Имаш 180 секунди, за да спасиш себе си...

180 секунди

Автор: Джесика Парк
Оригинално заглавие: 180 Seconds
Превод от английски: Елка Виденова
Художник на корицата: Стоян Атанасов, Kontur Creative
Издава: ICU Publishing
май 2019
ISBN: 978-619-7153-51-4
Страници: 300
мека корица
15.90 лв.

Не можеш да достигнеш онова пред теб, ако не се освободиш от всичко зад себе си.

Някои хора продължават по инерция, докато сърцето им не се вкамени безвъзвратно. Други са готови за промяна, макар да не го осъзнават веднага. Понякога 180 секунди са достатъчни, за да преобърнат хода на нечий живот.

Алисън е изгубила броя на приемните семейства, в които е настанявана. За 16 години се е научила да оцелява по свой собствен изстрадан закон: Не се привързвай към нищо и никого. Защото всичко е преходно и за кратко. Дори осиновяването й от любящия и всеотдаен Саймън не й помага да се справи с демоните.

Вече на 18, тя сякаш няма сили да преодолее стените, които сама е изградила около себе си. До деня, който изправя нараненото от живота момиче пред неочаквано изпитание. Въвлечена е в социален експеримент: задачата е да гледа в очите напълно непознат човек в продължение на 180 секунди. Нито тя, нито момчето, което сяда на стола срещу нея, не са готови за последиците от тези 180 секунди.

180 секунди. Достатъчно, за да осъзнаеш, че имаш сили да повярваш в себе си, в другите и – най-вече – в любовта.

Имаш 180 секунди, за да се спасиш…

Тази книга я започнах като на шега. От момента, в който видях, че издателство ICU ще издават янг адълт книга и сякаш нещо ми казваше, че трябва да я прочета веднага след като излезе. За щастие имах тази възможност и започнах да чета бързо бързо.

Историята на „180 секунди“ на Джесика Парк ни разказва за двама души – Алисън и Есбен. Алисън е затворена в себе си, особено след като е минала през толкова много приемни семейства, и макар вече да се е установила, тя все още не може да се отърси от стария си живот. От друга страна Есбен е пълната нейна противоположност – контактен, отворен към света, познат в интернет пространството и обичан от всички около него. Двамата се срещат в социален експеримент – двама души, гледащи се в очите за 180 секунди! Последствията са като лавина.

Не знам защо, но очаквах, че това ще е познатият ни тип янг адълт книга от рода на „Всичко, всичко“, но за мое щастие се оказа, че не съм права. Книгата започва бързо, разказвайки ни за Алисън и срещата и с Есбен и всички останали малки и не толкова малки подробности, които се случват след това. Първите около 180 страници са по-ярки от слънцето и топлят читателя. Аз лично я четох с толкова широка усмивка, че ако някой ме гледаше отстрани сигурно щеше да ме помисли за луда. Пукаше ли ми? Не! Толкова ми беше интересно и се радвах на израстването на Алисън като герой (и човек) и факта, че поемаше риска да се гмурне в непознатото, показвайки, че макар и да не е общувала с много хора досега, правилният човек се е появил и тя вече не се страхува да бъде себе си. А Есбен – той определено е лъч светлина, който огрява пътя на хората, опитвайки се да покаже, че доброто все още съществува по света.

Следващите страници обаче ни повличат на едно шеметно пътешествие, в което и на Алисън, и на Есбен им предстои да разкрият много неща, които не са виждали досега и да минат през моменти, в които другия да докаже, че колкото и всичко да е трудно, има път напред.

Не искам да спойлвам повече, трябва вие сами за себе си да разберете какво имам предвид. Но не мога да не кажа, че книгата ме хвърляше от емоция на емоция – щастие, удивление, радост, ярост, тъга, мъка и надежда. Определено „180 секунди“ събира това и много повече и ме повлече на едно шеметно пътешествие, от което аз самата не знаех дали ще изляза цяла. Толкова силна е емоцията тук. Е, поне за мен!

„180 секунди“ на Джесика Парк е моята книга на годината, поне до момента. Радвам се, че се появи на български език и още повече се надявам, че повече хора ще ѝ обърнат внимание, въпреки факта, че се определя като тийн книга. Има какво да научите от нея, гарантирам ви.

Оценка: 5/5 звезди