

Амаиро: Ами, може би Крис, защото е луда, не ѝ пука от нищо и се кани да тръгне на околосветско пътешествие малко по малко.

Теми: Искам да съм котка катерица, като от книгата и да се мятам със скоростта на светлината и да заплашвам хората, че ще им отхапя ушите.

Марти: Този път предпочитам да си остана в моите обувки. Има интересни персонажи, но всеки от тях има нещо в живота си, което предпочитам да не преживявам.

На кого бихте (или не бихте) препоръчали книгата и защо?

Амаиро: Бих я препоръчала на всички, които искат да се отпуснат с леко и неангажиращо, както и на тийнейджърите, които са последна година в гимназията и им предстои да отидат в университет.

Марти: Бих я препоръчал на хора, който нямат против да четат за тийнейджърка, която има склонност да предраматизира и да си сменя мнението. Също така е перфектна за летните дни, когато ви се чете нещо, но не желаете да се затормозявате.

Теми: Тъй като ми стана много любима бих я препоръчала на всеки. Беше уникална смесица от приключения, магия, предателства, лъжи, разкрития и котки, котки, котки.

Лунната мечтателка: Бих препоръчала „Карта от звезди и сол“ на страшно много хора. Смятам че ще се хареса на всички, които обичат книги с тежки сюжети, от онези, които те разплакват страница след страница. Вярвам, че почитателите на „Перлата, която се освободи от черупката си“ от Надя Хашими, както и Халед Хюсейни страшно много ще я харесат. А за другите… опитайте, приятели, хващам се на бас, че ще ви хареса!

Кали: Хувър я препоръчвам на всички да си призная, дори да не са заклети романтици или като цяло да не четат този жанр. Жената има талант да разказва обикновени истории по магичен начин. Не че все няма да се намери някой, който да се оплаче от драмата, „лигавите“ прояви на чувства и глупавите постъпки на героите, НО това не ме спира да тикам в ръцете на хората нейни заглавия отново и отново с надеждата да спечеля още едно сърце за каузата. КоХортите сме много и сме силни ❤

Ох, изморих се. Сигурно и вие се изморихте да четете, но аз съм безпощадна, а желаещите да се включат се увеличават всеки месец. Вие четохте ли цветна книга? Споделете в отговорите вашата книга, ще се радвам да прочета!

Следващия месец четем книга с бяла корица и отново се очертава да бъде интересно.

Ако ви се прииска да прочетете още малко за книгите, които ние четохме, ето и индивидуални ревюта на някои от тях.
„С обич, завинаги, Лара Джийн“ на Джени Хан (Ревю на Амаиро)
„Карта от звезди и сол“ на Дженифър Зейнеб Джукхадар (Ревю на Лунната мечтателка)
„Най-доброто в теб“ на Колийн Хувър (Ревю на Кали)

Петимата от запаса, out!
<грешка>

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *