ACOTAR Chat: Заслужава ли Тамлин да бъде оправдан?

публикувано в: Размисли и страсти | 1

Привет, Маасасини!

Как сте в тази мрачна сряда? Надявам се добре. Да, правилно видяхте заглавието. След като обявих рубриката „ACOTAR Chat“ през ноември миналата година, така и не стигнах до написване на първия пост, но вече това е време да се промени.

Защо избрах да говоря първо за Тамлин ли? Честно да си кажа и аз не съм много убедена защо, но пък и като всеки почитател на Дворовете, и аз в първата книга до някаква степен симпатизирах на Тамлин. До преди да влязат във В недрата на планината.

Преди обаче да съм започнала да пиша по-детайлно, тук е момента да кажа, че този монолог ще е пълен със спойлери, така че ако нямате представа кой е Тамлин и за какво всъщност става въпрос, по-добре се захващайте да прочетете поредицата „Двор от рози и бодли“ на Сара Дж. Маас. А пък аз е време да премина към същината на въпроса.

ACOTAR Chat

Тамлин – Великият госпопдар на Двора на Пролетта. Той е първият главен мъжки персонаж, с когото се запознаваме и по книжна повеля решаваме, че той ще е главният ни любовен интерес – иначе няма как да се завържат нещата, нали?

Трябваше ли да е главен той обаче, макар и само в първата книга от поредицата? Чувала съм и съм чела не малко мнения по този въпрос – едни казват, че трябва, за да може по този начин Фейра да разбере колко специален е Рисанд, според други можеше да минем и без връзката между Тамлин и Фейра, а според трети (странни за мен) хора Рис изобщо не трябваше да се превръща в главен герой.

Но да се върнем на Тамлин. Тамлин е изключително интересен герой, ако все пак успеем да превъзмогнем неприязънта си към него. Още от самото начало ни се казва, че той никога не е искал да бъде Велик господар, само че съдбата си има своите желания и той все пак се превръща в такъв. Според мен от далече му личи, че няма желание да бъде водещ – никога не поема инициатива за каквото и да било, дори, за да си намери жена, която да развали Проклятието, праща елфи от двора си, и чак след това той се включва в играта. Да, все пак защитава всички, убивайки съществата, които прекрачват границата, но аз така и не видях желание в него.

За мен той прави грешка след грешка, и то защото е егоист. Тамлин е герой, който така и не помисля за хората около себе си – винаги той е на преден план, след това хората му, и чак тогава е Фейра. По време на действията В недрата на планината той така и не показа, че някога е обичал Фейра – когато можеше да я спаси, той предпочете да задоволи собствения си сексуален нагон, което за мъж, и най-вече Велик господар, твърдящ, че обича Фейра, това бе недопустимо. А след това, когато Амаранта убиваше Фейра, той просто си седеше и чак след определено време се сети, че трябва да утрепе Амаранта.

Във втората книга още от самото начало започна да ми става антипатичен и то заради начина, по който се държеше с Фейра. Докато ѝ обещаваше какво ли не, и изведнъж бам! и започна да проявява егоистичната си страна, като големият егоист който е. По принцип не съм някаква голяма феминистка, ама Тамлин прекаляваше страница след страница. Нямах търпение да дойде време Фейра да ходи при Рис.

Факта, че бащата на Рис е убил майката на Тамлин не го оправдава и то изобщо. Все пак бащата на Тамлин, заедно с него самия убива майката и сестрата на Рис, но това пък не ги прави квит – в никакъв случай.

Действията му спрямо Фейра в края на втора книга, както и по време на срещата с всички Велики господари в третата книга, показаха, че е безхарактерен и действа подтиснически на другите. Биха ли го зарязали всички иначе? Все щеше да остане някой, нали? Затова и обвинението, че Фейра е разрушила Двора му е грешно – той сам си го прави с годините.

В края все пак помага на Фейра, да. Някакъв акъл му е влезнал в главата, но това лично според мен не го оправдава за начина, по който се е държал през цялото това време. Това е личното ми мнение.

Е, не мога да не призная, че ми стана жал за него, но аз съм прекалено мекушава. Мисля, за да може все пак да заслужи доверието ни отново, в следващите книи трябва да се държи много по-добре и да стане истинският Велик господар на Двора на Пролетта, какъвто го заслужават хората му, а не да се прави на ощипана мадама.

Не знам, ако някой се опита да разгледа всичките му действие, дали би изскочило нещо, което поне малко да подскаже защо се държеше по този начин. Макар че не съм съвсем убедена, че ще има такова. И въпреки всичко, а по-нататък има книга за него, ще я прочета на 100%.

Вие какво мислите по въпроса? Заслужи ли си всичко Тамлин? Вие бихте ли му простили?

  1. Paris_love

    Иейййй много ме зарадва този пост и възможността да поговоря (попиша) за една от любимите си поредици. Мнението ми почти напълно се припокрива с твоето. Аз смятам,че Тамлин се оказа „необходимото зло“ , което да отвори очите на Фейра и да я насочи в правилната посока. А и ,ако Тамлин беше сродната душа на Фейра и останеха заедно до края щеше да е твърде предсказуемо и леко сладникаво.Освен това Тамлин наистина е голям егоист , може би чак на финала на третата книга успя да покаже малко „човечност“ и да преглътне егото си. В крайна сметка смятам, че без него книгата нямаше да е същата . Определено не го харесвам , но пък смятам ,че може да извърви дълъг път докато достигне до някаква промяна и открие щастието си и вярвам ,че С.Дж. Маас ще ни изненада по някакъв начин.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *