5 причини да прочетете “Проклятие за мрак и самота”

публикувано в: Прочетени книги | 0
Проклятие за мрак и самота

Автор: Бриджит Кемерер
Оригинално заглавие: A Curse so Dark and Lonely
Поредица: Проклятие за мрак и самота #1
Превод от английски: Николина Тенекеджиева
Издава: Егмонт България
2 март 2019
ISBN: 978-954-272-266-3
Страници: 480
мека корица
19,90 лв.

Героите

Героите са много забавни. Както главните, така и второстепенните. Хареса ми колко добре се справя Харпър с всяка една ситуация, която ѝ се изпречи на пътя. Фактът, че е транспортирана в паралелен свят не ѝ пречи да бъде себе си и да разрешава всичко по нейния си шантав начин. Принц Рен от своя страна е като всеки принц – арогантен, но и след годините, изкарани с проклятието му, малко по-зрял и осъзнат. Двамата заедно обаче се пълни шматки и създават супер комични ситуации.

Проклятие за мрак и самота

Светът

Въпреки, че това е ретелинг история на “Красавицата и звяра”, света в който попадаме не е точно такъв като в оригиналната история. Според мен е дори още по-добър и интересен. Тук има достатъчно фентъзи, има дворец, има чудовище, и жив свят извън омагьосания дворец. От друга страна частичката от нашия реален свят, която е вплетена по забавен и оригинален начин, дава изцяло ново усещане към паралелния фентъзи елемент на историята.

Интригите

Като всяка една книга почти, и тук си има интригите, които някои странични герои създават, с цел да попречат на главните да си постигнат целта. И в “Проклятие за мрак и самота” тези герои някакси докато заплитат историята, едновременно ѝ придават още по-загадъчен характер и така я правят по-интересна за четене. (О, Боже, какво заплетено обяснение ви написах. хД Май се опитвам да интриганствам.)

Стил на писане на авторката

Това е първата книга на Бриджит Кемерер, която чета и стила ѝ на писане много ми харесва. Не е натрапчив, използва лесни начини на изразяване и всичко толкова лесно се чете, че аз лично имах усещането, че прелитам през историята. Прочетох я за няма и два дни и нямам търпение да повторя същото упражнение и с втората книга, която вече е по книжарниците.

Доброто пресъздаване на маргинализирани образи

Тук такъв образ е главната ни героиня, която е куца. Герои, които имат някакъв недъг, инвалидност или така нататък, не са често срещани. Затова и е интересно, когато се появи такъв, който да покаже, че дори и да не сме здрави, прави и невероятно красиви, все пак сме хора и има приказни истории и за нас. Смятам, че авторката се е справила много добре в пресъздаването на проблема на Харпър и трябваше да го отбележа по достоен начин. Като например цяла точка.

Личната ми оценка за книгата е 5 звезди и нямам търпение да видя как ще се развие историята по-нататък. Вие чели ли сте я? Какво мислите за книгата?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *