В търсене на „Заклинание за светлина“…

публикувано в: Прочетени книги | 0
Заклинание за светлина

Заклинание за светлина

Автор: В.Е. Шуаб
Оригинално заглавие: A Conjuring of Light
Поредица: Цветовете на магията #2
Превод от английски: Елена Павлова
Издава: Емас
28 ноември 2018
ISBN: 978-954-357-393-6
Страници: 672
мека корица
24 лв.

Как се убива бог?
Този въпрос си задават Кел и Лайла, докато гъстият мрак неумолимо обзема дома им, доскоро процъфтяващия от сила Червен Лондон. Ала Осарон, най-унищожителното изражение на магията, бързо превзема властта. Древният крал изисква едно – да бъде почитан, както се полага на един бог. Защитите на града изглеждат безсилни пред него и дори мощта на антари не е достатъчна.

Така ли умира един свят?
Залозите никога не са били толкова високи, жертвите вече са немислими и Кел и Лайла са принудени да прибегнат до отчаян план. Заедно с Алукард Емъри, капитан на „Среднощно острие“, и Холанд, антари от Белия Лондон, поемат в търсене на мощен артефакт, последната им и единствена надежда. Но вятърът в платната им е променлив, а за магията няма принадлежност…

Ревю на „Четирите цвята на магията“
Ревю на „Сборище на сенки“

Направо ме отвя…

Спомням си един есенен ден. Бях на представяне на книга и имах шанса да си поговоря малко с Елена Павлова, която тъкмо беше изпратила готовия превод на книгата. Каза ми, че краят си го бива. Не бях сигурна колко да ѝ вярвам. Сега след като най-накрая прочетох финала, разбирам какво е искала да ми каже.

Започнах да чета „Заклинание за светлина“ без никакви очаквания, макар да си знаех, че няма как Виктория Шуаб да има слаба книга. Особено пък след силната втора част от поредицата. И въпреки всичко след всяка прочетена глава и всяка следваща част си казвах колко добре се развива историята.

Как се убива бог? Мисля, че това е водещият въпрос на тази трета част. Бог, дошъл от място, което дори вече не трябва да съществува. Бог, който хем е там, хем го няма, и на всичкото отгоре изисква подчинение. И през цялото повествование се опитваме да разберем правилния отговор.

Нещото, което най-много ми хареса в историята е, че Виктория така бавно и внимателно е развила героите си, че с всяка следваща страница да ги харесваш дори повече. Кел, който въпреки всичко има нужда от любов, Лайла, която да се научи как да остава, Рай, който да се научи наново как да живее и Алукард, който да си върне това, което е загубил. И най вече – Холанд, който да си прости и отново да опита да поеме цялото бреме на гърба си.

Трудно се чете такава история, която е наситена със сложни взаимовръзки и чувства. Ние като читатели търсим емоцията, или поне аз търся емоцията, а тук емоция има колкото иска човек. Всяка частичка от историята е така оплетена с друга, че дори и да се опиташ да ги разделиш, няма как да успееш. А такава комплексност все по-рядко срещам в книгите, които чета, за съжалние и се радвам, че все още има истории, в които да я намеря.

Признавам си, поплаках си. Доста при това. Колкото и бавно да четох, на финалните 100 страници като че някой ме беше стегнал за гърлото. Толкова саможертви, толкова много, и колкото и да си казвах, и аз като Лайла, че няма да се привързвам, накрая май се бях привързала към вече любимите герои толкова много, че не исках историята им да свършва.

Но хей, има и добра новина. Авторката пише още три книги, които ще са в този свят и кой знае, може отново да се срещнем с любимата крадла и вечно праведния и себепожертвователен антари.

Аноши…

Оценка: 5/5 звезди

Книгата ми бе любезно предоставана за ревю от издателство Емас, но мнението си е лично мое.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *