Цветна книжна година – коледен декември

публикувано в: Размисли и страсти | 0
коледен декември

Привет, Цветенца и Калинки!

Половината януари мина и аз най-накрая усоях да стигна до момента, в който да ви разкажа за последното цветно книжно предизвикателство, което успешно завърши. Край, това беше! От тази година се насочвам към Amairo Challenge 2019 и може би още нещичко, но кой знае…

Този последен месец, обичайните заподозрени – аз, Кали и Теми – четохме книги с така наречените коледни цветове, а именно червено, бяло и зелено. И без повече да се бавя, последен брой, последни книги, да започваме този коледен декември!

Споделете коя книга четохте през декември?

Малък наръчник по хюга

Теми: Като да не повярвате, през декември се оттадох на разпускане и четене на нехудожествена литература. Та, имах една прелестна книжка купена още от лятото, която успя да ме дочака да я отворя през коледния сезон, именно – „Малък наръчник по Хюга“ на Майк Викинг. Реших сама да се убедя, защо е целия шум покрай едно малко прелестно оформено книжле, което даже не е роман. Признавам, че има защо да се шуми покрай книжката – напълно полудях по скандинавските държави и колко спокоен начин на живот водят жителите им.

Кали: „Един ден през декември“ от Джоузи Силвър не е коледна книга, но е идеалното четиво за сезона. История тип Холмарк, която ще стопли цялото ви същество. И герои, с които неизбежно ще се отъждествите в даден момент. Ако не искате „лигава“ история, но пък такава с точната доза романтика и реалистично отражение на света, докато в същото време успешно балансира с художествената измислица, то това е вашата книга. И да, дори и аз не разбрах какво написах в това последно изречение…

Амаиро: Аз пък през декември най-накрая се постегнах и намерих време да чета на спокойствие, а за последното цветно предизвикателство избрах „Коледна тайна“ на Карън Суон. Любовна история, ама не точно. Както казва адашката за нейната книга, тази също не е „лигава“ история и успява да смеси живота на хора, които се занимават с големите бизнеси, да пусне щипка любов, но и да ни разкаже част от историческото минало.

С какво чувство останахте от книгата – хареса ли ви или не?

Амаиро: Много ми хареса. Колкото и нетипично да изглежда, обичам да чета любовни истории. Е, не всичко – не обичам прекалено „лигавите“ истории, които знам как ще свършат още щом прочета първата глава. „Коледна тайна“ обаче се оказа свеж полъх в жанра. Макар да има и любов, това не е основната идея на книгата и не всичко се върти около това. Двамата главни герои попадат в много интересни моменти, а стила на писане на авторката е привлекателен и се чете изключително лесно.

Теми: След като прочетох за Хюга, вече не бях същият човек. Хюга може да е място, човек, дестинация или просто казано чувство на комфорт. Хюга е начин на мислене за датчаните. Книгата ми даде много информация както за живота в Дания, така и защо датчаните се класират за най-щастлив народ във всички световни класации. Много просто, те знаят как да релаксират! Хората там поставят семейството над всички, работното време е 6 часа, модерно е да си с дебели и огромни топли дрехи и с разчорлена коса. Направо заминавам!

Кали: С топло чувство на удовлетворение. Е, може би нямаше да откажа един завършен епилог, в който да ни разкрият малко повече за съдбата на героите след емоционалния финал, но човек трябва да се радва и на малкото щастие, което му се поднася. Предполагам. Не знам, така съм чувала да си призная честно.

Има ли нещо, което бихте променили в сюжета? Ако да, защо?

Един ден през декември

Кали: Въпросният епилог – бих го написала. За да получа цялостна завършеност на сюжета. На по-ранен етап от разказа може би щях да кажа, че с радост бих променила и характера на Джак, но пък това ще наруши автентичността на образа му като цяло, така че се придържам към липсващия епилог. Да, това е окончателният ми отговор.

Амаиро: По-скоро не. Това е от този тип книги, чийто сюжет върви толкова плавно, толкова подтикващо да четеш по-нататък, че направо няма какво повече да иска човек. Е, можеше малко да подбутна едната от второстепенните героини, че ме дразнеше неудържимо, но като цяла смятам, че книгата е прекрасна както си е.

Теми: След като това не е роман, пропускам този въпрос.

Какво е мнението ви за главните герои? А за второстепенните?

Теми: След като това не е роман, пропускам този въпрос.

Кали: Герои като хора от истинския живот – понякога те ядосват, понякога те изненадват и приятно, и не чак толкова, понякога те разочароват, понякога те карат да се влюбиш в тях. Понякога виждаш себе си в някои техни постъпки, друг път категорично заявяваш, че такава персона би била нон грата в твоя живот. И докато се осъзнаеш, ето че дошли финалните надписи. Без епилог.

Амаиро: Алекс е целеустремена млада жена, която не позволява нищо да се изпречи на пътя ѝ и знае какво иска. Локлан е затворен в себе си – външно голям гадняр, а вътрешно човек, който няма вяра на никого. Двамата са интересна гледка, а заради характерите си попадаха в комични наглед ситуации. Второстепенните герои тук са също интересни, с изключение на една, която дори не искам да споменавам. Всички обаче са изградени много реално и интересно.

С какво ви привлече точно тази книга?

Коледна тайна

Амаиро: Признавам от раз, че корицата много ми допадна, но и анотацията ме привлече, защото харесвам такъв тип герои, а и много исках да чета художествена книга за герои, с които се занимават с бизнес. Но да, корицата… особено по Коледа привлича доста.

Теми: Признавам, че бях от онези хора, които си избират книгите по хубавата корица и картинките вътре. Но оформлението на книгата беше само повърхностната причина да си взема книгата. Научих толкова много от нея, че бих искала всеки да я прочете.

Кали: Ами първо, разбира се, ме привлече корицата. А след това и горещата препоръка на служител от издателството. Но последната дума винаги се крие в анотацията и първото ми впечатление от нея. А то бе крайно положително. И също толкова погрешно, защото си представих един тип история, а в последствие се оказа, че чета нещо съвсем друго. И много по-добро 🙂

На кого бихте (или не бихте) препоръчали книгата и защо?

Кали: Препоръчвам я на всички, които искат да усетят коледния дух и зимната атмосфера на сезона, които търсят малко романтика, уют и красотата, любовта от истинския живот. А също така и на всички фенове на сериала „Приятели“ – мисля че Лори, Джак, Сара и компания съвсем успешно ще заместят драмите на любимата ни екранна шесторка.

Амаиро: Бих я препоръчала на всички, които обичат да четат приятни романтични книги, но и обичат силни героини, които не се предават пред нищо. Ако това е вашият жанр, то обърнете ѝ внимание.

Теми: Бих да препоръчала на всекиго, който търси щастието, начина за релакс, малко готини датски рецепти или просто по природа е любопитен как на датчаните не им се отразява студа. Определено разбрах, че Дания е моята държава и даже бих се преместила там.

Цветни предизвикателства през годината

Розов януари

Зелен февруари

Син март

Лилав април

Златен май

Червен юни

Черен юли

Шарен август

Бял септември

Кафяв октомври

Жълт ноември

Коледен декември

Ами това беше. Последният цветен месец. Надявам се да сте се забавлявали с нас и да сме успели поне малко да предадем това, което ние сме усетили от книгите и на вас. Радвам се, че бяхте с нас!

Великолепната Тройка, out!
<грешка>

</грешка>

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *