Книги, които бих искала да магипортирам извън това измерение

Привет, Цветенца и Калинки!

Обичайно в началото на всяка година споделям с вас книгите, които са ме разочаровали през изминалата година. Понякога са много, понякога по-малко. Днес отново е време за това, и ще се постарая в текстовете по-долу да обясня защо точно не съм ги харесала. В този пост ще включа книгите, които изобщо не съм харесала, както и тези, които дори не успях да дочета до край. Да започваме.


Недочетени (DNF)

Wicked Fox
Дейзи Джоунс & The Six
Нормални хора

Wicked Fox от Кат Чо. Имах огромни очаквания за тази книга, все пак е включена корейска митология и се надявах, че ще бъде много интересно. Уви, не стана така. Книгата е пълна с всички възможни клишета, събрани от корейските драми, и получилият се текст е толкова скучен и предвидим, че в един момент просто нямах нито търпението, нито желанието да продължавам да чета.

Дейзи Джоунс & The Six от Тейлър Дженкинс Рийд. Започнах да слушам аудио изданието на английски език, така че реално не мога да кажа каквото и да било за българското издание, освен че не му харесвам корицата. Самата книга пък изобщо не ми допадна, просто не е за мен, така че я оставих.

Нормални хора от Сали Руни. Явно наградата “Коста” не влияе на вкуса ми за литература. Това беше най-скучната книга, която някога съм захващала. Да, разбирам, че това е историята на едни обикновени нормални хора, ама както самата история, така и стилът на авторката ми се сториха изключително монотонни и безинтересни. Едва прочетох 70 страници, и то в рамките на няколко месеца.

С една звезда

Братовчедката на Зорбас

За нещастие през 2020-та успях да прочета и две книги, които изобщо не знам защо прочетох. По принцип не си го причинявам, но както казват, реших да им дам шанс до края и честно казано дори не знам защо си направих труда. Странното е, че и двете са много обичани от читателите, но при мен май не се получи.

Първата е “Братовчедката на Зорбас” от Рене Карабаш. Все си казвам, че явно не разбирам от модерна поезия, но в повечето все намирам по нещо, което да ми хареса и да ме накара да чета повече и повече поезия. Тук обаче не успях да намеря нито един стих, който да ме накара да поискам да чета повече. Предполагам, че определено има скрит замисъл във всичко написано, но явно беше толкова добре скрит от мен, че не успях да го намеря. Въпреки всичко, мисля да прочета другата книга на Рене Карабаш и се надявам поне тя да ми хареса.

Втората пък е “Unfu_k Yourself: Зарежи колебанията, животът те очаква” от Гари Джон Бишъп. Това чудо се предполага, че е книга, която да ни мотивира да вземем живота си в ръце и да се справяме с всичко по възможно най-добрия начин. Да, ама не. Колкото и да четох, така и не намерих нищо в написаното, което всъщност да ме мотивира. Или съм чела прекалено много такива книги и съм ги научила наизуст или явно тази определена не е нещо чак толкова особено. Е, все пак, това е лично мнение, може и да е помогнала на много други хора. Това, че за мен е 1 звезда, не означава, че ще бъде така при всички. Така че, не се влияйте от моето мнение.

И така, това бяха всички книги, които ми се иска да магипортирам извън тази вселена, или поне тези, които ми попаднаха през изминалата 2020-та. Колкото и да ми се иска да вярвам, че няма да попадам на такива занапред, не мисля, че това ще се случи.

xoxo
Amairo out

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d bloggers like this: