„Жената-котка“ на Сара Дж. Маас – друг поглед върху DC иконите

публикувано в: Прочетени книги | 0
Жената-котка

Жената-котка: крадец на души

Автор: Сара Дж. Маас
Оригинално заглавие: Catwoman: Soulstealer
Поредица: DC Икони
Превод от английски: Стоянка Сербезова-Леви
Издава: Сиела
март 2019
ISBN: 978-954-282-828-0
Страници: 392
мека корица
15.90 лв.

Когато прилепът го няма, котката танцува. Време е да видим колко точно живота има това котенце…

Две години след като е избягала от гетата на Готъм, Селина Кайл се завръща като тайнствената и баснословно богата Холи Вандърийз. Тя бързо научава, че докато Батман отсъства, изпратен на мистериозна мисия, дясната му ръка Батуинг е останал да държи фронта срещу най-злокобните престъпници. Готъм Сити е готов – готов да бъде поставен на колене.

Люк Фокс иска да се докаже не само пред света, но и пред себе си. Да покаже, че има нужните заложби да опази града, в който живее, под маската на Батуинг. Той се захваща с новия гост на Готъм – умел крадец, по-ловък и хитър от всеки, с когото някога се е сблъсквал. Някой, който се движи в сенките, грациозен почти като… котка. Когато тя се съюзява със старите му познайници Отровната Айви и Харли Куин, хаосът заплашва да прелее отвъд границата, след която няма връщане назад. С тази Жена-котка може би си е намерил майстора.

Не мога да не започна ревюто с факта, че започнах книгата с нулеви очаквания. Да, това е Сара Дж. Маас, любимата ми писателка, но освен това аз съм тотално незапозната с детайлите на DC вселената.

Поредицата DC Icons ни запознава с предисторията на някои от така любимите (на други хора) герои, а на Сара ѝ се пада да говори за „Жената-котка“ – разбира се, от тяхна перспектива, а не както е наистина. Аз като тотално незапознат с тези неща човек, като нищо щях да се вържа, че това е истинската предистория.

Жената-котка

Сара ни впуска в една интересна вселена, където героинята Селина се завръща в родния си град Готъм, където е израснала със семейството си, но определени обстоятелства я пращат в далечната Лига на убийците. От самото начало си личи, че тя има мисия, която се стреми да изпълни, а през цялата книга ние научаваме какво точно се опитва да постигне мистерията, наречена Жената-котка.

По време на приключенията на Селина се срещаме и с други герои от вселената на DC като Отровната Айви, Жокера и куп други, с които аз се запознах за първи път – главния ни герои Батуинг например. И понеже не е забавно да ви разказвам действието на книгата, ще премина направо на какво мисля аз за нея.

Като цяло „Жената-котка: Крадец на души“ е много интересна книга, която аз прочетох с интерес. Сара се е справила добре преплитайки собствените си идеи с оригиналните DC герои, като по този начин получаваме интересна смесица, която ни води от приключение на приключение.

В нашето българско издание обаче превода мъъъничко куца – сгрешени имена на герои и дървен изказ, който няма нищо общо с красивото писане на Сара Дж. Маас, което всички познаваме. Това за съжаление малко утежняваше процеса ми на четене.

Друго нещо в книгата, което не ми допадна е политическата коректност, към която вече всички прекалено много се стремят. И от първия път разбрах, че кожата на Батуинг е кафява и следващите около 10-20 пъти бяха някак излишни. Връзките жена с жена, мъж с мъж, връзка на хора от различни раси бяха представени добре, но на моменти стояха неестествено – сякаш бяха направени така, че просто да ги има, а не защото има смисъл. И преди да ме обявите за расист, нека кажа, че нямам против тези герои, а ми се иска те да са естествено внесени без да се поставя чак такъв акцент върху тях. За съжаление това важи не само за тази книга, а за 90% от американските книги, които четем.

Всичко останало, а и самата история бяха наистина интересни и въпреки споменатите по-горе моменти, които не ми бяха по вкуса, получих едно интересно книжно изживяване, което за съжаление едва ли ще повторя.

Ако пък искате да чуете с подробности как аз, Теми и Кали нищим историята, то пуснете си видеото по-долу.

Оценка: 4/5 звезди

Книгата ми бе любезно предоставана за ревю от издателство Сиела, но мнението си е лично мое.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *