Топ 13 любими книги за 2018

публикувано в: Класации | 0
любими книги за 2018

Привет, Цветенца и Калинки!

Отдавна трябваше да започна този тип публикации, но както винаги чакам до край. Но ето, че е 27 декември, края на годината вече се вижда от ясно по-ясно и дойде време да направя трудния избор кои са моите 13 любими книги за 2018. До преди малко ги умувах, записвах, изтривах, пренареждах, но в крайна сметка успях да стигна до някаква подредба, а как се избират само 13 измежду 65 прочетени за годината няма да казвам. Признавам от раз, че последните 5 книги бяха най-трудни за нареждане и първото място беше изключително оспорвано. Но без да се обяснявам много, по стар маниер, започвам от номер 13, та така до номер 1. Let’s go!

Пожелай си звездите

13. Колин Коулман – Пожелай си звездите

Това е една от последните книги, които прочетох за годината и да си призная сякаш не очаквах чак толкова да ми хареса. Няма да лъжа, че героинята е малко отвеяна, според мен, но пък някак успява да се усети (след около милион години) и да направи правилния за момента избор. Имаше моменти, на които съм се смяла с глас без да мога да спра, а имаше и такива, в които си поплаках, но пък и всички вече знаем, че съм ревла, така че това не се брои.

Чесно да си призная, изненадвам се, че точно тази книга влиза в списъка. Но и някак не се изненадвам. В нея могат да се видят неща, които харесвам – Лондон, радио предавания, сплотеност, трудности при вземане на избор… е, добре, последното не го харесвам, но пък редовно ми се случва. А книгата си е интересна, та ако ви се отдаде случай, пробвайте я!

HOME, SWEET HOME!

12. Явор Цанев – HOME, SWEET HOME!

Радвам се, че всяка година в любимите ми книги попадат и такива на български автори. Още по-интересното е, че не са едни и същи. Явор Цанев е един от новите ми най-любими български автори и „HOME, SWEET HOME!“ – първата негова книга, която прочетох, влезе и в любимите ми. Страхотен сборник с разкази е това, толкова силни истории, толкова интересни и побутващи към размисъл, но не и поучителни.

Макар да четох книгата преди няколко месеца, все още има разкази, които си припомням и се възхищавам на идеята зад тях. Допсог, уау! С удоволствие ще си купя и други негови книги и подозирам, че те също ще ми станат любими, защото Явор Цанев е майстор на научната фантастика, а това е жанр, който все повече и повече чета с удоволствие.

Червен изгрев

11. Пиърс Браун – Червен изгрев

Говорейки за научна фантастика, няма как да не сложа в любимите си книги и „Червен изгрев“ на Пиърс Браун, който успях и да видя на живо тази година. Сега, книгата я имам още преди да го видя как изглежда, и ѝ се каня от толков дълго време, а посещението на Пиърс просто ме побутна да я хвана най-накрая.

Книгата е брутална, няма да ви лъжа, но пък толкова истинска, що се отнася до политическа система и изграждане на този „нов“ свят. С всяка изминала страница историята става все по-интересна и специално мен ме караше да отгръщам все по-бързо, за да разбера как ще се развие действието по-нататък. През 2019 се надявам да успея да прочета и другите 2 излезли части, че вече ме е срам, че не съм.

Задръж звездите още миг

10. Кейти Хан – Задръж звездите още миг

2018 май показва, че съм станала наистина фен на научната фантастика и чета все повече и повече от жанра. „Задръж звездите още миг“ на Кейти Хан обаче е наистина специална книга, макар и да достигна едва до 10-то място. В началото си мислех, че ще е поредната книга, която да разказва любовна история, обаче както се казва дори на самата корица, това е много повече от любовна история.

Книгата ни въвежда в един дистопичен свят, с много интересна политика, мислене, което е доста възможно дори и от сега. А чарът на книгата, според мен, е точно факта че ни праща напред-назад из минало и настояще, лъже, мами, отброява последните минути живот… и като всички, които знам, че са я чели, кара човек да иска да продължи да чете. За мен това са истинските книги, тези, които не те оставят на мира, затова и тази е тук, в този списък, в който всички книги всъщност са ме карали да се радвам, да плача и да искам да пребия главните герои.

Луди богаташи

9. Кевин Куан – Луди богаташи

Убих се да хайпвам тази книга, чаках я с нетърпение, и когато дойде и започнах да я чета, признавам, че в началото бях леко разочарована. Мисля, че ми беше трудно да навляза в историята с толкова много сюжетни линии, а и май момента, в който я започнах не беше най-добрия. След първите 100 страници обаче, когато най-накрая схвана кой кое е, и историята вече започна да се развива все по-бързо усетих, че ме е повлякла и колкото ме дразнеше в началото, толкова повече ми харесваше с всяка изминала страница.

Обожавам Азия, нравите им и всичко, което идва от там. И Кевин Куан е успял наистина да покаже как изглежда света им отвътре, а аз се хванах на въдицата и нямам търпение за следващата книга, която се надявам да се появи скоро на български. И тук може би е момента да кажа, че колкото повече четях, толова повече ми се искаше и да съм толкова богата – не за друго, а за да мога да посетя всичките тези небостъргачи, на които съм им хвърлила око.

Нивганощ

8. Джей Кристоф – Нивганощ

Това е една от най-безумно шантавите книги, която съм чела, и която ми харесва, показвайки наяве психопата, живеещ в мен. „Нивганощ“ не е за хора със слаби сърца и определено не трябва да се подвежда човек, че се води YA, защото историята ще дойде, ще заведе песимизма ви в ъгъла и ще го пречука от бой.

Това определено не е история за поредната героиня, бореща се злото, за да се възцари доброто по света. Не, Мия е злодейката, която не искате да срещате посреднощ. Е, освен ако има кой да пие страха ви, ама се съмнявам. Четете книгата на ваш риск, но ако и при вас злостното червейче живее, значи няма да ви попречи да се потопите в този басейн от кръв, за да убиете някой и друг негодник. Да, определено има защо „Нивганощ“ да ми е сред любимите книги, а „Божигроб“ да е в купчинката книги за скорошно четене.

Сияйни висини

7. Катрин Макгий – Сияйни висини

Втората част от трилогията „Хилядният етаж“ е още по-добра и от първата, честна съм. С всякa изминала книга авторката успява да ни залъже повече и повече, и тук интригата и залога за всичко е двоен. И макар да четох книгата в първата част от годината, все още се спомням и ме гложди как ще продължат да се развиват нещата и ми се иска и издателство Бард по-скоро да издадат финала на историята.

Споменах ли вече, че новата ми мания са небостъргачите? Не мога да изпусна цяла трилогия с небостъргачи и sassy история, която да обхваща драма, интересни IT джаджи и като цяло голяма част от нещата, които харесвам. Самата авторка е толкова мила, и даже ми прати началото на третата книга още преди да е излязла официално и сега все повече и повече ми се иска да разбера как ще завърши историята.

Летящата планета

6. Александър Ненов – Летящата планета

Темата за 2018 определено е научна фантастика. Но как да пропусна първия роман на Алекс Ненов? Няма как. И съм изключително доволна, че го прочетох.

Алекс знае как да пише художествена литература. Това мога да го кажа със сигурност. Казвала съм, книгата я прочетох за един следобед и много ми хареса, ама много. Книгата е наситена с политика, интересна визия за вселената и сътворението на планетите и дори и щипка любов. За пореден път се убедих, че с Алекс сме на едно мнение за доста неща, защото докато я четох си чудех да не би случайно Алекс Ненов да живее в моята глава. Историята определено заслужи мястото си в любимите ми книги.

Сборище на сенки

5. В.Е. Шуаб – Сборище на сенки

Тази година успях да прочета първите 2 книги от поредицата „Цветовете на магията“ на В.Е. Шуаб, и колкото и много да ми хареса първата част, втората вече наистина ме спечели, затова и тя попада в списъка.

Хареса ми как Виктория е успяла да изгради историята и заедно с всичко, което видяхме в първата книга, да продължим да се радваме не само на старите, но и на новите герои. Пътят, по който поеха героите определено не беше лесен, а интригата, която стана дори още по-сложна ни доведе до момент, от който не очаквах да се измъкнем така, но добре, че третата книга вече е у мен и мога да разбера какво наистина се случва. Ех, обичам ги тези поредици, които държат всички в такова сладко напрежение. Как да не станат любими?

Двор от скреж и звездна светлина

4. Сара Дж. Маас – Двор от скреж и звездна светлина

Не мога да повярвам, че поставих книга от най-любимата си поредица на четвърто място, но това е. „Двор от скреж и звездна светлина“ всъщност ми хареса и то доста. Напук на всички, които не я харесват, на мен пък ми допадна и ми беше приятно да разбера повече за обичаите, света и новите детайли за любимите ми герои.

Тази книга е така нареченият мост между трилогиите и се радвам, че я има, за да може да даде един наистина обяснителен и задоволяващ край на историята на Рис и Фейра, макар да знам, че ще продължим да се срещаме с тях и в следващите книги. И наистина, ама наистина нямам търпение за следващата цяла книга, в която главните герои ще са любимият ми Касиан и заядливата Неста, която до някаква степен успях да разбера и да не мразя за действията ѝ. Ех, 2020 година ми се вижда толкова далече.

Благословени

3. Цветелина Владимирова – Благословени

Навлизам в топ 3 с финалната трета книга от „Проклятието на Воронина“. Не мога да кажа, че очаквах в последната книга нещата да се развият така и тепърва да се запознаваме дори с нови герои, но пък така Цвети показа колко добра писателка е и че трепе безмилостно.

Това е и първата ми поредица от български автор, която докарах до край. Че на всичкото отгоре и с интерес. Харесва ми стила на писане на Цвети и въпреки, че все още не съм преживяла края (как можа?), малко по малко започвам да се съгласявам, че беше добър финал на историята. А това е трилогия, към която вярвам, че ще се завръщам отново и отново с годините.

Гемина

2. Ейми Кауфман и Джей Кристоф – Гемина

Да си дойдем на думата. Двамата австралийски писатели отново ни видяха сметката и ни отвяха с продължението на „Илумине“. „Гемина“ ни хвърля на Хиймдал и ни запознава с нови герои, но това не пречи на двамата луди да ни срещнат с безмилостните подчинени на „Байтек“ и да ни поведат към поредната разруха.

Педантичността и волят, с които гланите ни герои преминават през нови ужасии ме караше да се радвам, че никога, ама никога няма да ми се наложи да се справям с подобни ситуации.

Оформлението на книгата определено е на ниво и определено е забава да видиш странните погледи на хората в автобуса, когато те видят, че четеш наобратно. Психопата в мен е доволен от тази втора част и няма търпение да премине към следващата част и да се срещне отново с любимия КАЗИМ.

Изтръгнати от корен

1. Наоми Новик – Изтръгнати от корен

Когато си купувах тази книга този януари, не си мислех изобщо, че тя ще се превърне в най-любимата ми книга, която съм прочела през годината.

Фентъзито е жанр, който лично според мен е най-добре развит, когато е под формата на поредица, но Наоми Новик прави „ИЗтръгнати от корен“ едно голямо изключение от правилото. Чудех се защо всички хвалят книгата толкова много и си мислех, че едва ли хайпа е заслужен, но бях опровергана и се радвам за това.

Авторката така неусетно разгръща историята и дава по зрънце факти, и в момента, в който си помислиш, че вече всичко ти е ясно и бам! смяна на посоката. Малко автори са успявали да ме впечатлят така само с една книга. „Изтъгнати от корен“ напълно заслужено влиза в списъка с любими книги за вечни времена и знам, че и занапред с удоволствие ще се звръщам към нея, а и определено ще се запозная с още книги на авторката.

xoxo
Amairo out

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *