Wrap Up & Book Haul, декември 2018

публикувано в: Месечна равносметка | 0
Wrap Up & Book Haul

Привет и Честита Нова 2019 Година, другарчета книжни!

Пожелавам на абсолютно всеки от вас да имате прекрасна нова година, изпълнена с много книги за четене и свободно време да ги четете.

През декември лично аз се радвах на почивката си и за мое щастие успях да прочета цели 7 книги. Това е нещо, което не се беше случвало дълго време и ми върна вярата, че все пак не всичко е загубено.

Wrap up

Започнах месеца ударно с „Магични мистерии“ на Нийл Патрик Харис. Това е една страхотна детска книжка, която „хапнах“ в рамките на няколко часа и много ми хареса и историята, и стила на представянето ѝ. Определено съм доволна. Че даже успях и ревю да напиша, което можете да видите тук. Оценка: 4/5 звезди.

След това за мое огромно щастие най-накрая довърших „Откажи се да избираш“ на Барбара Шер, която е една изключително интересна книга, но си изисква специалното време за четене и не е от тези, които ще хванеш и прочетеш за нула време, а такава, която те кара да записваш, да събираш идеи и най-вече да мислиш. Хареса ми и я препоръчвам на хора, които обикновено се занимават само с по около хиляда неща наведнъж. Оценка: 4/5 звезди.

От там се прехвърлих на „Пожелай си звездите“ на Колин Коулман, прочетох около 70 страници и като ме погнаха на работа по предколедно, иди че чети. Самата история обаче е интересна и ми даде доста теми за размисъл и смятам съвсем скоро да ѝ пусна ревю, така че очаквайте цял пост този месец. Ревю: 5/5 звезди.

После взе, че дойде Коледа и аз като един вечен любител на празника реших, че ми се чете коледна книга, а вече бях хвърлила око на „Коледна тайна“ на Карън Суон, която пък надмина очакванията ми, като не се оказа поредната сълзлива любовна история. И за нея ще ви напиша ревю, този месец. Оценка: 5/5 звезди.

На чакащата вече цяла година ред „Language of Thorns“ на Лий Бардуго най-накрая ѝ дойде реда. Половината от разказите вече бях чела, другите обаче явно не бяха моето нещо, което и до някаква степен доведе до моето негативно отношение към книгата. Като цяло обаче стила на Бардуго си е мойто нещо и въпреки съдържанието, особено на последния разказ, давам средна оценка от 3.5/5 звезди.

30 декември се оказа страхотно мързелив ден, затова и реших да побутна малко страници от „Маркетинг без бюджет“ на Игор Ман. Книгата обаче се оказа изключително интересна и добре представена и маркетолога в мен мъркаше от удоволствие, та до вечерта я довърших. Вярно, че не научих нещо чак толкова ново, ама все пак при мен това е заниманието, което плаща сметките, та е нормално. За начинаещи маркетолози и малки бизнеси обаче е много добро решение, което препоръчвам. Оценка: 5/5 звезди.

И накрая, съвсем за финал, глътнах „Приключенията на мотовете. Ново утре“ на Радостина Николова. Да, детска книжка, обаче изключително интересна и ще се хареса на всяко дете, обичащо вече да чете книги. Аз лично подарих книжката на племенницата ми, която скоро ще стане на 5, която толкова много я хареса, че си я носеше постоянно с нея. Няма да скучаете с мотовете, обещавам. Оценка: 5/5 звезди.

Традиционно, дошлите при мен книги са доста повече от прочетените и въжето се затяга около врата ми все повече и повече. Този изминал декември се сдобих с 16 книги, но разбира се, след като вече подарих едната, няма как да я видите на снимката тук, а другата е скрита някъде, та не я открих. Подарената е „Приключенията на мотовете“, която вече е при правилния си собственик.

Очевидно започвайки с книгите от BOPS, нека да споделя и другите 2, които се намираха в кутията. Едната е „Дневникът на един книжар“ на Шон Битъл, която вече започнах да чета и към момента ми е много интересна, а другата е „Годината на оракула“ на Чарлс Соул. Не знам до колко съм заинтригувана от последната, но не мисля, че ще я прочета скоро, а това е жалко.

Напълно различни една от друга, две интересни книги се озоваха при мен по едно и също време. Трилърът „Заговорниците“ на Ким Ун Су (мозъкът ми е прекалено азиатски настроен, не мога да се накарам да го пиша по наш маниер) е книга, която нямам търпение да подхвана. Всичко, което е свързано с Източна Азия и най-вече Япония и Корея (и двете) го дайте насам, и няма да откажа никога. „Коледна тайна“ на Карън Суон дойде малко след това, но на нея не ѝ устоях и както се вижда по-горе, я прочетох по Коледа.

Докато все още съм на коледна тематика, нека споделя и какви книжни подаръци получих. Благодарности специални на двете ми другарчета, които познават всичките ми книжни навици и ме запасиха с 4 прекрасни книги за четене, а именно „Гънка във времето“ на Маделин Ленгъл, „Говори“ на Лори Халсе Андерсен, „Междусъния“ на Димана Атанасова, която признавам, че не бях чувала до тогава, и „Варианти на нас“ на Лара Барнет, която всички толкова харесват, та няма да е лошо скоро и аз да я видя.

И най-накрая стигнахме до панаирната купчинка. Както се изрази Рали (BloodyRoseRed’s World), тази година всички пазарихме много скромно. Скромното от към бройка обаче, при мен се оказа масивно за носене, та рамото ми после ме мразеше няколко дни подред.

Най-много и най-дълго се заседях на щанда на издателство Емас и видимо отмъкнах всички дебели книги. „Заклинание за светлина“ от първоначалната трилогия за цветовете на магията на В.Е. Шуаб, която ме привиква чаровно да оставя всичко друго е първата, а втората е „Леговище на сънища“ на Либа Брей – втора книга от поредицата „Ясновидците“. И разбира се, царицата – „Зимна песен“ на С. Джей-Джоунс, която съм толкова щастлива, че излезе и виждам в купчинките на толкова много хора, че просто летя. Обожавам я тази книга, ама много.

Спрях се за среща на щанда на издателство Ибис и си взех „Един ден през декември“ на Джоузи Силвър, и в момента, в който я оставих вкъщи, майка ми я взе да я чете и още не съм я видяла. Надявам се скоро да я прочете, за да я подхвана и аз, че декември вече мина. Малко след щанда на Ибис пък сама ме намери „Възходът на Седемте“ на Любомир Кючуков, която изглежда доста интересна, осланяйки се на текста на гърба.

Поредното минаване през щанда на Duo Design най-накрая беше увенчано с успех и най-накрая държа в ръцете си „Дъщерята на Грехоядката“ на Мелинда Сейлзбъри, която чакам от толкова много време и която вече можете да намерите по книжарниците. Скоро ще я чета, но предварително знам, че ще ви я препоръчвам до безкрай.

И накрая, но не последно място по важност, трябваше да утоля и страстта си по нехудожествената литература. Върнете се няколко абзаца по-нагоре, за да разберете защо избрах точно „Китай. Събуждането на един гигант“ на Хенри Полсън. Минаването през щанда на Сиела никога не е лесно и се радвам, че успях да се добера до нея, благодарение на небезизвестния Христо Блажев, който се забелязва от километри и можеш да му извикаш да подаде една книга.

И май толкова от мен за днес. Стигнахте ли до тук? Да? Браво. Получавате усмивка. 🙂

хохо
Амаиро

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *