„Дъщерята на грехоядката“ или Въплатената Донен?

публикувано в: Прочетени книги | 0
Дъщерята на грехоядката

Дъщерята на грехоядката

Автор: Мелинда Сейлзбъри
Оригинално заглавие: The Sin Eater’s Daughter
Поредица: Дъщерята на грехоядката
Превод от английски: Михаил Балабанов
Издава: Дуо Дизайн
ноември 2018
ISBN: 978-954-8396-86-8
Страници: 368
мека корица
17.90 лв.

Аз съм перфектното оръжие. Убивам само с докосване.

Туила е благословена. Тя е богоизбрана да се омъжи за принца и да управлява кралството. Но благословията на боговете си има цена. Във вените тече смъртоносна отрова. Горко на онзи, който дръзне да ядоса кралицата. Мигновено е обречен на фатално докосване от Туила. 

Сякаш единствено Лийф, новият страж на Туила, може да прозре истинската ѝ същност. 

Дори в кралския двор, опасен колкото и кралицата, някои тайни не бива да бъдат изричани…

Перфектното четиво…

Това е най-епичната книга в историята ми на читател, и то най-вече заради чистия ми инат да я дочакам на български език, вместо да я прочета на английски. Е, прочетох я. След 3 години чакане, я прочетох.

Самата история не започва кой знае колко уникално за читателя. Запознаваме се с Туила, която е Въплатената Донен, като заедно с това се срещаме с цялото ѝ кралско обкръжение. Тя ни запознава с истрията си от първо лице – каква е била, в каква се е превърнала и каква трябва да стане.

Дъщерята на грехоядката

За разлика от обичайните истории обаче, тук нещата поемат по различен път. Разбира се, няма как да избягаме от обичайните тропи в този вид истории, но Мелинда е успяла да ги вплете в повествованието си по начин, който никой не очаква – главна-героиня, която убива с докосване, и която е предопределена да запази мира, любовен триъгълник, разкриване на лъжи – това всичко е позната концепция, но определено не се разви както го очаквах.

„Дъщерята на грехоядката“ обаче ме впечатли най-вече с концепцията за грехоядството. Никъде досега не бях виждала такова нещо, а самата древна история на света, който Мелинда пресъздава, е много интересна и завладяваща.

Хареса ми начина, по който е успяла да заплете в политиката на страната и религията и така да ни покаже какво се случва, когато прекалено много се осланяме на богове, които не се знае дали съществуват. (Не съм атеистка, но не ми пречи да разсъждавам логично.) Силно се надявам тази тема, както и грехоядството, да бъдат развити повече в следващите книги, защото определено са уникални за жанра и разпалват интереса ми неимоверно.

Но докато цялостната идея и самият свят да ми харесаха, героите бяха леко дразнещи на моменти. Туила, опитваща се да се примири със съдбата си, Лийф, който се опитваше да промени нещата, и който така и не харесах особено, принца, който на моменти изглеждаше безхарактерен и разбира се, лошата кралица-майка – не може без злодеи все пак.

И макар и героите да ме ядосваха, абсолютно мога да кажа, че това е една много добра книга, на която да обърнете внимание, ако сте фенове на фентъзито и обичате книги със сложна политическа система. Тук ще намерите и това, че даже и повече. С удоволствие бих я препрочела отново и нямам търпение за излизането на следващата книга от трилогията.

Ако пък все пак имате желание да чуете много повече за книгата, и то със спойлери, може да се насладите и на първия ни книжен подкаст, в който заедно с Теми и Кали разкостихме „Дъщерята на грехоядката“ из основи!

Оценка: 5/5 звезди

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *