Констанс – за битката между етичното и новите възможности

Констанс

Отдавна не бях чела научно фантастичен трилър, а и може да не съм чела преди, но „Констанс“ определено ме върна към интереса ми да чета такъв тип мистерии и леки трилъри.

За сюжета

„Констанс“ от Матю Фицсимънс ни изпраща 18 години напред, където клонирането на хора е не само възможно, но и доста скъпа услуга, от която милиардерите в Америка все повече и повече се възползват. Какво прави едно бедно момиче от смесен произход с клонинг ли? Ами по една случайност леля ѝ е изобретателят им.

Авторът ни запознава в самото начало с оригиналната Кони, но след последната ѝ актуализация нещо се случва, а клонингът Кони се събужда 18 месеца по-късно. Това може да означава само, че оригиналната Кони е мъртва, а клонингът ѝ тръгва на мисия по разкриване на убийството.

Сюжетът е наситен с много действие, но и не малко обяснение на случващото се. Кони върви от място на място в търсене на истината. А истината, няма да лъжа, беше толкова шокираща, че ми падна ченето. Дори не бих предположила, че това ще е развръзката.

Интересно за книгата

Особено впечатление ми направи, че главният въпрос по отношение на клонирането, беше за етичността на процеса. Авторът навлиза дълбоко в съзнанието, и човърка скритите там въпроси за сътворението, „престъплението срещу природата“, както и ролята на религиозните организации.

Стана ми интересно да виждам, че все повече автори използват Библията и християнството като нещо негативно. В умът ми се запечата сцената, в която майката на Кони е седнала и гори дрехи (на персонаж от историята), а докато те горят, тя седи настрани и чете Библията. Ако погледнем по-дълбоко в смисъла на това макар и не толкова важно събитие, може да видим как последните поколения биват несъзнателно (за тях) насъскани срещу определена религия, която не допада на авторите.

Друг малък интересен детайл, който ми се наби в очите беше, че при представянето на всеки един герой, авторът държеше да ни каже от коя раса и с каква сексуална ориентация е. Някои може да намират това за прекалено, сякаш авторът сам е расист, обаче ако погледнем от друга гледна точка, то напълно го разбирам. Тенденцията през последните няколко години е, че ако няма някой цветнокож или с различна от хетеро сексуалност, то книгата бива заклеймена и оплюта. Някак си се радвам, че не живея в Америка по това време. Вие мислите ли, че това трябва да бъде задължителна част от сюжета на всяка книга?

Героите

„Констанс“ ни бива разказана от една единствена гледна точка, а именно на Констанс. Констанс, която се опитва да разгадае как е постъпила в миналото, което за нея е бъдеще. Героинята минава през голямо израстване, което идва с всяко следващо разкритие. Доста е шантава и устата, но и фактът, че е клонинг влияе на емоционалното ѝ състояние.

Останалите герои, колкото и да се акцентира върху тях, всъщност са повече като статични такива, които са там само за да спомогнат за развитието на сюжета и не мога да кажа, че някой от тях ми направи силно впечатление. Може би само Питър, но той пък не заема кой знае колко много от историята.

Цялостни впечатления

Като цяло „Констанс“ ми хареса. Историята върви гладко, с всяка следваща страница и нова глава стимулира да прочетеш и следващата, и после следващата. И после осъзнаваш, че е 4:30 сутринта, но си прочел последната страница. В един момент осъзнавах, че толкова много ми е интересно, че няма как да спра да чета. Книгата дава доста интересни теми за размисъл, и акцентира върху неща, които може и наистина да са на дневен ред през следващите 20 години.

Ако ви се чете нещо, което да ви държи под напрежение и да ви човърка съзнанието, то „Констанс“ определено е за вас. Препоръчвам с две ръце и се надявам издателство Обсидиан да издадат и продължението на историята, защото краят макар и уж финален, даваше добри наченки за още повече мистерии.