Дневникът на един книжар от Шотландия

публикувано в: Прочетени книги | 1
Дневникът на един книжар

Дневникът на един книжар

Автор: Шон Битъл
Оригинално заглавие: The Diary of a Bookseller
Превод от английски: Боряна Джанабетска
Издава: Еднорог
7 декември 2018
ISBN: 978-954-365-220-4
Страници: 432
мека корица
19.90 лв.

Дневникът на Шон Битъл е разказ за една година, преживяна между рафтовете на неговата книжарница, огъващи се под тежестта на повече от 100 000 книги, в стара къща с виещи се коридори и буйно пламтящ огън в камината – почти рай за любителя на книги. Но така ли е в действителност?

Със своите остри коментари, точни наблюдения и несломим хумор Шон Битъл описва трудностите на търговията с книги и изпитанията, на които тя подлага наивните идеалисти, заели се с тази работа. С описанията на срещи с ексцентрични клиенти и конфликти със собствения персонал, коментарите на книги и разказите за приятели, за самотни стари хора и колекционери на книги, за вълнението, пораждано от редки антикварни издания и чара на живота в едно малко градче, „Дневникът на един книжар“ е весела и тъжна книга за книгите.

Интересно хаплива и книжна…

Обожавам книги за книги, а тази я дебнех от доста дълго време. Когато пък и разбрах, че ще излиза на български език, няма да ви казвам колко подскачах от радост, пък и това, че от Еднорог запазиха оригиналната корица ме направи много много доволна.

Още от самото начало трябва да ви кажа, че книгата изцяло отговаря на заглавието си. Точно така, това е дневник. И то точно дневника на автора Шон Битъл.

Шон купува книжарница с много книги втора ръка (няма да казвам бройка, че наистина са много) в Уигтаун, Галоуей – иначе казано, Шотандия. Градчето е малко, но в онези времена един човек може да си позволи да се издържа, продавайки книги. Всичко това, до момента, в който се появява Амазон и всичко започва да става трудно не само за продажбите на книги втора ръка (колко гадно звучи така), но и на нови книги.

Дневникът на един книжар

Аз не съм книжар, никога не съм работила в книжарница, но пък книгите са ми толкова близки, че нямаше как да не усетя едно такова хубаво гъдаличкане докато четях първите няколко глави. Спомних си едно време като бях малко хлапе и обичах да се ровя в библиотеката на нашите (наброяваща само около 1000 книги тогава) и да правя списъци коя книга къде трябва да е и за какво се разказва. Не малко пъти са ме хващали и да пренареждам библиотеката на село, когато нещо не е на мястото си. А моментите, в които Шон обясняваше за подредбата на книги и за сгрешеното нареждане от страна на повечето от служителките му ми докарваха леки тикчета на веждата. (Хаха)

Много ми хареса, че Шон обясняваше как точно са се случвали нещата преди и по време на Амазон, който колкото и да е полезен за потребителите, всъщност е бич за малките търговци. Няма как да не спомена и застреляния Kindle, който краси стената на „Книжарницата“. Това определено затвърди нежеланието ми да пазарувам от Амазон (до момента така и нищо не съм поръчвала от там), но пък и признавам, че няма да спра да ползвам приложението си за Kindle.

В дневника си Битъл показва себе си като наистина злобен на моменти чичка, който обича книгите, но не понася купувачите си. Откакто е излезнала книгата прочетох не малко ревюта, които на моменти дори осъждат поведението му, но на моменти си признавам, че докато четях, аз също бих постъпила така с някои от клиентите. (Имайте предвид, работила съм като продавач-консултант и знаем какво е да бъдеш от тази страна на нещата.) И се радвам, че е откровен и наистина показва как се чувства и мисли, дори и да изглежда зъл отстрани.

Изключително интересни ми бяха и моментите, в които ни разказваше за местата на които ходи, за да купува книги. Начина, по който придобива стоката си е странно вълнуващ, но и както той казва, е такъв, до момента, в който книгите вече са натоварени в буса и стават негова отговорност. Самото пътуване обаче и прегледа на книгите е омагьосано действие, което с удоволствие ме примамва в мрежите си.

Няма да излъжа, ако каже, че се насладих на дневеника. За мен той определено не беше скучен, макар да признавам, че на моменти се усещаше като монотонен, въпреки петъците. Не искам и да ви казвам, че това е превъзходна книга, която задължително трябва да си вземете. Ако обичате цялата магия на книгите обаче и поне веднъж в живота ви сте искали да минете от другата страна, препоръчвам я. Е, внимавайте за грубия език. Реже… от време на време.

И не на последно място, отново да изкажа благодарността си към Боряна Джанабетска за прекрасния превод и за този прословут „джорджиански стил“, който никога нямаше да разбера, че се превежда така, ако не бях прочела точно тази книга в точно този момент.

Оценка: 5/5 звезди

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *