Преди да те видя

Преди да те видя – за истинските неща в живота

Преди да те видя

Когато започнах да чета “Преди да те видя” от Емили Хоутън, незнайно защо си мислех, че това ще е поредната романтична книга. Оказа се много повече.

Тя и той.

Един до друг.

На един шепот разстояние.

Ръце, които могат да се докоснат.

И очи, които няма да се видят.

Алис и Алфи се намират съвсем близо един до друг, докато се възстановяват от опасни инциденти. Алис е дълбоко травмирана от преживяното и не желае да разговаря с никого, докато наум прави равносметка на живота си и рязката промяна в него. Алфи пък е човек, който се сприятелява с всекиго и не може да се примири, че някой наблизо има нужда от помощ.

Стъпка по стъпка, без и за миг да са се виждали, двамата започват своя красив и драматичен танц на живота – танц, който ще ги върне обратно от бездните на болката и страха и ще влее в тях сили за новото начало. Едно искрено приятелство разцъфтява там, където досега е властвало отчаянието, едно топло чувство се заражда там, където досега е било пусто.

Но лесно ли е да срещнеш погледа на човек, с когото си споделил най-тежките си мигове, пред когото си разкрил всичко – освен лицето си…

„Преди да те видя“ е деликатен и докосващ роман за двама души, които се откриват един другиму в най-трудните времена, но като всички нас в този объркан свят се страхуват да се разкрият изцяло…

Автор: Емили Хоутън
Издава: Сиела
Превод: Йолина Миланова
26 януари 2022
ISBN: 978-954-283-745-9
Страници: 348
Корица: Фиделия Косева, мека
17.90 лв.


За сюжета

Преди да те видя

Напоследък все повече и по-често ми се случва да се сдобия с книга и след това да забравя за какво става въпрос в нея. А когато започна да я чета никога не прочитам отново описанието, за да вляза в книгата на сляпо. Точно така направих и с “Преди да те видя” и съм изключително доволна от това.

Тук сюжетът е меко казано сърцераздирателен, или поне на мен така ми се стори. И двамата ни герои са минали през ужасяващи неща, за да се окажат в това крило на болницата, където някои хора стоят с месеци. И докато Алфи се опитва да се покаже смел и справящ се спокойно със ситуацията, то Алис се затваря дълбоко в себе си.

В тази книга няма кой знае колко случки, които да ни напрегнат и да чакаме с нетърпение какво ще стане, макар че когато ги има осъзнаваш, че четеш със затаен дъх. Не, тя ни държи емоционално, запознавайки ни с историята на героите и техните вътрешни терзания. Връзката, която изграждат помежду си, споделените моменти, разказаните тайни. Определено история, към която човек не може да остане равнодушен. Съвет: пригответе си кърпички, ако сте емоционални.

Героите

Знаете ли, има доста хора, които отвън изглеждат общителни, винаги знаят какво да кажат, за да поддържат духа и настроението в компанията. Точно такъв е нашият Алфи – винаги в центъра на събитията. С него не може да ти бъде скучно. Вътрешно обаче той също има много, с което да се пребори, да изцери душата си. Обожавам такива многопластови герои, от които никога не знаеш какво да очакваш, които винаги гледат напред.

Before I Saw You

А има и хора, които са толкова затворени в себе си, че сякаш нямат нужда от никого. Хора, които не споделят, затварят се в себе си и запълват времето си с някаква важна работа, макар точно те да имат най-голяма нужда от компания. Такава е нашата Алис – с минало, което трябва да превъзмогне, за да се излекува психически, и колкото може повече физически.

Тези двамата са уникалната компания, която ще ви завърже за себе си и няма да искате да ги оставяте. Освен ако не сте някое дърво без чувства, но пък тогава едва ли ще вземете да четете нещо подобно. Много обичам книги, в които израстването на героите е в центъра, а тази е точно такава – за душата, за човешките отношения. Има много, което може да научим от нея. Или поне аз смятам така.

Цялостни впечатления

Много харесах “Преди да те видя”, ама толкова много, че дори и сега още мисля за нея. Продължавам да се сещам за изборите, които Алфи и Алис направиха, за начина, по който избраха да се справят с болката. Толкова човешки, с погрешните избори, с прекаленото премисляне, с желанието да превъзмогнат лошото.

Това е книга за порастването на душата, тогава, когато си мислиш, че вече няма накъде. Книга за болката, но и за стремежа да се справиш и да продължиш напред, по какъвто и да е начин. Или пък да спреш на едно място. Толкова много в толкова малко страници. Но си заслужава всяка една. Прочетете я! Няма да съжалявате.

Оценка: 5/5 звезди

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

%d bloggers like this: