Книжни акценти #2

Привет, Цветенца и Калинки!

Честит ми първи пост за новата година! Последните няколко месеца, да не кажа цялата 2020-та, бях толкова не активна, че направо ми иде да се самоударя с права лопата, току-виж се осъзная. Обаче, благодарение на двете ми прекрасни дружки – Теми (Writing is fun) и Кали (LadyBugs’s Page) – май най-накрая ще се активизирам. И двете активно ме инфлуенсват (разбирайте, тикат ме) да пропиша пак и ето ме тук.

В този пост ще ви разкажа за 2 книги, за които се каня от много време да пиша, но все не им идваше времето. Но, ето най-накрая и това се случва.


“Бунтарката” – Дженифър Матю

“Бунтарката” е роман, който стана много популярен след излизането си в Америка. Доста буктюбъри, които следя, я похвалиха и все се канех да я прочета и наистина се зарадвах, когато излезе и на български.

Признавам си, че я четох преди много луни, но все още ярко си спомням колко много ми хареса. Историята се върти около мистериозната фигура на Вивиан – момичето, което в един момент е вдъхновено да внесе промяна в средата и в училището си. Момиче, което прави всичко възможно, за да накара другите да повярват, че има и по-добро бъдеще и че жените трябва да се подкрепяме.

Стилът на авторката много помага книгата да се чете лесно и да буди любопитството на читателя с всяка следваща страница, а пък самата история е толкова запленяваща, че просто няма как да не ви се прииска да разберете какво ще се случи след това. Определено се чете на един дъх, аз лично не можех да я оставя и я прочетох за ден.

На кого препоръчвам?
На младите момичета, които са готови да сбъдват мечтите си и дават най-доброто от себе си, за да донесат промяната. Както и на момчетата, за да разберат, че не винаги е лесно да си момиче. И разбира се, на порасналите мечтатели, за да се вдъхновят да мечтаят отново.


“Скришни места” – Катрин Арден

Можете ли да повярвате, че пъзла като мен се нави да прочете такава книга, особено със заглавие като “Скришни места”? Да, и аз не мога да повярвам, но е истина.

Виновничките Теми и адашката казаха, че било детска книга. Защо ли им се вързах? Трябваше да чета с крака вдигнати високо на леглото, а докато я четях се стрясках от всеки шум. Но настрана фактът, че пъзлата аз се проявих в целия си блясък, историята е наистина увлекателна и мисля, че определено ще допадне на всеки, който обича леееко страшнички истории и обича да разрешава мистериозни загадки.

Главните герои са много интересни и ми беше забавно да чета какво ще направят във всяка една ситуация. Самата магическа реалност в книгата пък беше толкова добре развита, че ако бях много по-малка, като нищо можеше и да се вържа, че всичко това съществува. Мисля, че точно тази история ще е много интересна за всички фенове на Хари Потър, защото хем има магически елементи, но пък е и доста поучителна, ако все пак решим да вникнем в написаното.

Много се радвам, че оригиналната корица е запазена и че портокалките от Orange Books са решили да издадат поредицата, а някой ден, когато не се стъмва толкова рано, ще се наканя да прочета и следващата книга. А ако вас не ви е страх, хващайте книгата и не забравяйте… избягвайте открити места, стойте на скришни.

xoxo
Amairo out

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d bloggers like this: