Топ 5 любими книги от поредици от 2020-та

Привет, Цветенца и Калинки!

Тази година доста се забавих с каквито и да било постове, а ежегодния ми топ 13 на любими книги още се крие в една чернова, до която все не стигам. Но пък благодарение на милите ми Теми и Кали, ето ме най-накрая, следвайки общото ни книжно предизвикателство за февруари, или така наречения Туткатон. Към момента и адашката, и Теми се справят доста добре, а аз съм поела на плещите си всичкото общо туткане. Трудно е, да знаете. 😀

Та понеже една от темите ни за предизвикателство е да напиша петте си любими книги от поредици, ето ме и мен най-накрая. Бавно и славно се довлачих до нов пост. Да видим сега кои са тези книги. Подредени са по ред на четене.


Първата книга в списъка е не коя друга, а именно “Изгревът на Аврора” на Ейми Кауфман и Джей Кристоф. Аз като един голям фен на това авторско дуо просто нямаше как да подмина четенето на тяхната нова поредица и разбира се, веднага прочетох “Изгревът на Аврора”, която от своя страна пък затвърди фенщината ми към творчеството на Ейми и Джей.

Изпълнена е с приключения и много интересни обрати и определено действия, които не сме очаквали. Успя да обсеби вниманието ми и заслужено е в този списък. Даже скоро ще чета и втората част и вярвам, че и тя ще ми хареса толкова много, колкото първата.

Няма как в този списък да не влезе и “Сърце от огън и печал” на Бриджит Кемерер. Дебнех с нетърпение кога ще излезе, защото бях започнала да я чета на български и така и исках да продължа. В тази втора част историята става дори още по-увлекателна и ни разказва за герои, които познавахме само бегло от първата книга. Мисля, че дори прочетох тази част двойно по-бързо, отколкото първата част.

В интерес на истината книгите в поредицата са интересно, но и се четат на един дъх, благодарение на уникалния стил на писане на Бриджит Кемерер, която сякаш ги извива с четка и ги вае с изключително внимание към всичко. И се надявам през 2021 да излезе и финалът на трилогията, за да не седим на тръни и да чакаме какво ще се случи.

Да не би някой да е очаквал, че няма да има книга на Сара Дж. Маас в списъка? Определено това няма как да се случи, и затова смело мога да твърдя, че “Дом на Пръст и Кръв” е в челната петица, ако не и на върха. Сара Дж. Маас е една от най-любимите ми авторки и в този си първи роман от новата поредица “Лунатион” показва, че талантът ѝ няма граници.

Макар и още първата книга да е толкова дебела, четенето върви неусетно и в момент се оказва, че вече си прочел/а 100-200 страници, а кафето ти отдавна е изстинало. Чувствам се обаче длъжна да спомена, че това не е тийн книга, в началото е леко бавна, но после няма пускане. А пък самата история е толкова интересна, че дори и да имате страх от дебели книги, то тук това дори няма да го усетите. А нещо, което може би ме отличава от голяма част от феновете на авторката, е че ми хареса, че тук няма кой знае колко любовни части.

Змия и гълъб

Съвсем естествени е да добавя и “Змия и гълъб” на Шелби Махурин. Това бе една от най-очакваните книги за годината и настина е страхотно начало на нова фентъзи поредица. Честно казано по времето, в което я започнах не бях на вълна четене на фентъзи книга, но колкото повече четях, толкова по-интересно ми ставаше и накрая не можех да оставя книгата докато не съм стигнала до края.

Историята има голям потенциал и е написана по един доста интересен за читателя начин. Няма го бавенето или пък увъртането и няколкото стотин страници, в които някой да ти описва малкото копче на десния ръкав на роклята на главната героиня. Тук всичко е предимно действие, тук или там обяснения на света, което е напълно нормално и разбира се, вплетената частичка неразкрита мистерия, която да ни държи на нокти.

И за финал, но не и последна по значение, не мога да не споделя “Магазинчетo за шоколад и мечти” на Мануела Инуса. Обожавам я тази поредица и много се радвам, че издателство Хермес я издават. Кориците им са изключително добри, а самите истории дори още повече.

В тази втора история се разказва за Кийра, любовните ѝ неволи, както и невероятното ѝ магазинче – шоколатерия, в което искам да вляза и да не изляза след това. Хубавото е, че макар и да изглежда като поредния чиклит, реално това не е така. Колкото и да е забавно, толкова е и поучителна и има какво да научи от толкова малка книжка. И макар целевата аудитория на книгата да е предимно женска, то и на останалата част от читателите няма как да не им бъде интересно.

Това е от мен засега, надявам се едно доста смело начало и да успея да продължа с писането по активно. А на вас кои са ви любимите книги от поредици, които прочетохте през 2020-та?

xoxo
Amairo out

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d bloggers like this: