Дали „Кулата на зората“ ще освети пътя напред?

публикувано в: Прочетени книги | 0
Кулата на зората

Кулата на зората

Автор: Сара Дж. Маас
Оригинално заглавие: Tower of Dawn
Поредица: Стъкленият трон
Превод от английски: Цветелина Тенекеджиева
Издава: Егмонт
24 март 2018
ISBN: 978-954-272-141-3
Страници: 736
мека корица
29.90 лв.

Велика империя. 
Отчаяна мисия. 
Древна тайна. 

Каол Уестфол и Несрин Фалик пристигат в процъфтяващия град Антика, за да изковат съюз с Великия хаган на Южния континент, чиито огромни армии са последната надежда на Ерилея. Но освен това имат и друга почти безнадеждна мисия – да открият лечител от легендарната Торе Сесме, който да излекува Каол от раните, получени в Рифтхол.

След като е преживяла нечувани жестокости като дете, Ирен Тауърс не гори от желание да помогне на младия лорд от Адарлан, камо ли – да го излекува. И все пак, тя е дала дума да помага на нуждаещите се и не смята да я престъпва. Но лорд Уестфол носи тъмнина от миналото си, която, както Ирен скоро разбира, може да погуби и двама им.

Неочаквано добра комбинация!

Има един куп хора, които не харесват Каол Уестфол. Има и голяма част, които дори изпитват силна омраза към него. Има и хора, които дори няма да си направят труда да прочетат тази книга. Аз обаче не съм от тях.

Добре де, признавам, че Каол не е от героите, към които изпитвам силна привързаност. Но само защото е направил нещо, което не се харесва на масовите почитатели, това не означава, че и аз ще пропусна да прочета книга, която е част от любима поредица, че и на любима авторка.

На всички, които са пропуснали или се канят да пропуснат четенето на тази част мога да кажа, че ще загубят много, защото тук също има неща, които според мен са важни за поредицата. Това не е просто книга за Каол, Несрин и Ирен, с която се запознаваме по-отблизо. Това е история за болката и за това как да стъпим отново на крака (и буквално, и преносно) и да бъдем дори по-добра версия на себе си.

Кулата на зората

Сара отново се е справила невероятно, описвайки взаимовръзките между героите по начин, по който не можеш да продължиш да четеш и да не изпиташ нещо към тях. Тук дори Каол се научава как да не бъде затвореният идиот, който всички познаваме, а Несрин, която най-накрая се чувства у дома си, ме накара да се замисля кое е мястото, което наричам дом и какво е мястото ми в света.

В „Кулата на зората“ всички герои са за обичане. Е, като изключим някой и друг паяк. Това е книга, изпълнена 20% с действие и 80% с израстване на героите, а това толкова много ми хареса. Тук се запознах и заобичах герои, които не съм очаквала изобщо да участват в книгата – ех, Сартак, еххх!

За мен „Кулата на зората“ не е книга, която е някак отделна от останалите, а е едно допълнение, което запълва масивните дупки с информация, които сме търсили в предишните книги. Книга, която ни напомня, че дори и в най-тежките времена има моменти, в които трябва да обърнеш внимание на хората около теб и да знаеш, че колкото и сантиментално да звучи това, любовта може да реши и най-сложните проблеми.

Харесва ми това, че Сара се е справила с така изискуемата от всички политкоректност и е включила важни проблеми по начин, който се вписва добре в историята. И се радвам, че отдели специално време за тази идея – според мен историята само печели от всичките тези 736 страници. Надявам се и вие, които сте прочели или смятате да четете книгата да я усетите по същия топъл начин, по който я усетих аз, стоейки до 3 през нощта, защото не мога да спра да чета. А края, този край определено ще ви накара да нямате търпение да започнете последната книга от „Стъкленият трон“ веднага. Добре, че вече я има и няма да ви се налага да чакате.

С една дума – четете! Вярвам, че Каол и компания ще ви покажат неща, за които дори не сте подозирали, че съществуват!

Оценка: 5/5 звезди!

Книгата ми бе любезно предоставана за ревю от издателство Егмонт, но мнението си е лично мое.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *