Любими книги от детството

публикувано в: Размисли и страсти | 1
Любими книги от детството

Привет, Цветенца и Калинки!

Напоследък все повече ми се пише. Не знам дали защото си стоя постоянно вкъщи, или просто книжното вдъхновение най-накрая е решило да дойде и да остане. И понеже ми се пише, защо пък да не се възползвам от това и да го направя тук.

Чудех се на каква ли тема да “говоря”, и понеже напоследък все повече ставаше дума за книгите, с които съм започнала да чета, реших да ви разкажа кои бяха и все още са моите любими книги от детството. Да започваме!

Започвам с нещо много нетипично за мен или поне нетипично към момента, но едно време обожавах да чета приказки. В библиотеката на родителите ми има няколко реда книги с приказки, които обичах да прелиствам и да чета приказките вътре отново и отново. Може би най-ярък спомен у мен е оставила книгата “Умница-хубавица”, и като цяло цялата поредица “Приказки на балканските народи” на Ангел Каралийчев и Николай П. Тодоров. А освен тях и всички налични приказки на Ханс Кристиян Андерсен, както и приказки за индианците, за които в момента не мога да се сетя за конкретно заглавие на книга.

Естествено, продължавам с Хари Потър. И аз като милиони хора по света изживях детството си с книгите на Дж. К. Роулинг за момчето, което оживя. В наши дни притежавам книгите както на български език, така и на английски и редовно обичам да си ги препрочитам. Тогава обаче времената бяха различни, а никой не се канеше да ми купува книги, защото на мен ми се чете, затова си ги взимах от библиотеката. Бях от редовните читатели и библиотекарката се смиляваше над мен и ми даваше да взимам бройка, въпреки че знаеше, че съм ги чела поне по 2-3 пъти. Интересен е фактът, че всъщност много шантаво и неориентирано започнах поредицата от втората книга, обаче си я прочетох, върнах се на първата и тогава минах на третата. Ех, какви времена бяха.

Между другото, в момента тече глобалната инициатива на Дж. К. Роулинг „Хари Потър у дома“, в която се включват и Егмонт България, и предоставят лиценз за безвъзмездно ползване на книгите от учители, които да ги четат на глас и записват онлайн, за да ги слушат учениците им. Мисля, че това е много хубава инициатива и така повече деца ще се запознаят с магическия свят на Хари, с който аз израснах.

Любими книги от детството - Хари Потър

По времето, по което започнах да чета Хари Потър много обичах да се ровя в семейната ни библиотека. Така един ден попаднах на интересна корица и описание, в което се говореше за елфи, хора и джуджета и за един Мрачен владетел. Точно така, става въпрос за Властелинът на пръстените” и по-точно за “Задругата на пръстена”, изданието от 1990 година. Тогава бях на 10 и бях толкова погълната от всичко, което се случваше по страниците, че никой не можеше да ме спре. За мое нещастие се оказа, че няма от къде да взема следващите части, и понеже явно и от дете съм крайно убедителна, успях да убедя библиотекарката ни, че трябва да поръчат тези книги и за мое огромно щастие тя успя да направи това много бързо. Тук ще спомена, че това са книгите, които съм препрочитала най-много през живота си. Може би всяка книга над 15 пъти, но някъде след 10-тото четене спрях да броя. А сега се каня отново да си ги препрочета.

Други любими книги, които обичах като дете са “Приключенията на Лукчо” на Джани Родари, която един съученик ми подари за коледната размяна на подаръци и още си я пазя в прекрасно състояние, макар и с леко пожълтели корици. Харесвах и “Малка къща в гората” и “Малка къща в прерията” на Лора Инголс Уайлдър. И разбира се, “Ян Бибиян” и “Ян Бибиян на луната” на Елин Пелин.

Интересен факт е, че като бях малка четях повече книги за възрастни, а сега чета книги за тийнейджъри. Тогава изчетох и много харесах поредицата “Прокълнатите крале” на Морис Дрюон и тя дълго време остана в съзнанието ми, а сега пишейки тези редове отново ми се прииска да я препрочета. Трябва да отбележа, че всички заслуги за това аз да прочета всички книги от поредицата са за майка ми, която ми даде да ги прочета, а после стоеше и обсъждаше с мен целия сюжет. Радвам се, че както тя, така и баща ми са запалени читатели и с часове сме седяли заедно да обсъждаме някоя книга.

И накрая, факт, който е колкото странен, толкова и смешен. Едно време, малко след като навърших 14 или 15, започнах да чета романтичните романи на майка ми. Имаше едно издателство Ирис, където имаше много книги с романтични исторически романи, които нямам идея колко съм разбирала, но пък много ми бяха интересни историите, в които главния герой е я някой лорд, който се преструва на пират, или пък индианец. Толкова много от тези романи съм прочела, че май се пренаситих за години наред, и чак сега, когато ме дели месец от това да навърша 30, отново се завръщам към този тип романи, за да разведря обстановката с нещо леко за четене.

А вие имате ли такива шантави истории като моите странни книжни предпочитания? Какво обичахте да четете, когато сте били деца? Ще се радвам да споделите с мен в коментарите. ^^

xoxo
Amairo out

  1. Victoria

    Отдавна се каня и аз да напиша подобен пост, но тъй като няма изгледи това да стане скоро, ще споделя част от любимите си детски книжки тук ^^
    Много любими са ми всички книги от поредицата за Мери Попинз на Памела Травърс. Но най-ярък спомен са оставили може би книгите на Астрид Линдгрен. А именно “Емил от Льонеберя”, която за пръв път ми я четяха родителите ми, за да заспя, а по-късно прочетох и сама, както и историите за Карлсон, който умее да лети. Обожавах да гледам и детското за Карлсон. “Тайната градина” също ми беше много любима книжка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *